Помощници в ежедневието и предани приятели в пълноценна реализация – кучетата-водачи на незрящите хора са герои в живота и във фотоизложба

Помощници в ежедневието и предани приятели в пълноценна реализация – кучетата-водачи на незрящите хора са герои в живота и във фотоизложба

„Искам с брат ми Жан да обиколя света – за да може той да види хубавите дворци, зелените поляни, да тича на воля, да влезе навсякъде.“ – с тези думите един от незрящите герои в документалния филм „Пробуждане“ споделя мечтата си за своя най-близък спътник в ежедневието – кучето-водач Жан. Жан и неговият стопанин са и на част от фотосите в благотворителната изложба, представена в Столичната библиотека, която разказва за ежедневието на хората, лишени от зрение, но не и от близост и приятелство, а също – и от възможност да се реализират в живота с подкрепа от своите кучета-водачи.

В България от кучета-водачи се нуждаят 18000 души. Такива животни вече над 10 години обучава само една организация – фондация „Очи на четири лапи“. Цената за отглеждането и обучението на едно куче е между 15000 и 20000 лева. Държавата тук не е поела финансов ангажимент – тя плаща само за едномесечното обучение на незрящия. Това е първото благотворително събитие в подкрепа на „Очи на четири лапи“. Средства се събират чрез продажбата на фотографии, репродукции, картички, дивиди, както и чрез каса за дарения.

Финансирането на работата на фондацията е само едната от целите на изложбата „Пробуждане“. Нейната основна задача е да ни информира. Тя ни въвежда в света на незрящите и на техните помощници, за да ни запознае с него и да не ни оставя в нашата несръчност на реакциите. „Ползата е не само в приходите, но и в това, че отново хората ще имат повод да се замислят и да осъзнаят, че при среща с двойка сляп – куче не бива да галят и да разсейват животното. А също и да знаят, че достъпът им е разрешен абсолютно навсякъде.“ – казва в интервю по bTV Radio председателят на „Очи на четири лапи“ Албена Алексиева.

„Когато срещнем незрящ, обикновено го заобикаляме или прекалено любезно му помагаме. Но това е еднакво обидно за тези хора. Те са не по-малко талантливи и амбициозни от всеки от нас, но постигат всичко с четворно по-големи усилия. Кучето-водач е освен очите, още свободата, независимостта и един нов хоризонт за тези хора.“ – обяснява също в интервю по bTV Radio фотографът Весела Субашка. Направените от нея и от екипа й снимки са за силата на една връзка, която е отвъд границите на конкретната помощ в ежедневието – тя е и емоционална подкрепа в пътя напред за хората, лишени от зрение.

С куче-водач, животът на незрящия е по-малко живот на трудности и повече – живот на възможности за реализация. „Той после тръгва по улиците, осъществява плановете си, намира работа, започва да учи, става активен и придобива друго качество на живот като член на обществото.“ – казва Албена Алексиева от „Очи на четири лапи“.

Фотографката Весела Субашка призовава да не гледаме на незрящите като на хора с лишения и разказва за един от участниците във филма, който освен негов герой е и създател. След това съвместната работа прераства в приятелство. „Панчо Карамански е един от участниците – той има звукозаписно студио и направи тонрежисурата на филма, а негов приятел написа музиката. Въвлякохме ги в проекта не само като обекти – те станаха част от екипа, а след това – и наши прятели.“ – разказва Весела Субашка.

В екипа на проекта „Пробуждане“ са още Елена Йорданова – куратор, Иван Христов – дизайн, Чавдар Жиров – оператор и монтажист на филма, Петър Гълов – монтажист, Емануил Трейман – пиар. Весела Субашка разказва, че всички са водени от идеята да обърнат внимание на важен социален проблем. Средството – като покажат хората, които са постигнали страхотни неща в живота си и в професионалното си развитие, благодарение на кучето-водач. Снимките и филмът проследяват историите на петима, изгубили зрението си, преди появата на кучето-водач и промяната, когато то става част от живота им.

„Идеята да се направи изложба и да говорим за този проблем в обществото, е да информираме. Очакваме по време на изложбата повече хора да чуят и да видят за какво става дума и да обърнат внимание на този проблем. Защото ние самите трябва да подкрепяме тези хора.” – казва Весела Субашка. „Кучето-водач помага на незрящия, грижи се за неговата безопасност, но му дава и нови възможности“ – допълва Албена Алексиева.

От раждането, през игрите в парка, израстването в приемното семейство и тренировките до момента, когато то ще бъде до своя незрящ стопанин, за да му даде възможност да осъществи мечти си – създадена от сърцат екип млади хора, които работят в различни области на изкуството – фотография, дизайн, театър, изложбата „Пробуждане“ разказва истории на силна връзка и изпълнен с любов живот.

Раздялата също е елемент от тази връзка. Това е раздялата, която преживява приемното семейство, отгледало кучето-бебе до възрастта, в която то е готово за обучение в помощ на незрящите. „Осъзнаването на тази връзка е нещо, което очакваме изложбата да направи – да ни каже, че правенето на добро сега прави дълготрайно, добро и ново качество на живота на някой друг в едно друго време – след година и половина – две.“ – казва председателят на фондация „Очи на четири лапи“ Албена Алексиева.

От съпричастността на доброволците тя прави важни изводи за обществото ни: „Не спирам да се радвам и да се удивлявам от десет години насам, че в нашето измъчено и разделено общество все още има толкова много социално мотивирани и изключително чувствителни към правенето на добро хора, които са готови да посветят време, търпение и любов, да си нанесат емоционална травма, защото осъзнават, че са важна брънка от веригата, която води до промяната на живота на един човек.“

До 8 април изложбата „Пробуждане“ е представена в зала „София“ на Столичната библиотека в постоянното присъствие на бъдещи-кучета водачи и членове на техните приемни семейства. През юни предстои изложбата да разпръсне още от своята светлина в няколко големи града в страната като част от Месеца на фотографията.