Нито ден не минава без музика за Орлин Павлов, който продължава да ни дава възможност да сме заедно и да се чувстваме уютно, а музиката на живо – да е част от нашия живот. Всеки ден той ни пее от своя „Музикален гараж“, а колелетата на стената носят обещание за деня, когато отново ще бъдем заедно навън. Но сега само социалните мрежи ни събират – и е толкова приятно! Слушаме музика, споделяме… 10 диска от новия албум на Орлин Павлов вече потеглиха към своите слушатели, споделили сънищата си в коментар под публикация. Интересът е огромен – едно от видеата му има вече над 115 000 гледания.
Така Орлин Павлов ни дава музиката, която съпровожда поставянето на ежедневието ни на нови основи за вбъдеще. Използвали сме забавената динамика на времето да се пречистим, светлината на изкуството – да се преизградим. „Това са интересни времена, в които си задаваме много въпроси. Имаме рядката възможност светът да забави своето темпо след забързването от последните години. Ние като че ли бяхме спрели да комуникираме един с друг. Като че ли върнахме един толеранс, който бяхме позабравили, забързани в ежедневието. Бяхме заживели с мисълта, че сме най-важни и нищо не ни интересува. Това поизчезна и съм много щастлив!“ – описва очакването си от промяната Орлин Павлов.
Ето как „аз“ стана „ние“. „И се надявам да не го забравим бързо и да успеем да запазим усещането за общност и това, че сме граждани.“ – формулира обещанието ни Орлин Павлов. Обществото е точката, в която се събираме и никой не е сам. Нашето щастие е и щастието на хората около нас. „Ще си спомним този момент, когато имаме нужда от някой друг, от една топла дума, от чувство за хумор. Знам, че ще минем през това. И в тези следващи моменти ще се чувстваме сплотени. Надявам се да ни остане едно наум – да не сме егоисти, да не искаме всичко, да осъзнаем, че светът не се върти около нас. Нека да се сетим кога всичко спря и бяхме на моменти сами. Да се върнем към момента, когато нямахме работа и бяхме по-социални.“ – описва променящата ни среда Орлин Павлов.
Той сега е повече със своето семейство, а детенцето му е винаги около него. То дори бе участник във видео, в което в солидарност с бедстваща Италия Орлин Павлов, син на оперни певци, изпълнява оперна ария. Със своето наследство оформяме бъдещето си. В един от следващите Музикални гаражи на Орлин Павлов той обеща да пее джаз, а междувременно ни предложи да си припомним в ютюб концерта му „Още малко“, посветен на Международния ден на музиката и провел се на 1 октомври 2018 г. в Зала 1 на НДК.
Вили Стоянов е един от най-активните музиканти и сега, когато сме в принудителна пауза, е убеден: „Такива изпитания пораждат доста трудности, но винаги се намира начин да се излезе. Всяко изпитание прави хората по-добри впоследствие. Естествено, че ще има трудности, но трудности винаги има. Сега е време да си останем вкъщи, да си погледнем семействата, да пренаредим приоритетите си. И тогава на първи ред излизат здравето, семейството, човещината, доброто, правилните избори, начинът, по който подхождаме към тях.“
Вили се включи в щафетно предизвикателство между брас музиканти, които свирят у дома – прие палмата от Мишо Йосифов и я предаде на Мартин Ташев. И двамата са негови близки приятели и постоянни партньори в музиката. Това е още един начин за запазване на връзката помежду им: „Когато знаеш, че артистите, които харесваш, мислят за теб, това е един добър начин да комуникираш с хората.“ Вили участва в ново видео на SoulBmoll, за което Момчил Косев ще ни разкаже в 10:30 ч. в понеделник.
В момента Вили активно обсъжда по телефона с музикантите проекти за времето, когато кризата ще е история. „Това, което можем да правим, е да се пазим здрави и да мисли как, когато всичко отмине, да предложим най-доброто от себе си в още по-добър вариант.“ – готви се за времето след пандемията Вили Стоянов. Един от проектите, които очакваме след края на кризата, е музикалното посвещение към дядо му Йосиф Цанков. По програмата той работи с Мишо Йосифов, който прави аранжиментите.
Днес слушаме музиката по друг начин и чрез други средства, но тя продължава да ни събира. Песента има тази магическа сила да ни откъсне от тегобите на ежедневието и да ни накара да мечтаем, да видим в бъдещето по-хубавите дни и да започнем да работим за тях. „Музиката е една мечта, тя храни нашата душа и това е много важно в такива моменти.“ – казва за изпитанието и преминаването през него Михаил Йосифов.
Той продължава са свири всеки ден и работи по аранжименти, така че след връщането на музиката на сцената да има готов нов материал: „След цялата тази криза ще има оправяне на щетите и на хората ще им трябва висок дух. Той е много важен.“ Мишо дава пример с Ленинградската симфония на Шостакович, с която жителите на обсадения град устояват на блокадата. „Музиката може да поддържа духа висок, изкуството дава сили на хората – да мечтаят, да искат да живеят и да прескочим трудностите.“ В тяхната природа е да ни предизвикват да ги преодолеем.
На Мишо му липсва общуването с хората: „Ние сме станали музиканти заради контакта ни с публика. Жадни за изява хора сме и липсата на клубове я усещам.“ – черпи заряд за щастливо бъдеще, което сме способни да постигнем. Както илюстрира следващият случай…
След края на кризата го очаква премиера. Ангел Заберски с нетърпение пусна в социалните мрежи първа пиеса от предстоящия албум на квартета си с Мишо Йосифов (още една е вече в ефира ни, но ще прочетете за това в следващата публикация). Дискът трябваше да излезе сега, да има концерти, но кризата отложи всичко това. В същото време музиканти откриха в архивите изпълнение на Infinity – младежката група на Мишо, Вили и Атанас Попов. Между тези два клипа, появили се почти едновременно в социалните мрежи – първо старият, после – новият, тромпетистът вижда извървения път: „Човек не престава да се развива и като погледне назад във времето вижда, че доста неща е постигнал. В Infinity има младежка тръпка. Музиката е непрестанен път. Все има хоризонт, който гониш, баир, който да изкачиш, нещо ново, което да направиш и да видиш. Продължаваме смело напред!“ – обещава той.
