През 60-те години на миналия век в социалистическия ред се появява по-свободно отношение в изкуството, а цензурата отслабва своята хватка. Тогава се появяват филмите от Чехословашката нова вълна – критични или с иновативна форма. Осем от тези ленти ще видим в специална програма в Дома на киното. Създадени през 1969 г., заради смелостта на своя изказ те виждат бял свят едва след промените 20 години по-късно. Сред авторите, започнали своята кинокариера по това време, са Милош Форман и Иржи Менцел. Дългият импровизиран диалог, черният, на моменти абсурден хумор и изпълнението на ролите от непрофесионалисти са характерните черти на киното от Новата вълна. В тези филми темите са обикновено за любовта или за изкривените морални ценности, които се налагат в социалистическото общество.
Стартът на филмовата програма е на 28 февруари със специален гост – знаменитият словашки режисьор Душан Ханак, който ще получи Наградата на София на Столичната община и ще представи лично своя филм „322” (на снимката: кадър от филма). Лентата е дълбоко психологическа и екзистенциална драма не само за болестта на отделния индивид, а и на цялото общество. Умело заобикаляйки постулатите на комунистическия режим, Ханак използва темите във филма си на общочовешко ниво на разсъждения. „322” разказва за човек, който смята, че е смъртно болен задради свои прегрешения през мрачната епоха на 50-те години, когато сляпо се е поддал на комунистическата пропаганда и е участвал в извършването на несправедливости. С помощта на чувстващите се свободни през 60-те години млади хора той успява да се освободи от усещането за вина, разказа сюжета режисьорът Душан Ханак в студиото на Джаз ФМ. „През 60-те бе възможно да бъдат заснети такива критични филми, а след това хватката на властта така стегна народа, че отново се върнахме към духа на 50-те”, припомня си Душан Ханак в това интервю. И продължава: „Цяло поколение кинотворци мечтаеше да изкаже истината, тъй като в предишната епоха това бе невъзможно. Повратната точка на набирането на сила на либерализацията започна в началото на 60-те години от конференция за Кафка, който е живял в Прага. И след това много филми бяха забранени, но точно заради това набраха голяма популярност. И в този период имаше бариера пред мечтата да се изкаже истината, но ние знаехме, че народът има голяма нужда от това и зрителите умеят да четат и между редовете”, допълва Душан Ханак в интервюто си за Джаз ФМ.
Игралният му дебют „322” е забранен в Чехословакия веднага след заснемането му. Филмът е изнесен тайно от страната от директора на фестивала за млади режисьори в Манхайм-Хайделберг, където е показан и получава голямата награда. Въпреки репресията на режима, режисьорът продължава да твори и да се радва на популярност и признание. С „Аз обичам, ти обичаш” (I Love, You Love, 1980 г.) той печели „Сребърна мечка” за най-добър режисьор на 39-то „Берлинале”. Повечето филми на Душан Ханак са забранявани от тоталитарния режим в Чехословакия. Той предвидливо се оттегля да твори за теми, свързани непряко с политическата тоталитарна система, осъждайки режима, чиито грешки стават достояние и в чужбина. Сега кинорежисьорът преподава във факултета по кино и театър в Братиславския университет.
„Мечтата за свободата е един от най-важните аспекти в цялата култура на човечеството. Когато падна Съветският съюз, настъпиха глобални промени, които поне в моята държава не бяха достатъчно осмислени и така без критично мислене възприехме властта на икономиката и свръхвластта на парите, а културата бе изтласкана в периферията. Ние сме достатъчно свободни да мислим самостоятелно, да кажем какво мислим, но често се сблъскваме с факта, че гласът ни остава в пустиня. Промените, свързани с обратната страна на глобализацията, са непрозрачни. Когато през 90-те години се случваше една наистина дива приватизация, нанесла щети на икономиката, мълчеше се, като че ли беше неприлично да се говори за това. В резултат обществата в постсоциалистическите държави като че ли е необходимо да започнем отново от нулата и да спасяваме тези основни, универсални човешки ценности, които днес изчезват между пръстите ни”, допълни Душан Ханак в интервюто на Светослав Николов, което можете да чуете в „Аудио” под снимката към публикацията.
