Денят е 29 октомври. В 18.30 ч. улиците на Габрово вече са тъмни и почти безлюдни, но в просторното фоайе на Техническия университет при изискуемото спазване на мерките за сигурност са се събрали над 50 души, поканени за представянето на дългоочакваната книга за маестро Манол Цоков. Нейният автор е авторитетният наш джазкоментатор и анализатор Владимир Гаджев, а заглавието ѝ – „Джазът – мисия на един живот“.
Маестро Манол Цоков (1940 –2013) е безспорният доайен на габровския джаз, пианист и бендлидер с принос в културата не само на родния си град, но и на цяла България. Появата на книгата за Манол е повече от дългоочаквана. Знайно за нас, отдадените на джаза габровци бе, че Владо Гаджев положи сериозни изследователски усилия за написването ѝ в продължение на последните пет години. А под егидата на местното читалище „Будителите – 2017“, което по тазгодишната Програма „Култура“ на Община Габрово спечели финансова подкрепа за издаване на книгата, тя вече е факт. „Джазът – мисия на един живот“ излезе с логото на издателство „Изток – Запад“ и засега по условията на проекта ще се разпространява сред местната общност. Впоследствие ще се търсят и варианти за нейната реализация на книжния пазар в страната.
Неслучайно представянето на книгата бе замислено да се осъществи в навечерието на Деня на будителите. За нас, габровци, приживе Манол бе истински будител, защото запали искрата на джаза не само в много от местните музиканти, но и в публиката. Джазът като мисия в живота на маестро Цоков и като присъствие в социокултурния живот в България както по времето на социализма, така и в последните години на преход, е естествената водеща тема в книгата. По време на представянето авторът Владимир Гаджев сподели спомени за Манол и акцентира върху съществените музикални събития в живота му през годините – създаването на първия следвоенен джаз клуб в България (1965 г.), инициативата за провеждане на първа национална джаз среща (1967 г.), участието в Деветия световен фестивал на младежта и студентите (1968 г.), участията на габровските бендове в националните прегледи на джазовите оркестри в София в края на 70-те години на миналия век.
В следващото десетилетие благодарение на ентусиазма на Манол и ориентира към олдтайм стиловете в джаза Габрово става истинска столица на диксиленд музиката. Ръководеният от него „Суинг дикси бенд“ е двигател на ежегодно провежданите в града Диксиленд паради, като благодарение на космополитната личност на Манол бендът успява да прекрачи не само границите на България, но навлизайки в страните на социалистическия блок през 80-те, дори налучка и пътя към западните държави. Международните участия на „Суинг дикси бенд Габрово“ са на сцени, на които не е стъпвал български джазов артист (Париж, Сакраменто, Сан Франсиско), или пък е правил това епизодично (Швейцария). В този смисъл заслугите на Манол и неговия оркестър към Габрово и България са много по-големи от предполагаемите в мащаба на родния ни град.
В контекста на международните успехи на „Суинг дикси бенд Габрово“ задължително трябва да спомена, че друг специален гост на представянето на книгата за Манол беше китаристът-банджист Красимир Желязков. Като тогавашен музикант от габровския диксибенд Краси е съхранил на аудионосител през годините концерт, направен в рамките на фестивала „Джаз бенд бол“ в Париж през 1986 г. След направена от него техническа обработка този концерт бе размножен в няколкостотин аудиодиска, които са подарък към книгата за Маестро Цоков.
Естествено, като за събитие, свързано с джаза, не ни липсваше и музика на живо. Специално сформиран квартет в състав Любомир Боев (пиано), Пламен Чепанов (китара), Стефан Косев (бас) и Красимир Георгиев (барабани) ни върна с познати стандарти към златната ера на джаза.
Но черешката на тортата в програмата по представянето на книгата за маестро Цоков бе гостуването на гранддамата на българския джаз Мими Николова, която доста често през годините си е партнирала с него. В компанията на пианиста Петър Железаров Мими ни потопи в онази интимно-камерна атмосфера, която ни е все по-нужна в днешните неспокойни времена. Времена, в които да се издаде книга като тази за маестро Цоков е подвиг, съхранил завинаги джаза като мисия на един живот, но и насочващ ни с будителския си плам напред, в надеждата за по-добро бъдеще на джаза в България.
