Новото в киното: „Киномания“ – 2015

Новото в киното: „Киномания“ – 2015

На „Киномания“ гледахме:

Аржентина

АРЖЕНТИНА / ARGENTINA
Реж. Карлос Саура

Ако не приемате за твърде маниерен опоетизирания подход на Карлос Саура към фолклора, ще се насладите на новия му филм „Аржентина“, чиято премиера бе на кинофестивала във Венеция. Песни, мелодии и танци се редуват в описването на картината на традицията на тази страна – меланхолична в перспективата си към живота, свързана със земята, героизираща националните личности-символи. В странстванията, изпълващи сърцето с тъга, привързаността към родината се изразява с цената на кръвта; човек наранява земята с плуга, а тя дава плод; танците са по-скоро средство за общуване, отколкото за събиране. Това проникновение в аржентинската култура е голямото достойнство на филма, изграден в типичния за Саура стил – на цветни платна, светлосенки, огледала. Целият свят на Аржентина е затворен в едно танцово студио в този филмов спектакъл в традиционната за Саура стилистика, позната ни от „Танго“, „Иберия“, „Фадо“. Един от акцентите е присъствието на видеозапис на изпълнението на аржентинската музикална светиня Мерседес Соуса – в нейната земност е необикновеността й. – Светослав Николов

Вълчият тотем

ВЪЛЧИЯТ ТОТЕМ / LA DERNIER LOUP
Продуценти – Жан-Жак Ано, Ксавие Кастано, Ла Пейкан и Бил Конг
Сценарий – Жан-Жак Ано, Ален Годар, Лу Уей и Джон Колий
По романа на Джян Рон
Оператор – Жан-Мари Дрьожу
Монтаж – Рейнал Бертран
Музика – Джеймс Хорнър
Художник – Куан Ронжъ
Костюми – Ма Йънбо
продукция на REPERAGE/CHINA FILM CO./BEIJING FORBIDDEN CITY FIM CO./CHINA MOVIE CHANNEL/BEIJINH PHOENIX ENTERTAINMENT CO./CHINAVISION MEDIA GROUP/MARS FILMS/WILD BUNCH GROUPE HERODIADE/LOULL PROD.
Световен разпространител – WILD BUNCH
Разпространител за България – БЪЛГАРИЯ ФИЛМ ВИЖЪН
Награди: Пекин – Награди за режисура и визуални ефекти

Всички беди започнаха, когато Човекът отдели алчността, глупостта и желанието да властва, нарече това „човешка природа“ и го използва за алиби да се откъсне от Природата. По пътя се откъсна и от себе си. Човекът реши, че властва над Природата и че й е господар. Замени естествената хармония и спокойствието с фалшиви. Но вместо да е всесилен, стана уязвим и започна да се страхува. Потърси подкрепа в куршумите. И влезе във война. Изходът e неизбежен – неговата духовна и физическа смърт, освен ако не тръгне по хвърления от Природата мост към спасението чрез любовта. „Вълчият тотем“ (по полу-автобиографичния роман на китайския писател Джан Рон) е този разказ за падението – за физическото изпадане от Рая на естествения лек ход на нещата в беди, страх, трудности и самота. Тази притча Жан-Жак Ано (на когото отново му е позволено да работи в Китай след забраната заради „Седем години в Тибет“) разказва с навлизането на „новото време“ на комунизма, колективизацията и интензивното земеделие в монголските степи, които естествено водят до унищожаването на природата и, пак естествено – до гибел. Злоба, глупост, ненавист и агресия разрушават личността, но и общността. Мирното съжителство на вълци и хора, основано на уважение и взаимно признаване на силите, нуждите и териториите, се превръща в кървава саморазправа без победител. Ако преди те взаимно са се учели на сила и смирение, на желание за живот, но и за смърт, когато достойството е унижено, сега има само смърт – и то като наказание и изкупление. Тази поучителна история от монголските степи ни става близка през живота на пастирска общност, мирът в която е нарушен от прииждането на апаратчици, бригади и бригадири, внасящи комунистическия колективистичен дух. Те идват от далеч – там, където разрухата е настъпила, за да я донесат тук сред девствения райски свят на чисти отношения един с друг и с природата. Паралелно върви разказ за обезличаването на монголския народ като етническа тъкан – именно с мъдростта, в която природата ни е създала, Чингис хан извоюва своите победи „Давид срещу Голиат“ срещу китайската армия, но това знание постепенно изпада в забрава – както казва водачът на общността: „Ние нямаме писменост. Нашата история я пишат победените от нас.“ С темите за корените, за връзките – със себе си, един с друг и с природата, „Вълчият тотем“ задава повече въпроси, отколкото дава отговори. Защото отговорът се съдържа единствено в любовта, с която политаме – свободни и жадни за живот. В противен случай, както казва местната мъдрост: „По-лесно е да се качиш на гърба на тигъра, отколкото да слезеш от там.“ – Светослав Николов

