Около метафората за вятъра големи авторитети и любими музиканти изграждат спектакъла „Песента на ветровете“ с музика на Петър Дундаков. Събитието ни очаква на 23 декември от 19 ч. в театър „Азарян“ на НДК като част от Новогодишния музикален фестивал, организиран от Националния дворец на културата. На сцената излизат Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ към Общински културен институт Дом на културата „Красно село“, Росен Захариев – Роко – тромпет, Гергана Димитрова от „Мистерията на българските гласове“, „Ева квартет“ и „Белонога“ и Вера Гиргинова – сопрано, солист на Държавна опера – Пловдив. Диригент е проф. Пламен Джуров. Мултимедията на Иван Богданов ще допълни музиката в цялостно преживяване.
Петър Дундаков работи със „Софийски солисти“ с ръководител проф. Пламен Джуров от 2011 г. насам. Когато пише „Песента на ветровете“, както винаги има пред погледа си конкретните музиканти, с които ще сътворят спектакъла. Малко по-късно в интервюто обяснява, че съвместното музициране е като да се обречеш на някого в живота. „Основно вдъхновение е събирането на музика и образ в мултимедиен концерт. Всичките участници са представители на различни традиции – класическа, джаз, фолклорна, вокална. Чрез „Софийски солисти“ в този концерт обединявам много различни лица, които заедно с образа на екрана създават възможност за общуване на различните традиции в един концерт. Когато започнеш да превръщаш идеята си в музика, тя става вдъхновение и се оказва, че изпълнители, които привидно изглеждат на различни брегове, започват да плават заедно в един кораб и да бъдат носени от един и същ вятър. Метафората на вятъра поетично изразява тази идея. Той няма лице, постоянно се променя, никога не е статичен и според мен е законът на живота.“ – описва концепцията си за „Песента на ветровете“ Петър Дундаков в интервю по Джаз ФМ.
Проф. Пламен Джуров вижда основната си роля като диригент в това да даде възможност за равнопоставеност на всички тези елементи: „Ще получим една благородна смес от интонациите на нашето време. Опитът на Петър Дундаков е изключително полезен и необходим. Има един парадокс в съвременния живот на музиката – за слушателя е достъпна всякаква музика. Активният слушател обаче е сепариран в даден жанр – джаз, класика, рок, фолклор. Общият знаменател на всички тях е, че в съвременното музикално мислене трябва да съумееш да събереш света и да го излееш в единна музикална форма. Това е изключително смело и Петър Дундаков го прави!“ Създадена така, музиката събужда асоциативното мислене и слушателят ще открие как тя наистина може да отрази живота днес, обяснява диригентът. В това той вижда решението на голям проблем – в днешно време слушателят е задръстен от музика и я слуша като фон.
От изпълнителите-солисти проф. Пламен Джуров е работил с Росен Захариев – Роко и за него казва, че се разбират без думи. „Надявам се, че това ще се случи и с представителите на класическата музика, операта и фолклора.“ – изразява убедеността си той. В първите записи, които слушаме по време на интервюто чуваме органичното присъствие в музиката, изпълнена от „Софийски солисти“, на тромпета на Роко.
Как красивото и необяснимото получава своята конкретна форма? „Когато влезеш във вдъхновението, това, което правиш, добива особена значимост не само за теб, но и за света. Тогава напускаш себе си дори, влизаш в тази музика и тя започва да те води нанякъде. Да стигнеш до там, поне при мен, е свързано с много отчаяние, с много работа. Когато се откажеш да го постигнеш, то те бута и ти политаш.“ – разказва за материализирането на музиката Петър Дундаков.
Яснотата в музикалната идея улеснява работата на диригента. „Наистина го има момента на тайнство. Учителят ми по композиция Марин Големинов казваше: „Композирането е много труден занаят. Всеки път, когато се изправиш пред празния бял лист, започваш наново.“ Тук ми е по-добре, защото като получа листата от Петър Дункадов, започвам да си представям какво звучи, какво предлага той. Когато идеята е ясна, когато в тези нотни знаци е закодирана чувствителност, въображение, емоционално преживяване, няма как да не го прихванеш. Нотите и ремарките към тях са условни знаци, но ти подсказват като в книга как върви фабулата. Трябва да имаш време, сходно с времето на козпозитора, за да стане то част от теб. В съвместната работа с другите музиканти образът се дооформя и се получава цялата творба.“ – описва своята работа с партитурата проф. Пламен Джуров.
Видеоизображението на Иван Богданов (FinFilm) „се заговаря с музиката“, както посочва Петър Дундаков: „Към всички тези кодове – класическа музика, джаз и фолклор – първоначални точки, от които тръгваме да пътешестваме, е добавен кодът на образа. Той не буквализира музиката, а е външен разказ, той се заговаря с нея.“ И тъй като Петър Дундаков много работи в киното, той изважда музиката от визуалната представа за нея.
„Софийски солисти“ имат срещи с джаза още от времето на създаването си, в съвместна работа с Милчо Левиев и „Софийския естраден оркестър“, та чак до наши дни. „Аз бих искал тази посока да се разшири, да стане по-ясна, защото силата на „Софийски солисти“ и в България, и главно в чужбина, е широкото поле на репертоара. Ние сме започнали от Габриели от края на XVI в. и стигаме до произведения като това, които са завършени примерно преди седмица. Всички тези елементи, които са различни в музикалния език, са ни интересни. Това е освежаване и е школа за други сръчности – на ръцете, на ума. Това е полезно и е провокация към публиката и към нас. То е перспективно развитие.“ – посочва за приноса на музикалното разнообразие към изпълнителите проф. Пламен Джуров.
Самата идея за работа със „Софийски солисти“ е стъпка вдъхновение за Петър Дундаков. „Така е и с другите солисти. С всички тях съм работил по много проекти. Избирам хората, с които да съм, то е почти като да се ожениш за някого. Благодаря на проф. Пламен Джуров и „Софийски солисти“ за възможността да работя с тях и за щастието, което те са ми носили по време на изпълненията.“ – завършва Петър Дундаков.
Спектакълът „Песента на ветровете“ се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Билети се продават в Билетния център на НДК в сградата и онлайн.