И ако във времето на Infinity често е чувал как нещо може да го изсвири още по-добре, то сега Autumn Sunset от предстоящия албум на Ангел Заберски квартет го изпълва с удовлетворение. „Това е завършено произведение – Ачо е написал изключително красива музика, направил е страхотен аранжимент и имах голям късмет да изсвиря соловата партия. Много малко пиеси, които съм записал, когато ги слушам, нямам забележки към себе си. Тук нещата ми звучат много приятно, много логично, много излети, много ме радва тази пиеса. Много съм щастлив от появата й!“ Споменът за времето с Infinity е с пиесата му Happy Man Blues. „Тогава обичахме джаз и блус и реших да напиша един блус. Реално тогава се чувствах адски щастлив. Така и продължавам, като изключим бурите като сегашната. Музикантският живот си е доста щастлив! И тогава бях абсолютно безметежно съществуващ човек. Реших, че мога да назова себе си „happy man“, а блус е формата на пиесата. И ето го заглавието – Happy Man Blues.“ Пиесата даде заглавието си и на единствения албум на групата, излязъл през 1998 г.
За какво ни е времето? С какво го изпълваме? Георги Стойков продължава да общува със своята публика онлайн от приказно красиво място. Той е в Бели Искър. Във включвания на живо в социалните мрежи ни показва красивата природата, свири на тромпет, пее (отново!) и дори готви. И музиката, и кулинарията са му страст, и в двете влага духа на импровизацията. И когато обстоятелствата са различни заради социалното дистанциране, той пак намира начин да се чувства добре: „Оценявам повече топлината и дома, ценя времето си и се радвам, че мога да бъда сред тази прекрасна природа, да композирам, да правя това, което обичам, да свиря, да се радвам, да оставам сам със себе си. Изправени сме пред голямо изпитание на духа и на самоподготовката. Радвам се, че хората около мен са здрави и намирам друг начин да съм близо до тях.” – едно след друго са включванията му в социалните мрежи.
Природата го вдъхновява: „Всяка сутрин с чая идват нови и нови идеи и това е една прекрасна възможност да обърна повече внимание на композирането и на писането на нова музика.“ И тъй като музиката е общуване, Георги Стойков свири на няколко гласа с помощта на новите технологии. „Обичам да комуникирам, да си говоря с хората на музикален език. Но сега сме изолирани един от друг. Затова потърсих програма, с която мога да изсвиря всички тези гласове. За мен това бе перфектна възможност да реализирам написаните идеи, като на няколко гласа изпълнявам мои композиции.“ – разказва тромпетистът, който отново пее. „Някои знаят, други – не, пял съм в Хора на софийските момчета и дори бях солист. Отдавна бях забравил тази моя страст и тя сега се възроди.“ – казва Георги Стойков и ни подготвя за бъдещи изненади.
Във време, когато повече стоим у дома и внимаваме за здравето – нашето, на близките и на хората, с които споделяме града, актьорът от театър „София“ Росен Белов започна инициативата „Приказка ми разкажи“, към която се присъединиха много негови колеги и приятели. Мъдри, увлекателни, интересни и забавни, приказките се публикуват в ютюб канал. „Миналия вторник трябваше да имам детско представление, но то пада заради извънредната ситуация. „Седейки вкъщи, пред погледа ми попадна книжката на Стефан Цанев и Климент Денчев „Анини приказки“. Сетих се за времената, когато не можех да чета и по някаква причина се налагаше да остана вкъщи. Тогава много обичах моите родители или брат ми да седнат до мен и да ми четат приказки.“ – разказва Росен Белов.
Още в първите дни в неговата инициатива се включват Силвия Петкова, която му помага в реализацията, Йоанна Темелкова, Илиана Тимева, Живко Джуранов, дори учителка от Велико Търново, както и млад почитател на 9 години. За по-малко от 48 часа са обработени и качени в канала над 20 клипчета. Днес те са близо 50.
Социалното дистанциране спря препускането по задачи и това ни върна към моментите, когато оставаме повече време с най-близките: „Изведнъж се събрахме като общност, като семейство, възобновихме контакти. Имаме нужда да забавим малко темпото и да се върнем в нормалния начин на живот и нормалното общуване.“ Децата споделят, преживяват и съпреживяват, фантазират. И така приказките стават център на общуването у дома и дават възможност да се извлече мъдрост за живота, помагат на малки и големи да растем.
Росен Белов избира приказките, които чете, по спомени за неща, които са му били интересни и са го докоснали в детството. Сега разказвачите са у дома с деца и домашни любимци край тях, както е той със своето куче Марк. Това създава уют и връща спомени. „Показваме, че не сме се изгубили във времето, че дори в най-забързаното ежедневие трябва да намерим време да сме заедно, да се върнем към писаното слово, към хубавите истории с послания и поука. Най-ценното е събуждането на въображението, което страшно много ни липсва и което сега ще предадем на децата.“ – казва Росен Белов. И в добавка идват любовта, топлината, семейния уют, вниманието.
Джаз ФМ и другите радиостанции от bTV Radio Group ви призоваваме: останете у дома!
Още интересни идеи за времето у дома можете да откриете и в други наши публикации:
Любими музиканти във време на пандемия: споделена мъдрост и идеи за свободното време
