Извън времето – миналото разказва своите истории във въбражението ни чрез фотографиите на Ганчо Чурков – журналист към „Ловеч прес“ и във в. „Труд“. Той споделя видяното и почувстваното в ловешкото село Орляне в 49 черно-бели фотографии в благотворителната изложба „Селото“. Тя е представена в Художествената галерия в Ловеч до 15 февруари, а приходите са за деца в нужда.
Много живот има в миналото, в начина, по който присъстват изпаднали в безвремието на вечността места, предмети, идеи за живота. В модерния свят на интернет и на бързите комуникации завинаги скован с дървени греди прозорец ни дава друга перспектива за времето. А също и възрастна жена, която премита двора, или пък камион, превозил последния си товар...
„Няма нищо по-необикновено от един някога шарен свят с детски смях, живот и любов... От къща, в която са се раждали много деца, която помни и сватбите, и смъртта, и всичките нюанси на човешкия живот. Днес тя е с полуотворени врати и прозорци, някъде счупени. Все още стоят остатъците от примитивността на миналото – пукнатините в прозорците са хванати с бирени капачки, така че да не продължават нататък. Това днес е еквивалентът на това, което някога е бил животът.“ – разказва фотографът Ганчо Чурков в интервю в предаването „За града“ по bTV Radio.
„Точно това ме предизвика да направя тези снимки – изобилието на живот в минало време. Днес селото е развалина, няма модерни комуникации, то е спряло живота си някъде по пътя на времето и през последните няколко десетилетия не се е придвижило напред. Днес само се виждат тук-там пушещите комини на къщите на тук-там живеещи хора.“
Миналото продължава да бъде част от нас в днешния ден, както неразказаните от участниците минали истории чрез тези снимки говорят на нашето въображение в духа на нашето собствено минало. Ганчо Чурков описва: „Там можете да видите плевни, чардаци... Сякаш е станало нещо и хората изведнъж са изчезнали от там. Облегнати на стените стоят стеблата на царевица – храна за животните. Чардаците с хубавата гледка... В някои от своите фотографии съм уловил опорни греди, които държат къщата, от които е поникнала трева. Човешкият живот го няма, но природата има своите механизми отново да възроди живота – макар и на трева.“
Бурен навремето, животът в село Орляне днес е притихнал, но продължава. Той носи до нашето време мъдростта на това да останеш, да продължиш, да се справиш – и през цялото време да цениш красотата.
„Една от героините на снимките ми е бивша учителка, която е изучила поколения местни хора. Тя е видимо начумерена, но е много мил човек. Лицето й е в толкова дълбоки бръчки, че тя дори не смее да се усмихне. Притесняваше се от това, че я снимам... Суетата я има дори на 90 г.“
„Когато отидох да я снимам, тя бързаше да премете двора, за да не оставя лошо впечатление на кадрите. Но тъгата в очите й е видима, тъй като тя днес е сама. Това, което можем да научим от нейния живот, е че тя разчита на собствените си сили – сама цепи дървата си, гледа животните, грижи се за градината, за това, което й е нужно за прехраната. И не напуска своето жилище.“
На фона на самотната жена с мъдростта от миналото, не са сами децата с увреждания, на които благотворителната изложба дава подкрепа за бъдещето. Средствата са за Дневния център за работа с деца с умствени уврежданията. „Директорката Мария Недялкова оповести на откриването, че парите няма да отидат за прозаични цели, а ще помогнат за нещо, за което в дневния център мечтаят от години – да направят изложба. Тези деца са творци и рисуват необикновено. Те имат много интересен начин на изразяване на това как виждат света чрез творчество, чрез ръцете си. Именно с тази дарба и талант те ще нарисуват своя свят. Парите от нашата изложба ще отидат за закупуването на материали, така че те да могат да направят собствена изложба.“ – щастлив е Ганчо Чурков от помощта, която общността оказва на децата в нужда.
Кадър от откриването на изложбата на Ганчо Чурков (вляво)
Директорката на Дневния център за работа с деца с умствени увреждания споделя още, че до момента никой не е потърсил институцията, за да предостави средства. На откриването на изложбата са се продали почти всички снимки, някои от които – в два – три екземпляра. Събраните до момента средства са 1500 лева. Снимките връщат носталгията от миналото, но на откриването лицата са щастливи. „Самото откриване беше необикновено като заряд. Бяха дошли много хора. Във всеки един се виждаше състраданието и желанието за помощ, както и оценяването на това, че нещо такова се случва и го има. Това може да ме кара само да се гордея с него. Хората бяха щастливи! Човек има нужда от малко добрина, малко внимание, малко от емоциите на друг човек, който да помогне в нужда... Ние нямаме нужда от нищо друго, освен да бъдем добри. Правим добро, без да искаме нищо в замяна.“ – завършва Ганчо Чурков в интервюто, което можете да чуете чрез бутона „Аудио“.
X
