„Здрава съм, силна съм“ са думите, които Оливия Нютън-Джон постоянно пее с различни хрумнали й на момента мелодии. „Много е важно да имаш позитивна нагласа. Ако преминаваш през труден момент, музиката лекува.“ – казва бодро тя в интервю на Ан Лий от в. „Гардиън“, публикувано миналия октомври. За последните 28 години ракът на гърдата се завръща за трети път и е в четвърти стадий. Актрисата и певица се среща с журналистката в ранчото си край Санта Барбара, Калифорния. „Тя излъчва оптимизъм.“ – описва усещането Ан Лий и добавя, че на 72 години Оливия Нютън-Джон изглежда по-млада, точно както, 29-годишна, изиграва ролята на завършващата ученичка Сандра Олсън в хитовия мюзикъл „Брилянтин“ от 1978 г.
На концерт в Атланта, Джорджия, 9 април 2017 г.
Снимка: Chris McKay/Getty Images
„Как сте?“ – пита я журналистката. „Добре, благодаря.“ – отговаря Оливия Нютън-Джон. Първите два пъти тя се среща с рака на гърдата в трудни моменти от живота си – при смъртта на баща си през 1992 г. и на сестра си през 2013 г. През 2017 г. болестта се завръща и година по-късно Оливия Нютън-Джон е принудена да се учи отново да ходи, след като разсейките водят до счупване на гръбначния й стълб в основата. „Бях толкова слаба. Придвижвах се с проходилка, с бастун и патерици. Сега ходя свободно.“ – разказва за преодоляването тя.
И въпреки заболяването певицата постоянно пътува, докато локдаунът не я затваря в ранчото, където се наслаждава на малките удоволствия да бъде у дома със семейството си, домашните любимци, мини кончетата и пилетата. Тя сади домати, грижи се за тях и след това ги поднася на трапезата. Пандемията я учи и да не позволява да я дразнят дреболии: „Винаги съм гледала къщата да е идеално чиста и подредена. И след това осъзнах, че там живеят хора – няма значение, ако има прашинка на пода. Вече не се вторачвам толкова. Имам късмета да съм с прекрасен съпруг до мен и дъщеря ми да идва да ни вижда.“
Оливия Нютън-Джон в шоуто Watch What Happens Live с Анди Коен по NBC, 22 октомври 2020 г.
Снимка: Bravo/NBCU Photo Bank via Getty Images
Ан Лий отбелязва, че Оливия Нютън-Джон често използва думата „късмет“ – и когато говори за кариерата си на една от най-успешните изпълнителки на всички времена с поредица от хитове под номер едно в класациите и четири награди „Грами“, и когато споделя за диагнозата рак. „За трети път имам този късмет. Така гледам на нещата. Всеки ден е дар. Никога не знаеш кога ще дойде краят. В крайна сметка сме тук за определено време и трябва да сме благодарни за него. Толкова отдавна живея с болестта. Тревожно е, когато се завръща, но си казвам: „Ще я преодолея.“
Оливия Нютън-Джон помага и на други в нейното положение чрез своята фондация. За организацията са част от приходите от резиденцията й в хотел-казино „Фламинго“ в Лас Вегас през периода април 2014 – декември 2016 г., от която е концертът в предаването ни „Джаз емоции“ довечера от 21 ч. с повторение в събота от 19 ч. Той е записан на 8 април 2014 г. Това е последната, 25-а дата от първата част. Издаден е на 3 март 2015 г. Общо изявите са 180, гледани са от около 70 000 души, а приходите са почти 7 250 000 долара. Резиденцията и албумът са озаглавени Summer Nights по едноименния хит от „Брилянтин“. Филмът е един от най-популярните мюзикъли и досега е спечелил 400 милиона долара.
Прожекция на „Брилянтин“ при откриването на автокино в Милано, 24 юни 2020 г.
Снимка: Francesco Prandoni/Getty Images
Когато днес „Брилянтин“ е критикуван като сексистки, в интервюто за „Гардиън“ Оливия Нютън-Джон защитава решенията на своята героиня Санди: „Всички забравят, че и Дани се променя заради нея. Тук движението #MeToo няма никаква връзка. Момиче обича момче и вярва, че ако направи нещо, той ще я хареса. Той смята, че ако направи нещо, тя ще го хареса. Това са нормалните неща от живота. Хората го правят един за друг. Просто една красива любовна история!“
Оливия Нютън-Джон с Джон Траволта на честването от „Грами“ академията на 40-ата годишнина на „Брилянтин“, 15 август 2018 г. в Бевърли хилс, Калифорния.
Снимка: Alberto E. Rodriguez/Getty Images
В концерта има песни от този филмов мюзикъл, както и от Xanadu, който е жестоко порицан от критиката, но саундтракът ражда хитове. Тук е един от най-прекрасните й дуети – с Клиф Ричард в песента Suddenly. Другата половина от музиката е написана от Джеф Лин от The Electric Light Orchestra, включително заглавната песен в изпълнение на Оливия Нютън-Джон.
И ако в пика на кариерата й публиката я нарича „Дорис Дей на 70-те“, определението за нея днес би било „Мадона на 70-те“. Оливия Нютън-Джон често е критикувана за твърде откровеното сексуално съдържание на песните й от нейния диско период, сред които емблематична е Physical. „По-скоро съм била добро момиче. В противен случай сигурно щях да имам проблеми с баща си.“ – казва с усмивка Оливия Нютън-Джон.