Цветомир Цанков пред Джаз ФМ:
Манол Цоков ми е отворил много пътища в живота, постла ми доста червени пътеки из цяла България. Работил съм с него доста години, а след това продължих с „Роял дикси бенд“ – Велико Търново и Военния духов оркестър – Стара Загора. Името на Манол е светлина в живота ми. Много се радвам, че съм имал късмета да съм негов ученик.
Той постигаше всичко благодарение на аурата си, на способността си да общува с хората по човешки начин и да ги убеждава в правотата на каузата си. А тя бе джазът. Манол не бе затворен само в естетиката на джаза. Той бе много сериозен класически музикант, залагаше много на полифонията на Бах, на класическата музика. Манол бе космополитна личност и това отваряше пространствата около него. Когато можеше, работеше с щрайх, пишеше музика за тетарални спектакли.
Трудът на Манол бе оценяван от публиката. Тя бе мерилото за успехите му. Винаги се отнасяше радушно. През годините той бе започнал да прави цикли от концерти с евъргрийни през две седмици. И тъй като те бяха в пазарен ден, хората ходеха на пазар, облечени официално, и след това идваха на концертите. Те бяха много важна част от битието на габровци през 90-те години. Рефлексията на публиката към делото на Манол бе огромна. И така е до ден-днешен. Каквото можем, правим, за да поддържаме неговото наследство.
Албумът към книгата е със запис на „Суинг дикси бенд Габрово“ от фестивала Jazz Band Ball в Париж през 1986 г. Касета със записа през всички тези години пази музикантът в състава Красимир Желязков, който сега го дигитализира и обработва.
Краси Желязков пред Джаз ФМ:
Гостуването ни в Париж бе плод на многогодишни усилия на Манол. През 1985 г. той покани със съдействието на френското културно аташе френската група Watergate Seven + One. Ръководителят й Даниел Барда изключително много хареса „Суинг дикси бенд“ и каза, че ще направи всичко възможно догодина да свирим в Париж. И спази това обещение. Освен, че свири на тромбон и е ръководител на ансамбъла, той бе един от най-големите диригенти на Париж и един от най-добрите класически флейтисти в Европа. На представянето сега се сетих, че ние бяхме единствените, които свирихме там цял час, защото бяхме официалните гости на този фестивал. Концертът в Париж отвори вратите на групата за целия свят.
В групата ни имаше невероятно съчетание. Уважението ни към Манол ни вкарваше в релси и изпълнявахме неговите препоръки. Репетирахме много. Всяка сутрин започвахме с упражнения по джаз стилистика от Джон ЛаПорта. Манол ни разделяше на произволен принцип и всеки път ни обръщаше в свиренето на прима виста на тези двугласи. И благодарение на тези упражнения постигнахме невероятен ансамбъл и единност в изпълнението на тези доста нехарактерни за нас тогава суингарски ноти. Музиката ни бе много различна от общия поток на диксиленда, който тогава се свиреше.
Когато поглеждам назад, много мисли нахлуват в главата ми, но най-важното е чувството на благодарност към личността на Манол Цоков, че ни отвори невероятен прозорец, промени ни мисленето, научи ни как да слушаме музика и да се отнасяме към нея. Когато има екип, който мисли по един и същ начин и работи усърдно, резултатите са неизбежни.
- Интервютата на Светослав Николов можете да чуете чрез бутона „Аудио“.
В концерта слушаме популярни диксиленд пиеси, джаз стандарти и блус класики в аранжименти на Манол Цоков (Muskrat Ramble, Bourbon Street Parade, St. James Infirmary Blues, After You’ve Gone, Nuage, Doctor Jazz, Sweet Georgia Brown), както и негови оригинални пиеси: „Фолк дикси“, At the Dresden Jazz Festival (на който групата често участва), „Фауст“ (по класическа тема от Шарл Гуно). „Дона на порта сидеши“ е в аранжимент на Илко Илиев. „Суинг дикси бенд Габрово“ е в състав: Манол Цоков – лидер, пиано, Рена Димова – вокал, Илия Раев – тромпет, Илко Илиев – кларинет, алт саксофон, Илия Александров – тромбон, Краси Желязков – банджо, китара, Камен Савов – бас, Хенри Леви – ударни.
Записа излъчваме в предаването ни за музика на живо „Джаз емоции“ във вторник от 21 ч. с повторение в събота от 19 ч.