Още едно танго

ОЩЕ ЕДНО ТАНГО
Продуценти: Нилс Дюнкер, Дитер Хорес и Херман Крал
Изпълнителни продуценти: Якоб Абрахамсон, Родриго Фюрт и Вим Вендерс
Оператори: Феликс Монти и Йо ХаймМонтаж: Улрике Тортора
Музика: Секстето Майор, Луис Борда и Герд Бауман
Костюми: Жизел Пейсойович
Продукция на Lailaps Pictures/Schubert Intl. Filmproduktions
Световен разпространител: Wide
Разпространение за България: Айсинема

Тангото е страст. Във филма „Още едно танго“ тя е от любовта до омразата, а по пътя са свръхамбицията, липсата на честност, несправедливото мнително общество. Мария Ниевес Рего и Хуан Карлос Копес – най-известната танго двойка на Аржентина, извървяват пътя от „Танцувахме под открито небе и гледахме звездите.“ до „Беше жестоко, нечовешко.“ Историята на най-популярната аржентинска танго двойка започва с лудата любов. В самото начало авторът ни дава основното – базата на тяхната взаимност: за нея – житейска, за него – професионална. Тогава още нямат 20 години, днес са на над 80. Тя: „Исках дом, семейство и деца.“ Той: „Намерих своя инструмент, своя „Страдивариус.“ Те се изгубват в своето противоречие, но в него намират върха на танца. Той е бавен, тя е динамична и така се ражда носещият неговото име стил „Копес“. Достигнали максимума на своята реализация в Аржентина (заедно с Астор Пиацола – Б. а.), отиват в САЩ, където успехът също е грандиозен. Завръщат се, за да се намразят. Той й казва, че тръгва на турне с пет девойки, колкото да открие колко незаменима е тя. Две години по-късно се завръща – с дете. Неговата реализация е нейната прокоба – единственият начин, по който обществото тогава разчита станалото е, че тя е безплодна. Бездетна остава и защото същото това общество тогава не допуска самотни майки. „За разлика от сега.“ – казва тя, завършвайки социалния си коментар с личен елемент: „Самотата е толкова страшна!“ В името на тангото обаче двамата продължават – танцуват съвършено в омраза. „Благодарна съм му – омразата ми към него ми даде сила. Исках да измета сцената с него, да му покажа какво губи като няма мен.“ – казва тя. Той танцува и до днес. Но не с нея. Преди турне в Япония съпругата му поставя ултиматум: „Ако искаш да се върнеш у дома, трябва да я изоставиш. Ако не го направиш, не се прибирай!“ Ние, зрителите на филма, знаем това, но самата Мария и до днес е в неизвестност какво й е донесло това опустошение. Млади танцьори задават въпросите и коментират отговорите, пресъздавайки ги и чрез танц под нейно ръководство в находчивата конструкция на повествованието. Раздялата, която тя не може да преживее, я изиграва специално за филма в неговия най-силен момент на гняв и самота – пропиляна в самоцелна амбиция взаимност. „Ако се преродя за нов живот, ще го изживея по същия начин, но без Хуан.“ – казва Мария в началото на филма за личното преживяване на един културен феномен. – Светослав Николов

ИНГРИД БЕРГМАН: С НЕЙНИТЕ ДУМИ
Продуцент: Стина Гардел
Сценарий: Стиг Бьоркман, Стина Гардел и Доминика Даубенбюхел
Оператор: Малин Коркеасало и Ева Далгрен
Монтаж: Доминика Даубенбюхел
Музика: Майкъл Нийман
Продукция на MANTARAY FILM
Световен разпространител: TRUSTNORDISK
Награди: Ванкувър – Наградата на публиката за документален филм

Интимен портрет на една от най-талантливите, красиви и харизматични актриси на XX век - Ингрид Бергман. Лентата ни дава изключителната възможност да надникнем в архивите на Бергман и да се докоснем до личния й свят, тъй като филмът е базиран на снимки, видео материали и лична кореспонденция. Въпреки че няколко пъти през живота си Ингрид е сменяла държавата, в която живее, тя грижливо е успяла да запази всичко, документиращо най-скъпите й спомени. Така зрителите влизат в различните домове на актрисата, стават свидетели на начина, по който общува със семейството си, виждат как прекарва свободното си време. Бергман е естествена, чаровна, обича да плува, заобиколена е от кучета, а фактът, че се превръща в звезда и днес е истинска филмова легенда дължим на нейната невероятно силна любов към киното, любов, която единствено е успявала да я направи цялостна и пълноценна. Филмът ни среща с децата на Бергман, сред които е Изабела Роселини - едната й дъщеря от брака с италианския режисьор Роберто Роселини. За голямата актриса си спомнят Лив Улман и Сигорни Уийвър, а гласът зад кадър е на нашумялата Алисия Викандер. В началото на 50-те години Ингрид Бергман напуска първия си съпруг и първородната си дъщеря Пия, за да последва сърцето си и да се омъжи за Роберто Роселини. Това е много труден период не само в личен, но и в професионален план. За известно време нейното решение се отразява негативно върху кариерата й, а поведението й е заклеймено като скандално и неморално. Това е само част от историята на една изключителна личност, част от битката на една смела жена да отстоява правото да бъде себе си и да бъде щастлива. – Таня Иванова