Вчера на 85-годишна възраст почина един от най-иновативните музиканти в историята на джаза – Орнет Коулман. Каквото и да кажем за него, няма да бъде достатъчно – той промени представите за създаването на музика из основи, доказвайки, че в музикалното изкуство талантът, идеите и смелостта вървят ръка за ръка. Една от иконите на авангардната сцена беше изключителна личност и често беше определян като музикант-философ.
„Коулман разшири възможностите в джаза и промени посоката му. Отчасти чрез примера на Коулман от края на 50-те и началото на 60-те години джазът не остана толкова подчинен на правилата за хармония и ритъм и започна да се отдалечава от репертоара на Великата американска песнопойка (Great American Songbook).” – това пише уважаваният критик Бен Ратлиф в материал за „Ню Йорк таймс“.
Големият алт саксофонист и композитор, който свиреше също така на тромпет и цигулка, е носител на награда „Пулицър“ и на „Грами за цялостен принос.“ Сред най-важните албуми в дискографията му се нареждат: Something Else!!!!, Tomorrow Is The Question!, The Shape Of Jazz To Come, Free Jazz, The Empty Foxhole, Science Fiction, Song X (с Пат Матини), Tone Dialing и Sound Grammar. Някои от най-известните му композиции, които са се превърнали в джаз стандарти, са: Lonely Woman, Peace, Turnaround, When Will the Blues Leave?, The Blessing, Law Years, What Reason Could I Giveand, I've Waited All My Life.
Последната публична изява на Орнет Коулман беше в Prospect Park през юни миналата година. Събитието беше трибют за легендарния музикант, организиран от неговия син.
На нашия сайт в понеделник очаквайте есе на Орнет Коулман, публикувано в списанието DownBeat през 1967 г., а по-долу цитираме някои от изказванията на легендарния музикант:
„Джазът е единствената музика, в която една и съща нота може да се свири вечер след вечер, но всеки път по различен начин.“
В едно интервю Коулман споделя, че изисква от музикантите да свирят с него на „много нива“, пояснявайки: „Аз не искам да ме следват. Аз искам да следват себе си, но да бъдат с мен.“
„Музикантите ми казват, че, ако това, което правя, е правилно, те не е трябвало никога да ходят на училище.“
„Ние в Западния свят страдаме от твърде много категории и класи; ние забравяме, че все още носим пелени. Ние разделяме музиката от живота.“
„Едно от нещата, които съм научил от моя опит, е много важно.“ – казва Орнет Коулман по време на церемонията, на която получава наградата „Грами за цялостен принос“ и продължава: „И това е: вие не трябва да умрете, за да убиете и не трябва да убиете, за да умрете. И преди всичко – не съществува нищо, което не е форма на живот, защото животът е вечен със или без хората, така че ние сме признателни на живота, че е тук във всеки един момент.“
