Неизпълнявани в България творби на големия бароков композитор Георг Филип Телеман слушаме довечера на Европейския музикален фестивал

Неизпълнявани в България творби на големия бароков композитор Георг Филип Телеман слушаме довечера на Европейския музикален фестивал

Ансамбъл Tutti Soli с диригент Виржиния Атанасова изпълнява непредставяни до момента на живо у нас творби от големия немски бароков композитор Георг Филип Телеман (1681 – 1767 г.) заедно със солистите Алон Сариел (мандолина) от Израел и Кристофър Холман (бас-баритон) от Великобритания, както и със звездите на Държавния музикален и балетен център Александър Мутафчийски и Марчо Апостолов, със Стефан Петков и Зорница Дамянова. Концертът от Европейския музикален фестивал е от 19:30 ч. днес в зала „България“. Събитието е в подкрепа на кандидатурата на София и Югозападен регион за Европейска столица на културата през 2019 г. и се организира със съдействието на Столичната община, Министерството на културата и Израелското посолство в България. Европейският музикален фестивал, представен от агенция „Кантус Фирмус“, е част от календара на културните събития на Столичната община и на Министерството на културата за 2014 г.

Идеята за концерта „Непознатият Телеман“ е на Виржиния Атанасова, която е сред най-изявените наши изпълнители и специалисти в областта на ренесансовата и барокова музика. Тя е доктор на изкуствознанието и доктор на науките, както и професор по хорово дирижиране в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, като до 2007 г. е била асоцииран професор в Американския университет за изящни изкуства в Солун (Гърция). По програмата „Фулбрайт” тя е работила в Университета в Уисконсин и във Висшето музикално училище „Медисън“ в САЩ. Изнасяла е лекции в Парижкия университет към Сорбоната, в университетите „Йейл“ (Кънектикът) и Northwestern University (Еванстън, Чикаго). През последните три години провежда майсторски класове по хорово дирижиране и лекции в областта на ренесансовата музика в Leopold Mozart – Zentrum, гр. Аугсбург, Германия.

На концерта тази вечер ще бъдат представени две инструментални композиции на Георг Филип Телеман: Концерт за мандолина и оркестър във фа диез минор и Сюита за мандолина в ла минор със солист Алон Сариел. Двете творби са създадени от Телеман за други инструменти и ще прозвучат в специални транскрипции за мандолина, дело на солиста. Той е един от най-динамичните млади израелски музиканти, носител на множество международни награди и отличия. Алон Сариел е само на 27 години, но е концертирал в цяла Европа, САЩ, Близкия и Далечния Изток, и е участвал на фестивалите в Залцбург, Люцерн, Festival de Musique de Menton, Les Musicalles de Bagatelle, Хенделовия фестивал в Гьотинген, изнасял е концерти на престижни сцени като „Роял Албърт хол“, Миланската La Scala, Vienna Musikverein, Hamburg Leiszhalle и Кьолнската филхармония. Поетичното чувство за стил и иновативният подход към инструмента са му спечелили признанието на критиката и публиката по целия свят. Сюитата в ла минор от програмата ще бъде придружена от танцово изпълнение по хореография на Надя Златкова.

Във втората част на концерта сцената на зала „България” ще оживее в постановката на комичната едноактна опера „Дон Кихот на сватбата на Камачо“. Това е една от последните опери на Телеман, запазени до наши дни в цялост. Тя е създадена през 1761 г. по романа на Мигел де Сервантес и ще се играе за първи път в България. Сред солистите са изявените български певци от Държавния музикален и балетен център Александър Мутафчийски (в ролята на Санчо Панса), Марчо Апостолов (Камачо), а също и Зорница Дамянова (Китерия) и гостуващият от Великобритания Кристофър Холман (бас-баритон) в ролята на Дон Кихот. Спектакълът е създаден под режисурата на известният наш оперен диригент Велизар Генчев, който вече има опит като режисьор с други успешни постановки, осъществени с ансамбъл Tutti Soli. В изпълнението участват както музикантите от Tutti Soli, така и студентски хор и оркестър от Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”. Ръководител на хора е Евелина Йорданова.

Билети за концерта „Непознатият Телеман“ на 21 май от Европейския музикален фестивал могат да бъдат закупени от касата на „Кантус Фирмус“ във фоайето на зала „България“.

