На 95-годишна възраст от този свят преди няколко часа си отиде последният майстор на класическата американска песен – Ървин Дрейк. Сред вечните песни, които той създаде, са Good Morning Heartache, It Was a Very Good Year и I Believe. През 1983 г. композиторът бе въведен в Залата на славата на американските автори на песни.
Ървин Дрейк е роден на 3 април 1919 г. в Ню Йорк. Първата си песен написва, когато е на 12-годишна възраст. Бакалавър по обществени науки и графично изкуство от Колежа на Ню Йорк, той завършва музикално образование в „Джулиард”, когато е на 44 год. Той постига първия си пробив, поемайки задача, която мнозина текстописци с големи амбиции биха отказали – създава текстове към латиноамерикански песни. През 1942 г. той написва текста за Tico-Tico, а две години по-късно, заедно с Ханс Ленгфелдър – за Perdido на Хуан Тизол. В този си вид пиесата става още по-популярна, като някои от ключовите изпълнения са в албумите на Ела Фицджералд с Дюк Елингтън Ella Fitzgerald Sings the Duke Ellington Songbook от 1957 г. и на Дайна Уошингтън с Куинси Джоунс The Swingin’ Miss D, излязъл година по-рано.
Ървин Дрейк е свързан с някои от най-красивите джаз песни, а неговите съратници са най-великите джаз музиканти. Първото изпълнение на композираната от Айрин Хигинботъм и с негов текст Good Morning Heartache е на Били Холидей – на 22 януари 1946 г. тя записва песента за Decca с Оркестъра на Били Стегмайър. По-късно Даяна Рос претворява този момент от историята във филма за Били Холидей Lady Sings the Blues. Във видеото по-долу можете да чуете изпълнението на Лейди Дей от 1946 г. на фона на кадри от фонда на Музея на блус музиката в Чикаго:
It Was a Very Good Year, която Дрейк написва през 1961 г., е сравнително малко известна в оригиналното изпълнения на кънтри музиканта Боб Шейн, докато Франк Синатра не я чува по радиото в колата си и не я записва за влезлия в Топ 10 албум September of My Years. За нея Синатра получава наградата „Грами” за най-добро вокално изпълнение в категорията при мъжете. Можете да чуете песента тук в изпълнение на Рей Чарлз и Уили Нелсън от албума на Рей Genius Loves Company:
С песента на Ървин Дрейк Father of the Girls Пери Комо постига един от големите си успехи през 1968 г. Създадената с участие на Ървин Дрейк песен за вярата I Believe пък влиза в репертоара на десетки изпълнители, сред които Барбра Страйсенд, Елвис Пресли, Махалия Джаксън и дори Лиан Раймс.
През периода 1948 – 1962 г. Ървин Дрейк основно работи за телевизията, като създава над 700 програми – сред които телевизионните предавания на Мел Торме и Тереза Брюър, а също и на Франки Лейн. Той е автор и на специални предавания за Джули Андрюс, Джинджър Роджърс, Нат Кинг Коул, Ив Монтан, Джийн Кели, Тони Бенет, Пери Комо, Франк Синатра, Лорънс и Ейди Горме.
Ървин Дрейк остави следа и на „Бродуей” с мюзикълите си What Makes Sammy Run? и Her First Roman (на който е автор и на либретото по пиесата на Джордж Бърнард Шоу).
Въпреки натрупаната с годината слава, Ървин Дрейк не спира да създава английски текстове на чуждоезични песни. През 1962 г. той пише за Пат Буун английския текст на Quando, Quando, Quando (When, When, When) в годината, когато песента покорява сърцата на италианците при представянето й на фестивала в Сан Ремо.
Ървин Дрейк ни напусна в деня, в който през 1993 г. почина друг велик гений на американската песнопойка – Сами Кан.
