Да разграничава професионалното от личното, да вярва в доброто, да държи лошото надалеч, да използва музиката за себеизразяване, да търси нови посоки – това са петте житейски урока, които Карлос Сантана синтезира в автобиографичната си книга „Универсалният тон” (The Universal Tonе). Бележитият музикант, днес на 67 години, подробно разказва за преживяното върху 544-те страници в мемоарите си с подзаглавие „Хвърлям светлина върху живота си”. Акценти сп. „Билборд” ще представи в новия си брой на 22 ноември, а преди това публикува в интернет изданието си. От книгата става ясно, че музикантът се чувства достатъчно уверен в себе си, за да поеме в нова посока в опит да опознае още повече света и себе си.
Има Сантана, има и Карлос.
„Не бих искал да ме пришиват към фигурата на Сантана. Харесва ми да съм Карлос. Понякога е трудно да разграничиш изпълнителя и личността. Иска ми се да съм като Хари Белафонте или Уейн Шортър или пък Колтрейн – да съм човек, с когото на хората би им било приятно да общуват.”
Без негативност.
„Особена радост ми доставя да поставям циниците на мястото им. Те са като бетона – нищо не може да изникне от тях. Всеки ден имаме възможността да правим правилните избори, така че всеки ден може да е най-хубавият в живота ви – въпреки всичко.”
Забравата спасява.
„Научих се, че трябва постоянно да си прощавам, да забравям преживяното и да продължа напред. Благословен съм с дара на забравата. Помня само доброто. А лошото? Не че го отхвърлям, просто не искам то да ме обсебва. Както кучето отърсва от себе си водата, така и аз се освобождавам от лошите преживявания и продължавам напред.”
Китарата говори.
„Джон Лий Хукър, Би Би Кинг, Тито Пуенте, Майлс Дейвис – всички те са проникнали в сърцето ми. Те са ме научили, когато свиря соло да разказвам истории, а не просто да възпроизвеждам куп готини, яки и нищо незначещи ноти. Накъде си поел? Какво се опитваш да кажеш?”
Промяната е за добро.
„Готов съм, като змия, да се освободя от старата си кожа и да вляза в нова. Следващата година ще посветя на това да създам нова музика със съпругата си (барабанистката Синди Блекмън Сантана). Тя става част от групата ми и ще държи с мен руля в достигането на нови хоризонти. Време е отново да извърша кариерно самоубийство – да крача малко повече като Сън Ра, като Сони Шарък... Да се почувствам истински свободен, да скъсам оковите на ограниченията.”
На снимката: Карлос Сантана по време на турнето за представянето на новия си албум Corazón. Мохикан, 25 май 2014 г. Автор: Либи Фабро (Libby Fabro). Източник – сайта на музиканта.
