Джабо Смит е единственият тромпетист от края на 20-те години, който е в състояние да конкурира Луис Армстронг по отношение на виртуозността. По същото време той прави записи, които се оказват решаващи за още един от големите джазови стилисти – Рой Елдридж. През 1930 г. самият Елдридж, който винаги е изпитвал силно влечение към състезанието, признава, че е загубил „музикалната битка” с Джабо Смит.
Около 1924 г. Джабо дава дума на майка си, че няма да работи за по-малко от 100 долара седмично. Донякъде можем да съжаляваме, че той е спазил обещанието си, защото през 1927 г. Дюк Елингтън му предлага място в оркестъра си, но... само срещу 65 долара седмично.
Малко след това Джабо Смит напуска музикалния бизнес и работи около 20 години в компания за автомобили под наем. После се случва нещо, което много напомня сцена от филма на Андрей Тарковски „Андрей Рубльов” – в нея художникът-монах прекратява самоналожения си обет за мълчание и започва да рисува отново след години на скитания и себеотхвърляне. Около 1960 г. Джабо внезапно се появява отново на джазовата сцена в Америка и Европа, само че стилът му е бледа сянка от миналото.
