Когато в началото на 90-те за първи път чух албума на Пати Остин The Real Me от 1988 г., си дадох сметка, че тя стои в дъното на едно очарователно, зараждащо се в края на 80-те години на миналия век музикално течение. Спомням си, че тогава най-общо го наричах „осъвременяване на джаза“, но на практика албумът The Real Me беше един от най-успешните опити класически джаз теми и песни да се претворят в стилна, слушаема и разбираема поп музика, изпълнена с вкус, чувство за мяра и при това – белязана с музикалните детайли на времето, в което е записана. Така лично аз открих вокалната и творческа харизма на Пати Остин, а този албум се превърна в един от първите ми учебници по вокален джаз.
Никога няма да забравя характерния музикален звук за края на 80-те, възхитителните и модерни за времето си хармонии, пеенето с мотиви от R&B естетиката, но без да се прекалява. И всичко това в един албум – The Real Me. Тогава Пати Остин създаде критерий и еталон за това как позабравени джаз пиеси могат да се превърнат в брилянтни нови песни, така че да носят едновременно класическата си красота и различния, пробивен, вдъхновен от поп музиката звук. Много силен, затрогващ и също така – непретенциозен е албумът The Real Me. Пати Остин блести не само с магнетичния си, виртуозен и богат глас, но и с вокална техника, която не се ограничава от жанрови характеристики. Тя с лекота преминава границите и превръща сложни иначе музикални теми в леки, слушаеми и приютяващи песни – Mood Indigo и Spring Can Really Hang You Up The Most. Тези качества се превърнаха в емблематични за Пати Остин, която, впрочем, става прочута със соул хита от началото на 80-те Baby, Come To Me – дует с Джеймс Инграм.
Талантът й далеч не е случаен. Пати Остин е родена в музикално семейство, а нейни кръстници са Куинси Джоунс и Дайна Уошингтън. Дебютът й като певица е, когато тя е едва 4-годишна. През 60-те гласът й озвучава рекламите на най-известните компании и марки, затова и си спечелва прозвището Кралицата на джинглите. През 70-те работи основно като бек вокалистка на известни джаз певци, а истинският й пробив е в началото на 80-те, когато започва да създава популярни соул хитове. Зрелостта й на интерпретатор започва да прави впечатление в началото на 90-те, когато все повече се приближава до джаза. Може би именно албумът й The Real Me бележи началото на това нейно победоносно завръщане към класиката, макар че тя през цялата си кариера се движи с удивително умерени амплитуди между джаз и поп музиката.
Със сигурност най-силните джаз албуми на Пати Остин започват да се появяват от завладяващия й трибют за Ела Фицджералд For Ella от 2002 г. През 2006 г. създава албума си Avant Gershwin, който й носи награда „Грами“ за най-добър вокален джаз албум. В него тя включва свои записи от концерти основно с Биг Бенда на Западногерманското радио и телевизия The WDR Big Band и заблестява с истинската светлина – атрактивна импровизаторската скат техника, вдъхновена от стилистиката на Ела Фицджералд.
Една от най-хубавите музикални новини е, че Пати Остин пристига в България идната година на 17 май, за да изнесе концерт в Зала 1 на НДК по покана на „Кантус Фирмус“ и Фондация „Америка за България“. Тя ще отбележи вековния юбилей от рождението на великата Ела Фицджералд и ще се насладим на прекрасния й глас, както и на песните на Първата дама на джаза.
Снимка: фейсбук профила на Пати Остин
