Проф. Станислав Памукчиев слага в кавички думата „загадка“ що се отнася до смисъла на живота

Проф. Станислав Памукчиев слага в кавички думата „загадка“ що се отнася до смисъла на живота

Вървим напред с импулса на мисията, която носим. Осъзнали я, тя е нашият двигател, но и крепител. Товарът не е бреме, под което превиваме гръб, а тежест, която изважда от тялото и влива в света неподозираната сила на духа. В изграждането на средата с нея е нашата отговорност, а в насищането й с приноса ни – нашето достойнство.

„Извор“, 50х70 см

Източници на живот очакват контакта с действието на личността, за да озаряват света със светлина. Когато е осмислено, това толкова ясно състояние във физическия и духовния свят – едно цяло – подрежда разпилените в мъчителна невъзможност да ги съединим парчета от живота ни. Пъзелът се е превърнал в калейдоскоп. Объркването и умората от напразните усилия до сега са намерили своя край в безмерно щастие от красотата, която магически сътворяваме.

„Бяг“, 50х70 см

Това е умиротворяващото въздействие на изложбата с рисунки на проф. Станислав Памукчиев, която можем да преживеем в столичната галерия „Арте“ на ул. „Бузлуджа“ № 31. Тишина да чуем прозрението дава малката уличка на крачка от шумния булевард „Прага“ в центъра на София. Експозицията ни очаква до 14 ч. на 21 септември.

„Посвещение“, 50х70 см

Видели я, загадките в живота са с една по-малко и поне най-голямата трудност вече е решена. А всемирното цяло, необозримо за нас, тъй като сме негова съставна част, става видимо в малката рисунка точно тук, пред нас. Образите в тези творби възникват като визуализиране на енергията на носителите им в пространството.

„Преминаване“, 200х200 см

Символ на прехода е използваният за изрисуването въглен. Дървото е израснало, концентрирайки силата на своята среда, и след това е изгоряло, за да остави есенцията, с чиято следа достоверно да бъде описана вселената. Сега вече знаем и че животът няма край, а е процес на безкрайна трансформация, в която постоянно участваме. И с действията си носим отговорност за непредначертания и готов във всеки миг да трепне в нещо друго резултат.

„Брод“

Проф. Станислав Памукчиев по Джаз ФМ радио: „Тези рисунки обещават нещо за след това. Обещават един по-далечен хоризонт, че не всичко свършва с телесното. Усилието, болката и преодоляването остават в този – телесния, материалния свят, а хоризонтът е оттатък. Темата е вечна – големият път на човека. През болката и през драмата се търси и се очаква Спасението. Независимо, че човеците вървим като мравки в едно пространство, носим огромен вътрешен обем. Тук у нас се събужда честолюбиво достойнство, че сме част от Големия проект, че сме създадени по образ и подобие, че носим нещо, което ни е вдъхнато и е повече от това, което сме – 80 килограма плът.“

  • Интервю на Светослав Николов с проф. Станислав Памукчиев можете да чуете тук или чрез бутона „Аудио“.