Иржи Менцел, един от най-значимите световни режисьори, принадлежащи към поколeнието на Новата вълна в чехословашкото кино, ще бъде представен с филма си „Чучулиги на конец”. Заради критично отношение към комунистическия режим, той е забранен за разпространение на голям екран до 1990 г. На режисьора е наложена и забрана да създава филми до 1974 г. Лентата е разказ за потиснатата доброта на хора, заточени в трудов лагер, които се борят с всички сили да запазят човешкото си достойнство. Историята в „Чучулиги на конец” е вдъхновена от преживяванията на писателя Бохумил Храбал в стоманолеярния завод в Кладно. След излизането си на екран през 1990 г. „Чучулиги на конец” е отличен с Наградата на ФИПРЕССИ и „Златна мечка” на кинофестивала в Берлин. При тазгодишното си гостуване на „София филм фест” легендата на чешкото кино Иржи Менцел ще представи и най-новия си филм „Донжуановците” и ще бъде удостоен и с титлата Доктор хонорис кауза на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”.
„Човекът от крематориума” на Юрай Херц ни пренася в края на 30-те години на ХХ век, на фона на политическата радикализация в Европа и по-специално упадъка на първата Чехословашка република и създаването на протектората на Чехия и Моравия под върховенството на нацистка Германия.
„Празник в ботаническата градина” e игралният дебют на Ело Хавета – приказна история на границата между фантазията и реалността за нуждата от чудеса в живота. Кинотворбата е вдъхновена от картините на наивистите, френския импресионизъм и нямата кинокомедия. Критиката определя филма като „фойерверк от прекрасни цветове, горещо чувство и музика, която продължава да звучи в нас и след изтичането на финалните надписи”. През 1969 г. „Празник в ботаническата градина” печели Голямата награда на филмовия фестивал в Манхайм. Краткият житейски път на Ело Хавета (1938 – 1975 г.) му дава възможност да снима само още един пълнометражен филм – Lalie polnе (Field Lilies, 1972).
През 1969 г. Яромил Иреш прави великолепна екранизация на романа на Милан Кундера „Шегата”, работейки по сценария заедно с писателя. След дълги години Лудвик Ян се завръща в родния си град, за да се срещне с репортерката Хелена Земанкова. Тя иска да направи репортаж с традиционни фолклорни тържества, а той – да си отмъсти заради нелепа шега, която го отвежда във военен трудов лагер, във военен затвор и за три години – в мините.
Още първите филми на Юрай Якубиско го нареждат сред водещите имена на новата вълна. „Птици, сираци и луди” е заснет по поетичен и сюрреалистичен начин и е чудесна метафора за любовта, ненавистта, смъртта и свободата. След като заснема филма, Якубиско е лишен от възможността да работи в киното в продължение на 15 години. Въпреки цензурата филмът е удостоен с три международни отличия – „Златна сирена” в Соренто през 1969 г., втора награда за режисура на фестивала за филмова фантастика в Авориаз, Франция, през 1973 г. и „Кристален глобус” на кинофестивала в Карлови Вари през 2008 г. През 2000 г. филмовата критика го обявява за най-добрия словашки режисьор на ХХ век. Сега той преподава в Пражката киноакадемия.
„Прахосана неделя” е игралният дебют на една от най-изявените чешки документалистки Драхомира Виханова.
„Погребални церемонии” на Зденек Сирови е кинобалада за престъплението и наказанието, която ни връща към дните на колективизацията в Чехословакия през 50-те години на ХХ век.
Специално събитие в рамките на 18-ия „София филм фест” ще бъде представянето на документалния филм „25 от 60-те, или Чехословашката нова вълна” на водещия словашки режисьор Мартин Шулик, който ще бъде гост на фестивала. Първата част от проекта му съдържа портретите на режисьорите, които говорят за работата си през 60-те години. Втората съдържа филми за режисьори, които са вече покойници. Третата говори за филмите от този период в хронология и ги разполага в социален и творчески контекст. „25 от 60-те” показва достиженията на Чехословашката нова вълна. „Привлича ме нейното морално послание. Режисьорите не се опитват да създадат комерсиален продукт, а търсят нови творчески начини за изразяване. Те експериментират с филма. Всеки от тях има усещането, че може да повлияе на обществото, да му помогне да се хуманизира”, казва пред „София филм фест” Мартин Шулик.
Филмите от програмата „Чехословашка нова вълна, 1969 г. – забранените филми” се показват при свободен вход за ученици, студенти и пенсионери. Представянето на лентите е със съдействието на посолствата на Чехия и Словакия в България.
