Парче от пъзела на фона на една по-голяма картина: след 80 години в Ню Йорк беше затворен последният магазин за нотни издания

Парче от пъзела на фона на една по-голяма картина: след 80 години в Ню Йорк беше затворен последният магазин за нотни издания

Във времената, в които живеем, някои от нещата, с които сме свикнали, сякаш се превръщат в нещо остаряло и ненужно и в един момент просто изчезват. Такъв е случаят с магазина за ноти Frank Music Company, който затвори врати завинаги точно преди седмица. Мястото беше разположено на Западна 54-та улица в Ню Йорк, а негов собственик през последните 37 г. е Хайди Роджърс. Тя купува бизнеса, когато е само на 26 г. Хайди е посещавала мястото заедно със своя баща - композитора Милтън Роджърс, който е бил един от редовните клиенти на Франк Маркс, отворил магазина през 1937 г. Въпреки намеренията си да продава, първоначално Маркс отказва да го направи, но след много сълзи и увещания от страна на Хайди накрая склонява.

През всичките тези години Хайди Роджърс е душата на магазина, който ръководи със завидни познания и великолепно чувство за хумор. „Магазинът е моята малка сцена. Всеки ден аз трябва да изиграя своята роля.“ – казва Роджърс в материал на Лорън Гамбино за The Guardian. Хайди допълва: „Беше много болезнено, когато никой не идваше да ни посети. Честно казано последните 3 години бяха като падане от скала. Отиваш с нагласата да видиш 20 души, а идват само двама. Имаше дни, в които отварях в 7 ч. и започвах да чакам. Чаках да звънне телефона или да дойде клиент. И никой не идваше по цял ден. В такива дни просто се прибирах вкъщи и плачех.“ В последния работен ден на магазина мястото е пълно с хора. „Ако всички, които дойдоха днес, идваха поне веднъж годишно, ние нямаше да затворим.“ – казва един от помощниците в магазина Аарън Ван Хейнинген.

Сред клиентите на Frank Music Company преди окончателното му затваряне е Ани Шаперо – студентка по пеене, която също така пише ревюта за парфюми. Тя научава за затварянето на магазина от радиото и решава да дойде, за да усети аромата на всичките тези нотни издания. „Това е архив на обонянието. Това е миризмата, която изчезва от този град.“ – казва тя и продължава: „Мисля, че това е нещо, което взимаме за даденост, живеейки тук. Ти просто си мислиш, че това е Ню Йорк и, че той винаги ще бъде пълен с магазини като този. Но не е. Този магазин изчезва. Това е.“

Основната причина за затварянето на Frank Music Company е невъзможността на магазина да бъде конкурентен в епохата на дигиталните технологии. Днес много музиканти предпочитат да пазаруват от Amazon или просто да свалят от сайтове като IMSLP – виртуална музикална библиотека, която ти дава безплатен достъп до информацията. Хайди Роджърс намира това за изключително обидно. Според нея: „Ако просто така ви дадем този нотен лист, това означава, че той няма никаква стойност.“

Затварянето на магазина на Роджърс поставя много въпроси в един по-общ план. В прощалното писмо до своите клиенти тя написа: „Колко е тъжно това за мен и музикантите, които са разчитали на нас, но това е само малко парче от пъзела на фона на една много по-голяма картина. Всички знаем какви огромни промени предизвика интернет през последните години. Малките местни търговци, дори тези от нас, които създадохме хубави уеб сайтове, станахме почти невидими онлайн вследствие на хегемонията на гиганти като Amazon. Това засегна не само книжарниците, музикалните и звукозаписни магазини, но и малките местни фирми като цяло.“

Въпреки че миналата година Хайди Роджърс прави уеб сайт на своя магазин, тя в голяма степен е предпочитала да работи по свои правила: архивът не е бил описан в компютър, а е бил подреден по памет от Роджърс, тя не е приемала кредитни карти, издавала е бележки, написани на ръка и с молив е отбелязвала продажбите си на отделни листа. От друга страна, нейният подход, по който е зареждала магазина, е бил наистина впечатляващ. „Другите магазини биха купили 20 екземпляра от едно нещо, знаейки, че ще ги продадат. Аз бих купила по едно копие от 20 неща, които не представляват интерес за другите.“ – обяснява Хайди Роджърс. Именно по тази причина в склада й могат да бъдат открити уникални издания, а през годините клиенти на магазина са били известни музиканти, сред които пианистът Емануел Акс, виолистът Лорънс Дътън, цигуларката Памела Франк, челистът Дейвид Финкел и др.

Срещите в Frank Music Company карат Хайди Роджърс да изкаже своето възхищение: „За мен беше привилегия да работя с хора, които споделят невероятния си талант и умения с тези, които не са музиканти. Независимо дали сте композитор или учител – на свободна практика или в консерватория, или сте изпълнител, който прави солови рецитали, свири камерна музика, оркестрова музика, свири на Бродуей или в звукозаписно студио, или всичко, което изредих, защото много от вас правят това, за да могат да се издържат, всички вие имате моето дълбоко възхищение и благодарност. Ще ми липсвате.“

След десетилетия в бизнеса нещото, за което Хайди Роджърс твърди, че й е носило най-голяма радост, и за което се сеща с усмивка, е следното: „Аз просто обичам този момент, когато поставите нотите на тезгяха и клиентът казва: „Ах! Не мога да повярвам, че ги имате! Това беше наистина забавно. Обичам този момент.“

Сега след затварянето на Frank Music Company Хайди Роджърс ще прекарва повече време в своята ферма в планините Катскил, където отглежда пилета. От началото на тази седмица целият архив на нейния бивш магазин има нов дом. Това е библиотеката на Colburn School – престижна музикална консерватория в Лос Анджелис.

Снимка: от сайта на Frank Music Company