Изложбата „115 години графика в Националната художествена академия“ в галерия „Академия“ с над 100 творби проследява развитието на жанра в България. Същевременно тя описва живота в страната, художественото развитие и подемите и спадовете в духовността в продължителен период на разнообразни политически и обществени промени.
Неизвестен автор. „Колар“, второто десетилетие на ХХ век. Музейна сбирка на НХА
Най-ранната творба тук е от 20-те години на миналия век. „За първи път се прави опит да се проследят процесите и развитието в техническо отношение на специалността „Графика“ в НХА.“ – посочва ръководителят на катедрата проф. д-р Десислава Христова.
Евтим Томов. „Селянка“, 1965. Колекция Петър Милев
„Показват се стари музейни експонати от колекцията на музея и съвременните творби на студентите сега, на преподавателите от катедрата и на завършили наскоро.“ – описа съдържанието й тя.
Симон Илиев. „Времето говори“, 2016
Част от произведенията са от Музейната сбирка на НХА, чийто уредник е д-р Милена Балчева.
Мария Духтева. „Седящо момиче“, 1975. Музейна сбирка на НХА
За същността на експозицията тя отбелязва: „Настоящата изложба е първи опит да се проследят отделните периоди от дългогодишната история на катедрата. В нея са включени произведения от Музейната колекция на НХА, от първите периоди, когато самата специалност съществува като школа, след това като ателие и като отдел за графични изкуства.“
Никола Иванов. Без наименование, 2013
Авторите на изложбата решават да поставят акцент върху съвременните графични произведения като поглед към бъдещото развитие на графиката и на катедрата.
Димитър Казаков-Нерон. „Невяста“, 60-те години на ХХ век. Музейна сбирка на НХА
В експозицията присъстват произведения на Васил Бараков, Стоян Венев, Васил Стоилов, Димитър Казаков – Нерон, проф. Иван Газдов.
Магърдич Касапян. „Притча за парата“, 1987. Музейна сбирка на НХА
Успехите задължават. „Стъпваме на много сериозна традиция. С гордост и удоволствие мога да кажа, че българската графична школа е една от най-добрите и известни в света. Почти няма форум за графиката, от който български творец да не получи награда. Това поставя нашата катедра на отговорно и водещо място.“ – отбелязва с гордост проф. д-р Десислава Христова.
Проф. Евтим Томов и неговият асистент Любомир Чакъров със студенти в час по графични техники в техническата работилница на Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“
Началото на днешната катедра „Графика“ е свързано с чешката и словашката школа, откъдето са първите преподаватели. Проф. д-р Десислава Христова поглежда към перспективите: „В момента мога да кажа, че графиката е изключително разнообразна и е едно от изкуствата, които се развиват най-демократично и бързо, тъй като е свързано с комуникацията. Това я прави много подходяща за международен обмен.“
Проф. Евтим Томов със свои студенти в Ателието по графика във Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“
„Историята на българската графична школа е сравнително кратка. Още от края на XIX в. до ден-днешен тя претърпява толкова големи промени, че едва ли днес можем безусловно да съпоставим същността й с това, което е представлявала повече от век.“ – отбелязва развитието д-р Милена Балчева.
Проф. Веселин Стайков и неговият асистент Петър Чуклев със студенти в Ателието по графика във Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“
Тя припомня, че Музейната колекция на НХА е една от най-старите колекции на българско изкуство след основаването на новата българска държава през 1878 г. Началото си тя полага заедно със създаването на Държавното рисувално училище през 1896 г. Във фонда се съхраняват над 16 000 музейни експоната с произведения от живописта, керамиката, текстила, дърворезбата, графиката. „Организират се тематични изложби, а в последните години колекцията се дигитализира и се представя в периодични издания.“ – казва за дейността на ръководеното от нея звено д-р Балчева.
Ст. Стоянов. „Антитези на ХХ век“, 1979. Музейна сбирка на НХА
Творбата „Антитези на XX век“ е на афиша от изложбата. Експозицията проследява промяната в сюжетите, изразността и изказните средства. „Първите произведения са основно на неангажиращи теми – пейзажи, портрети, фигури. Следващият период е с критическо изкуство – т. нар. пропаганда. Младите хора не знаят за него, но той съществува. Темите са стачките, работниците, разстрела. Ние ги помним, защото сме били принудени да рисуваме тези неща.“ – свързва идеология с изкуство и обучение проф. д-р Десислава Христова.
Камен Петров. „Стачка“, 1970. Музейна сбирка на НХА
Тя посочва, че изложбата проследява развитието: „След това, през 80-те и 90-те години има бум, свежест, отвореност, с различни композиции, различно третиране в техническо отношение. Първоначалните традиционни техники продължават да бъдат използвани, но по един доста различен начин.“
Петър Чуклев. „В полунощ“, 2008. Музейна сбирка на НХА
А в съвремието стигаме до дигиталния принт, новите техники, сериграфията: „И има едно любопитно произведение, свързано с видео. Много трудно ни бе да съберем всички примери, които искахме да представим.“
Маня Вапцарова. „Страдание за утрешния ден“, 1985. Музейна сбирка на НХА
Изложбата „115 години графика в НХА“ продължава до 8 ноември включително. Тя може да бъде разгледана при свободен вход в галерия „Академия“ на ул. „Шипка“ № 1.
