Вчера се навършиха 76 г. от рождението на големия барабанист Петър Славов. През юни му посветихме три поредни издания на предаването „Джаз истории“, проследяващо историята на българския джаз. Петър Славов е истинска легенда – доайен на българските барабанисти, вдъхновил музиканти от различни поколения да хванат палките и да се насочат към барабаните. Името му свързваме с едни от най-емблематичните групи в историята на джаза у нас – „Джаз фокус-65“ и Симеон Щерев квартет, създател е на биг бенд „Експеримент“, участвал е в „Сребърните гривни“, Оркестър „София“ и др. Широката публика го познава от дългогодишната му работа с ФСБ. Освен като комплексен музикант, свирещ с много вкус и финес, Петър Славов ще бъде запомнен като светъл и добър човек, с великолепно чувство за хумор. На тази изключителна личност днес посвещаваме част от предаването „Следобедни импровизации“, а в публикацията си припомняме някои от нещата, които колеги, приятели и семейството на Петър Славов споделиха за него в „Джаз истории“. За финал добавихме откъс от автобиографичната книга на известния кубински саксофонист Пакито Де‘Ривера, в който той споменава за срещата си с „Джаз фокус-65“.
„Никой досега не може да свири на барабани в комбо състав като Пепи, въпреки че имаме добри барабанисти. Както Пепи Славов се вписваше в квартет, в комбо, в малък състав, този звук от чинелите, който вадеше, от барабанчетата – никой не го е постигнал досега. Защото е талантлив човек – затова. Всичко идва от таланта.“
Симеон Щерев – Банана
„Много голямо чувство за хумор имаше, той беше живецът на групата така да се каже. Трябва да добавя, че от това поколение музиканти той беше водещият барабанист.“
Милчо Левиев
„Той е останал в спомените ми като една много силна личност, чудесен музикант.“
Марио Станчев
„За мен е един от… да не казвам „най“, да не класифицираме нещата, но той е един от духовните български музиканти, интелигентен, от моите хора, хора, с които бих искал да съм бил по-близък, докато са били живи, но поради обстоятелствата просто не се е получило.“
Веселин Веселинов - Еко
„Аз имах щастието и късмета да го познавам. Още от самото начало впечатлението ми за Пепи Славов беше много силно, изключително чаровен човек, с чувство за хумор, с подход към хората. Човек, който винаги намира какво да каже, как да се държи в различни ситуации, много, много интересна личност и изключителен професионалист.“
Венко Поромански
„Аз точно заради това му се възхищавам, защото не всички джазови музиканти са толкова широко скроени. Следвам неговите стъпки, защото също съм свирил и поп, и рок, и всякакви други стилове.“
Димитър Семов
„Петър Славов за мен първо е една голяма история, една голяма школа и легенда. Той е комплексен барабанист, аз много уважавам такива музиканти, които не пренебрегват нито един стил в музиката, защото това обогатява и дава голям опит. Благодарение на него много от нас, сегашните му колеги, имаме този шанс да научим много неща от самия него – като музикант, а дори и като човек, защото той беше приятел с всички нас.“
Стоян Янкулов – Стунджи
„Пепи беше фигура, значителна фигура в българската музика. Не, „беше“, а „е“!“
Христо Йоцов
„Джаз истории“ за Петър Славов, трета част: принос и наследство
„За него е много трудно да се говори, тъй като той беше самият живот. Той кипеше като един вулкан. Той беше толкова жизнен, толкова пълен с енергия, че където отидеше, където влезеше, заразяваше с това свое поведение, което идваше отвътре. Това беше неговата природа. Той никого не имитираше, не беше суетен, на никого не подражаваше. Той беше просто един неподражаем, добър, усмихнат човек. Шегата, усмивката и добрината бяха негова запазена марка. Просто няма такъв човек.“
Ася Чендова (съпругата на Петър Славов, която е филолог и преподавател по английски език)
„Гледах на него с обожание, аз мислех, че това, което той прави, е страхотно. Затова исках да съм музикант, защото за мен той правеше нещо по толкова хубав начин, беше толкова интересно, че аз не можех да си представя, че искам да правя нещо друго в живота си, освен да бъда като него.“ – казва Петър Славов младши: синът на Петър Славов и Ася Чендова. В неизлъчван досега разговор талантливият басист, който от дълги години живее в САЩ, разказва за своето семейство:
„Отраснах в много хубава среда. Всеки от родителите ми допринасяше по някакъв начин семейството ми да е хубаво и интересно. Баща ми беше изключителен човек, като от друга планета – винаги готин, имаше такъв хубав vibe, както казват американците, такова хубаво излъчване, че където влезеше и слънцето грейваше. Така правеше нещата, че винаги отвсякъде те подкрепяше, дори и да не знаеш винаги беше около теб. Просто беше феноменален. Същевременно беше и страхотен музикант, и много мъдър човек, и е направил много за моето израстване. Някои от уроците ги разбрах, след като той вече си беше отишъл. На майка ми пък дължа някои от любимите ми книги, които тя ми е показала – като „Швейк“ и книгите на Илф и Петров, много английски, американски книги. Аз имах много хубаво детство и мисля, че моите родители са спомогнали много за моето изграждане като личност. Семейството ми беше много хубаво, винаги имаше много култура около нас, много музика, много книги, много филми, които се гледаха без превод, много често нарочно. Аз така научих английски език. Когато дойдох в САЩ, вече знаех английски, поне тази пречка я нямах. Също осъзнах, че много неща за джаза съм научил от баща ми, които в България много хора не ги знаеха. Много от музиката, към която той ме е насочил, се оказа, че е музика, която в България никой не слуша, а тук тези артисти или албуми се считат за основни. Това също ми помогна да пробия в някои среди, където това се счита просто за задължително и дължа това на баща ми. През 80-те г. моите родители правеха много партита, на които имаше най-различни хора – готини, известни или неизвестни, но готини, софийски чешити, интелектуалци и т.н. Баща ми се познаваше с всеки втори човек в София. Особено по соцвреме на улицата ни спираха на всеки десет метра.“
Преди няколко месеца, докато подготвяхме предаването „Джаз истории“ за барабаниста Петър Славов, прегледахме различни източници на любопитна информация. Така например в своята автобиография My Sax Life: A Memoir големият кубински саксофонист Пакито Де‘Ривера разказва за гостуването си в България през 60-те г.:
„София е малък град, но има определен чар в сравнение с всички градове, които посетихме в бившия СССР. Градът има тесни улици с жълти каменни павета, които сякаш блестят през нощта. (Никога не съм виждал същите каменни павета никъде другаде по света.) Българските жени изглеждат доста добре и са много близо до типа жени, който се харесва на испано-американските мъже.“
Де‘Ривера не спестява нищо от престоя си в България, разказвайки неособено приятни неща, но безспорно един от моментите, за който си личи, че си спомня с удоволствие, е следният:
„Мисля, че беше Данчо Капитанов, тромпетистът на оркестър „Балкантон“, който един следобед ни заведе на репетиция на квартет „Фокус-65“, ръководен от знаменития пианист, композитор и аранжор Милчо Левиев. Групата имаше много специфичен стил, подобен на този на Free Flight, с които Левиев работи по-късно в Лос Анджелис. Другите членове на българската група бяха Пепе на барабаните, Симеон „Банана“ Щерев на флейта и австриецът Ханс Ретенбахер на контрабаса.“
На снимката: Петър Славов, от официалната фейсбук страница на музиканта
