Днес в „Следобедни импровизации“ си припомняме записи от последния студиен албум на Майлс Дейвис Doo-Bop, издаден посмъртно през 1992 г. Преди да се спрем по-конкретно на историята на Doo-Bop, за да разберем контекста на създаването му, си заслужава да потърсим отговор на въпроса кои са последните проекти, по които работи големият музикант преди смъртта си?
През 1990 г. Дейвис участва в два саундтрака – на австралийско-френската продукция Dingo и на филма The Hot Spot, режисиран от Денис Хопър. Майлс работи по музиката на Dingo заедно с легендарния французин Мишел Льогран и също така изпълнява една от ролите в лентата. Саундтракът на The Hot Spot е продуциран от Джак Ницше и освен Майлс включва участието на големи имена от блус сцената като Тадж Махал и Джон Лий Хукър. Според мнозина саундтракът е много по-запомнящ се от самия филм.
През последните месеци от живота си Майлс Дейвис свири в албуми на групите Scritti Politti и Toto, в проекти на Шака Кан, Маркъс Милър, Кени Гарет, Шърли Хорн и също така участва в звездния проект на Куинси Джоунс – Back on the Block. В този период Майлс се оказва в ситуация, в която си сътрудничи с музиканти от различни жанрове – джаз, соул и хип-хоп и както пише в луксознoто издание Miles Davis: The Complete Illustrated History („Майлс Дейвис: цялостна илюстрирана история“): вероятно е бил доста разочарован, когато по време на записите на Back on the Block поканеният от Куинси рапър Big Daddy Kane, задава въпроса „Кой е Майлс Дейвис?“
Вдъхновен от сътрудничеството си с Куинси по Back on the Block, Майлс Дейвис решава да започне работа по нов материал заедно с хип-хоп продуцента Easy Mo Bee. Звукозаписните им сесии са прекъснати от изненадващо участие на Дейвис на Джаз фестивала в Монтрьо. Тромпетистът се съгласява да представи стар материал, който е записвал преди години заедно с Гил Евънс. Неведнъж Майлс е твърдял, че повече никога няма да се завърне към тази музика, но на 8 юли през 1991 г. излиза на сцената в Швейцария заедно с оркестър, дирижиран от Куинси Джоунс. „На първо място, те ми предложиха много пари.“ – така Майлс обяснява решението си.
Завръщайки се в САЩ, той за последен път взима участие в „Холивуд боул“, датата е 25 август. Малко след това е приет в болница, вследствие на удар се парализира и изпада в кома. Умира няколко седмици по-късно – на 28 септември през 1991 г.
Музиката по албума, който големият тромпетист е започнал с хип-хоп продуцента Easy Mo Bee, остава недовършена. Готови са 6 композиции, а за да финализира проекта Easy Mo Bee взима откъси от неиздавани до този момент изпълнения на Майлс (основно от т.нар. RubberBand Session). Така пиесите, в които са използвани семпли от музика на артисти като Джийн Амънс, Доналд Бърд, Kool & The Gang и др., стават 9 и Doo-Bop е издаден на 30 юни през 1992 г. Заглавието на диска е комбинация от стиловете doo-hop и bebop, а част от вдъхновението на Майлс за този проект идва от звуците на улицата, които е слушал при отворени прозорци на апартамента си в Ню Йорк.
През 1993 г. албумът Doo-Bop е отличен с награда „Грами“ в категорията „Най-добро инструментално R&B изпълнение.“ Въпреки това мнозина са на мнение, че наградата не е заслужена и, че това не е Майлс, който заслужава внимание. Като цяло дискът е приет доста негативно от страна на критиката, но не и от публиката. Голяма част от почитателите на Майлс харесват енергията на този албум и оценяват музикалните идеи, заложени в него. Един от потребителите на amazon.com е озаглавил своя коментар: „Не слушайте какво казват хората!“, след което е написал: „Doo-Bop е един от най-великите албуми на Майлс Дейвис. Ритъмът е страхотен, а Майлс свири така, сякаш животът му зависи от това…“
The Doo Bop Song - един от най-известните записи от албума на Майлс Дейвис Doo-Bop
