Български писатели ще са домакини на срещи със свои колеги от страните от Вишеградската четворка на 5-ото издание на Софийския международен литературен фестивал. Той започва от днес като съпътстващо събитие на Софийския международен панаир на книгата и продължава до неделя с поредица от дискусии, изложби, прожекции и работилници. 12 писатели от Полша, Словакия, Унгария и Чехия ще гостуват на над 60 наши автори в срещи с публиката. Откриването на фестивала е днес от 18 ч. на неговата сцена в Мраморното фоайе на 2 етаж. Тогава ще се проведе „Среща на поколенията“, в която Ани Илков, Владимир Зарев и Владимир Левчев ще представят част от дебютантите на 2017 г. – Антон Стайков, Боян Крачолов, Десислава Николова, Марианна Георгиева. Модератор е Тодора Радева.
„Нашият екип от самото начало си постави за цел да включи в програмата неща, които са смислени, които вълнуват и нас, и обществеността, а също така и да дадем акцент върху младите автори и дебютантите, да срещнем поколения на сцената – да се случат срещи. Надяваме се да срещнем хора с хора, автори с автори, колеги с колеги, което не се случва много често. Опитваме се да представим авторите в групи, за да получим откровения на това какво ги вълнува в момента, да получим картината на това, което ни се случва на всички нас в момента, изразено чрез литературата.“ – обясни в интервю по bTV Radio концепцията програмният директор на фестивала Вера Петрова.
На 13 декември от 15 до 16 ч. писателят Петър Крумов ще бъде домакин на Яна Беньова от Словакия в разговор по темата „Странници в света, който сами създаваме за себе си“. Модератор е Цветан Цветанов. В дебютния роман на Петър Крумов „Катафалка, два носорога“ („Колибри“, 2017 г.) героят му Доч се описва като „мъртъв“ според общоприетите стандарти:
Неделя... късен следобед... летлив като газ. Имах още няколко часа почивка. Утре щяха да ме привържат за стълба на наемния труд. Очакваше ме поредната сива седмица. Купчини листове, които минават през пръстите ми, евтино кафе в червата и мисли за петък вечер, когато ще се прибера и ще се просна на дивана някак по-окончателно. Няма разлика дали съм работил перфектно, или съм си клатил краката, това са още пет профукани дни. Тази програма стига, за да запълни остатъка, наречен за по-кратко живот.
Петър Крумов – „Катафалка, два носорога“
Но всъщност героят е толкова жив – преживява, вълнува се, светът и хората са му интересни. „Той се опитва да се отпише от един свой живот, от място, което дълго е търсил. Намерил това място и призвание, разбира, че това не са мястото и призванието му. Това е тежко разбиране, което често наричаме „криза на средната възраст“. Но той иска да се впише някъде другаде – да намери някакво място, бягайки от всички досегашни. Това е дълго странстване, което много прилича на живота. Той също страда от идеята за своята маловажност, от това, че върши полугеройства, полумизерии, че дори и пакостите му не са истински. Никога не е могъл да бъде лошо момче, а същевременно наранява без да ще хората. В края на книгата обаче е извървял голям обем от истории, случил се е неговият личен епос. Когато и ние се обърнем назад във времето, виждаме, че това, което някога ни е изглеждало маловажно и малко, се е разраснало и e придобило в историята своя романтичен облик.“ – обяснява за героя си писателят.
Животът ни е нескончаемо натъпкване от едно място в друго. Дори и след смъртта ни натъпкват.
Петър Крумов – „Катафалка, два носорога“
Доч винаги си дава шанс: „Държи го неговото движение. Поставен в положение на полуразпад, усеща, че движението е това, което ще задържи чарковете му в едно – ако не намери нещо по-добро за себе си, то поне ще го задържи жив. Това постоянно движение е удържане на света да не се разпадне, както го прави изкуството, както е и мисленето. Ние трябва непрестанно да мислим. Мисълта е враг на мисленето. Когато приемеш своя мисъл за откритие и я вземеш за даденост, спираш да мислиш. Това е краят на един процес, който е доста важен. Постоянното търсене удържа героя ми да не се разпадне.“ – обяснява писателят Петър Крумов.
Дисидентски книги от архива на радетеля за свобода Петър Поспихал – сподвижник на Вацлав Хавел и неведнъж лежал в затвор за разпространение на забранена литература, са подредени в изложба, която можем да видим от днес и която ще бъде открита с дискусия на 14 декември. Името на Поспихал е добре познато у нас от активната му дългогодишна работа като посланик на Чехия в България. Това са книги, заради които хора са лишавани от свобода и са малтретирани, обясни контекста на изложбата програмният директор на фестивала Вера Петрова. Тя посочи, че дисидентската литература почти не е присъствала у нас. В дискусията в четвъртък се включват двама от малцината й представители – Владимир Левчев и Едвин Сугарев, издавали, съответно, „Глас“ и „Мост“. В разговора с публиката на 14 декември от 15 ч. до 16:30 ч. в Зала 4 на НДК участват още самият Петър Поспихал, Миглена Николчина и Пламен Дойнов, а модератор ще бъде Михаил Неделчев.
Темата за справедливостта присъства в авторския пърформанс, който ще ни поднесат участниците в Лаборатория за писане на пиеси под ръководството на Боян Папазов с помощта на актьорите Юлияна Сайска и Велислав Попов. Авторите са Владо Трифонов, Георги Тенев, Иван Димитров, Йоана Мирчева, Нели Лишовска и Петя Башева. Сборникът на НБУ „Пиеси за справедливостта“ е с предговор на проф. Виолета Дечева, която също ще участва в срещата утре от 19:30 ч. до 21 ч. на сцената на културните събития от фестивала – Мраморното фоайе на втория етаж на НДК. Догодина отново ще има такава лаборатория за пиеси, а следващата тема е „Родината“ – разказа в студиото ни Вера Петрова.
В програмата са още прожекции на късометражни филми на автори от страните от Вишеградската четворка, занимания за деца, както и дискусия за възможността за пълноценен контакт на младите илюстратори с издателствата (съвместно с Националния център за книгата към НДК).
Софийският международен панаир на книгата и Софийският международен литературен фестивал се организират от Асоциация „Българска книга“ с подкрепата на Министерството на културата, Столичната община и Международния Вишеградски фонд и в партньорство с Полския институт, Посолството на Словакия, Унгарския културен институт и Чешкия културен център.