Но в действителност песента може да се прочете на много нива, включва в себе си редица символи и окуражава. Ако накрая красивите мъже си тръгват по двойки, хванали се за ръка, певицата с изваяно тяло и стремящият се към отслабване (и, разбира се, не само) трениращ мъж поемат в другата посока с тенис ракети. По време на концерта тя разказва на публиката, че това е единствената й песен, която е била забранена. Следва смях с усещане за неудобство. „Искам всички млади тук да знаят, че навремето тя бе много, много палава песен. В сравнение с това, което днес пускат по радиото, е приспивна песничка. Но тогава на някои места по света тя бе забранена и ние много се гордеехме с това, нали?“ – обръща се Оливия Нютън-Джон към автора на Стив Кипнър, който също е в залата.
Посрещане във „Фламинго“ в Лас Вегас с оригиналната кола от „Брилянтин“, 2 април 2014 г. Оливия Нютън-Джон е приветствана от участниците в шоу програмите Jubilee и Chippendales.
Снимка: Denise Truscello/WireImage – Getty Images
На записаното събитие тя се връща към първите мигове в музиката: „Започнах да пея в Австралия, когато бях на 15 години. Участвах в състезание за таланти по националната телевизия. Наградата бе пътуване до Лондон и за моя голяма изненада я спечелих. Майка ми буквално ме завлече на летището. Тогава бях на 17 години и не исках да тръгвам. Но всеки ден й благодаря, че ми помогна да направя тази голяма стъпка, с която започнах кариерата си и която ме отвори към света. В Англия започнах да работя с приятелка от Австралия – прекрасен изпълнител – Пат Керъл. Тя бе много известна в родината ни, когато спечели договор за Лондон. Сформирахме дуо и пътувахме из цяла Европа, имахме концерти в американски военни бази, в нощни клубове из Англия и Великобритания. Сега искам да ви върна в Лондон от 60-те в клуб „Карнаби стрийт“ – един от тези, в които работехме, и пеехме най-популярните песни, записвани от Нина Симон, Сийла Блек, всички тези прекрасни момичета. Много обичахме Джули Лондон, която имаше невероятно привлекателен глас. Ние бяхме тийнейджърки, искахме да звучим като нея, с чаровна дрезгавина. Затова започнахме да пушим. Вредният навик, за щастие, не остана, за разлика от любовта ми към Джули Лондон и тази нейна песен.“ – обявява тя Cry Me a River.
Оливия Нютън-Джон участва в благотворителния концерт Turn Up The Pink за лечение на рака на гърдата, Лас Вегас, 23 октомври 2016 г.
Снимка: Gabe Ginsberg/Getty Images
Оливия Нютън-Джон винаги проявява искрена любов към хубавата музика. Преди следващото изпълнение – на Send in the Clowns, разказва: „В началото на 70-те записвах и в САЩ, не само в Англия. Често пътувах. Когато бях в Лондон, чух тази песен по радиото и моментално се влюбих в нея. Попитах моята компания дали мога да я запиша. Те казаха: „Не.“ Сега напълно разбирам това – тогава щеше да е съвсем неподходящо. Много съм щастлива, че преди няколко години можах да я запиша с Фил Рамон. Много я обичам!“ Тези думи идват с приемане на действителността, не с трагичната ирония, която песента съдържа в себе си. Прочит точно в тази посока прави и певицата. В това изпълнение на Send in the Clowns преследващите ни пропуски в любовта са превърнати в нежност към хората, грешащи, когато обичат. И накрая постигащи любовта с чисти сърца.
В лицето на трудности Оливия Нютън-Джон си дава сметка за надмогнатото в пътя досега: „Преминала съм през толкова много – и болезнени, и трудни моменти. Колкото повече остаряваш, толкова повече помъдряваш. Разбираш, че и през това ще преминеш и ще оцелееш. Същото е с пандемията сега – случват се такива неща, но животът продължава. Всички ще научим много от преживяването и ще се поучим от него. Мисля, че ще извлечем много позитиви.“ – казва певицата пред „Гардиън“.
Оливия Нютън-Джон на благотворителния маратон Wellness Walk and Research в Мелбърн, Австралия, 6 октомври 2019 г. Събитието е за набиране на средства за нейния център за терапия на рака на гърдата.
Снимка: Sam Tabone/WireImage – Getty Images
„Не мисля за себе си като за болна от рак. Избирам да не гледам на случващото се като борба, защото не харесвам войната. Не обичам битките – извън и вътре в тялото. Перспективата ми е друга. Искам тялото ми да е здраво и в баланс. Част от здравето е твоето отношение. Ако се самосъжаляваш и си мислиш колко си болен, ще си болен.“ – описва своята отправна точка тя. И отново изразява своето неприемане на прогнозите: „Не им вярвам. И никой не може да ти каже колко дълго ще живееш.“ Оливия Нютън-Джон приема преживяването като част от своето израстване. „Не знаех какво ще съм без него сега. То е част от житейския ми път. Даде ми цел и посока и ме научи на състрадание. Приемам го като дар. На никого не го пожелавам. Но то изигра голяма роля в живота ми.“
Концерт в Сао Паоло, Бразилия, 3 март 2016 г.
Снимка: Mauricio Santana/Getty Images
Неотдавна Оливия Нютън-Джон се завърна към музиката и отново влезе в студиото по покана на създателя на заглавната песен от „Брилянтин“ Бари Гиб. С него тя изпълни Rest Your Love on Me с обрулен от житейските преживявания глас – любяща и устояваща.
