В събота (2 април) на 83-годишна възраст почина Гато Барбиери. Кариерата на големия саксофонист продължи 7 десетилетия. „Музиката беше като тайнство за Гато и всеки път, когато свиреше, беше ново преживяване за него и той искаше публиката да се чувства по същия начин.“ – заяви пред „Билборд“ Лаура – втората съпруга на Барбиери, с която са заедно от почти 20 г. Музикантът е починал от пневмония, а наскоро е преживял байпас операция за премахване на кръвен съсирек.
Леандро Барбиери е роден на 28 ноември през 1932 г. в Росарио, Аржентина. През 50-те г. започва да използва своя прякор El Gato, което от испански език означава „котaрак“ и това се превръща в неговото професионално име. Саксофонистът става световноизвестен през 1972 г. с музиката, която създава за филма на Бернардо Бертолучи „Последно танго в Париж“ с участието на Марлон Брандо и Мария Шнайдер. Година след това основната тема от филма е отличена с „Грами“ за най-добра инструментална композиция, а лентата има две номинации за „Оскар“.
Бернардо Бертолучи е имал специални изисквания за музиката, която да озвучи еротичната драма и се обръща към Гато Барбиери заради характерното чувствено звучене на саксофона му. „Беше като брак между филма и музиката.“ – казва Барбиери за саундтрака, който го превръща в звезда, а през 1997 г. в интервю за The Associated Press заяви: „Бернардо ми каза: „Не искам музиката да звучи твърде по холивудски, нито твърде европейски, което е доста интелектуално. Искам нещо по средата.“ Барбиери се справя великолепно със своята задача, защото той носи усещането за танго в душата си. „В тангото винаги има трагедия – тя го изоставя, той я убива. Прилича на опера, но се нарича танго.“ – казва музикантът.
Гато Барбиери отраства в музикално семейство, но започва да свири, когато е 12-годишен, вдъхновен от албума на Чарли Паркър Now's the Time. В началото се насочва към кларинета, след това преминава към алт саксофон и накрая избира тенор саксофона, който се превръща в основния му инструмент. Барбиери придобива известност в родината си в края на 50-те г., когато свири в оркестъра на големия пианист и композитор Лало Шифрин, който години по-късно създава прочутата музикална тема от филма „Мисията невъзможна“.
През 60-те г. Гато поделя времето си между Рим и Ню Йорк и се увлича по авангардната сцена. В този период работи активно с тромпетиста Дон Чери от квартета на Орнет Коулман. Дебютът си като лидер прави през 1967 г. с албума In Search of the Mystery. Постепенно със следващите си заглавия той намира своя характерен почерк, а мекият тон на саксофона му печели все повече почитатели по целия свят. Звученето му се променя, с годините то става все по-комерсиално и достъпно, ориентирано към смуут джаза, но по този начин Гато успява да привлече нова публика. Неговата дискография наброява десетки заглавия, а последният му албум New York Meeting със стандарти беше издаден през 2010 г. В периода 1988-1997 г. изнася основно концерти и не издава албуми, но през 1997 г. се завръща с проекта Que Pasa. Това е първият му компактдиск след смъртта на съпругата му, с която са били заедно 35 г. За загубата, която преживява много тежко, саксофонистът споделя: „Музиката ме върна към живота.“
Латиноамериканската звукозаписна академия определя музикалния стил на Гато Барбиери като „комбинация между съвременен джаз с латиноамерикански жанрове и елементи от инструменталната поп музика.“ Миналата година Гато беше отличен с „Латино Грами награда за цялостно творчество“. По време на цялата си кариера саксофонистът остана верен на музиката, която вълнуваше и трогваше дълбоко, а негова запазена марка беше шапката федора, която винаги носеше.
