Той изказваше на висок глас думи, които ние не смеем и сега да произнасяме не само публично, но и пред себе си. Отбелязвалият години наред кривиците ни с усмивка, за да ни помогне да ги надраснем, Радой Ралин е почетен с експозиция в изложбената зала на Държавна агенция „Архиви“.
Неуточнен автор. Шарж на Радой Ралин. Недатиран. Акварел.
Тя представя живота и творчеството му чрез материали от неговия личен фонд, придобит чрез откупка от семейството му. „Радой Ралин в огледалото на времето“ се открива днес в 17 ч. в сградата на столичната ул. „Московска“ № 5.
Рафаел Михайлов. Шарж на Радио Ралин с в. „Фронтовак“. 1945. Туш.
Най-ранните работи в експозицията са от 40-те години на миналия век. С богатство от материали творчеството и животът му са проследени до самия край.
Борис Димовски. Шарж на Радой Ралин. 24 май 1975 г. Молив.
„Радой Ралин беше част от националната култура, близко до сърцето на обикновените българи. Това беше силата му, това се опитваме да покажем в изложбата.“ – коментира пред Джаз ФМ председателят на ДА „Архиви“ доц. д-р Михаил Груев.
Неуточнен автор. Шарж на Радой Ралин с шапка. 1983 г. Туш.
Сред акцентите са шаржове, рисувани от неговия партньор в творческия тандем Борис Димовски, Иван Газдов и др., снимки, ръкописи на епиграми с проекти на илюстрации, книга-самиздат „Безопасни игли“. Във вестник, който отбелязва 50-ата годишнина на Радой Ралин, от негов шарж тръгват празни облачета на мисълта, над които се показва слънцето в съседната колонка – „Справочник на читателя“, точно над петъчната телевизионна програма с предаването на Централната съветска телевизия. На личната му пишеща машина, притежание на Музея на хумора и сатирата в Габрово, стои напечатан „Пасаж от некролог“:
Той показа на всички добре,
как да бъдем докрай патриоти.
Предусетил, че утре ще мре,
погребалния ден отработи.
На обгорели страници от унищожения на 8 ноември 1968 г. тираж на „Люти чушки“ виждаме над седнал стабилно на бюро чиновник (илюстрация на Борис Димовски) епиграмата "Съгласуване и същест(вуване)":
Който пита,
той не скита.
Можем да видим и издаден през 1993 г. „Нов фразеологичен речник на българския език“, съставен от Кети Анкова-Ничева, която го подарява на Радой Ралин. На страниците той допълва фразите с афоризми като например „Историята заден ход не познава, но го извървява.“ Речникът е лично притежание на д-р Тони Зарев.
През 1980 г. Борис Димовски рисува с флумастер и шарж на Милчо Левиев, описан като по-малкия духовен брат на Радой Ралин.
Иван Кутузов. Шарж на Радой Ралин – полива налъмите. 2000 г. Акварел.
На откриването днес ще говорят председателят на агенцията, кураторът на изложбата Иванка Гезенко – експерт в Централния държавен архив, и синът на Радой Ралин Кин Стоянов.
Материалите в личния фонд на видния ни творец и общественик са придобити чрез откупка от неговото семейство през 2014 г. След продължила пет години внимателна обработка сега те са вече достъпни за ползване.
Доц. д-р Михаил Груев призова историци, литературоведи и хора с интерес към епохата и към културата ни да започнат да четат и изследват документите.
Трите снимки: проф. Николай Йорданов. Портрети на Радой Ралин. Януари и февруари 1976 г.
Личният фонд на Радой Ралин е с обем 12 линейни метра (лист върху лист височината е колкото на четириетажна сграда). От тях седем са творчеството му – с ръкописи и бележки върху неговите работи, а останалите пет – лични документи и кореспонденция. Съхранени са документи за самоличност, дипломи и отличия, а също и писма, изпратени до него от видни личности.
„В личния фонд има и писма от съвсем обикновени хора, които са изразявали своя неподправен възторг от неговата гражданска доблест.“ – отбеляза доц. д-р Михаил Груев.
„Опитваме се чрез една емблематична фигура да отбележим и 30 години от падането на Берлинската стена. Това е нашият принос към тази европейска годишнина. От днес пускаме специален сайт за 1989 г. с документи от фондовете на ДА „Архиви“, но също и от Комисията по досиетата, материали от архива на БНТ и от Златния фонд на БНР.“ – съобщи председателят доц. д-р Михаил Груев.
На плаката: шаржът на Калин Николов „Воистина воскресе“, 1984 г. Всички материали: ЦДА, ф. 1501 Снимките са предоставени от Държавна агенция „Архиви“.