В състава на колегиум Tutti Soli влизат от осем до дванадесет видни професионални музиканти – както певци, така и инструменталисти. Ансамбълът е гостувал в много европейски страни, включително в Дания, Финландия, Швеция, Холандия, Германия, Швейцария, Испания, Гърция и Турция. През 25-годишния си творчески път Tutti Soli осъществява с фирмата „Балкантон“ монографична плоча с произведения от Йоханес Брамс, две аудиокасети и два компактдиска с италианска църковна и светска музика от ранния период на барока (Ал. Гранди, Кл. Монтеверди, Л. Роси и др.). Изпълнения на ансамбъла са излъчвани по радио Швабиш Гмунд, Германия, Радио Ескилстуна, Швеция, Радио Кемпфен, Холандия, Радио София и т. н. Сред известните солисти на Tutti Soli са Людмила Герова, Ирина Харалампиева, Йоанис Кьорцоглу (контратенор, Гърция), Цветана Бандаловска, Пламен Бейков, Снежина Куманова, а сред инструменталистите са имената на Атанас Атанасов, Димитър Данчев, Йосиф Радионов, Николай Гагов, Ели Казакова, Росен Идеалов, Джефри Дийн и Явор Желев. В изпълненията на ансамбъла участват и балетисти от прочутата трупа „Арабеск”. През последните няколко години ансамбъл Tutti Soli изнася няколко спектакъла с музика на Клаудио Монтеверди под режисурата на известния италиански оперен режисьор Кармело Аниело (Universite Paris 8). Ансамбълът участва с тези изяви в Софийски музикални седмици, Салона на изкуствата и Европейския музикален фестивал, Резиденц Фестшпиле в Дармщтадт и др.

Кариерата на израелският музикант Алон Сариел се развива в две посоки – на инструменталист и диригент. Той е носител на награди и отличия от конкурсите „Авив“, „Бен Хаим“, „Блох“, Calace, Европейски награди за мандолина, конкурс Haverhill Sinfonia Soloists и др. Работил е с артисти като Даниел Баренбойм, Ема Къркби, Жан Кристоф Спинози и Маркус Щокхаузен и е дирижирал ансамбли като Кралския шотландски национален оркестър, Мюнхенския камерен оркестър, Trondheimsolistene и Израелския камерен оркестър. Концертният му график за 2014 г. включва изяви в Германия, Англия, Холандия, Испания, Швеция, Финландия, България, Крит и Израел. Както изпълнител на два инструмента – мандолина и лютня, Алон Сариел разделя времето си между съвременната музика, която той определя като своя първостепенна задача (до момента е осъществил над 20 премиери на творби, посветени на него), и огромната си страст към старинната музика и практиката за исторически достоверно изпълнение. Той е изнасял лекции и майсторски класове в Израел, САЩ и Европа, в институти като Trinity College of Music (Лондон), Lilla Akademien (Стокхолм) и Cambridge Performance Master Classes. След като се дипломира в Консерваторията Beer Sheva и Академията за музикално и танцово изкуство в Ерусалим, Алон Сариел специализира в Кралската консерватория в Брюксел и Висшето училище за музика, театър и медии в Хановер. По време на следването си в Хановер Сариел е музикален директор на ансамбъл Camerata Medica и Младежкия симфоничен оркестър на Гьотинген и паралелно с това основава Hannover International Ensemble, оценен положително от критиката на дебютното концертно турне на ансамбъла до Côte d' Azur през 2012 година. Алон Сариел е записал няколко албума за различни компании, като участва в премиерния запис на Sonata a tre (за мандолина, китара и арфа) от Бен Хаим и албум с концерти от Вивалди с ансамбъл Barrocade. Те са последвани от още два албума: Sources с Якоб Реувен (мандолина) и An Englishman in New York с Джо Брент (лютня), в който са събрани нови интерпретации на музика за лютня от Джон Дауланд по повод 450-та годишнина на композитора. Изпълненията на Алон Сариел са излъчвани по Arte , BBC4 , Bayerischer Rundfunk , P2 Klassiskt, Kol - Hamusica, WQXR, WNYC и се предават от Naxos Online.

Немският бароков композитор Георг Филип Телеман е роден на 14 март 1681 г. в Магдебург. Той е самоук музикант и е считан за най-плодовития композитор в историята. Съвременник е на Йохан Себастиан Бах, Антонио Вивалди и Георг Фридрих Хендел, с когото го свързва близко приятелство. През 1701 г. Телеман записва право в Лайпцигския университет, вероятно по настояване на майка му. Скоро се установява в Лайпциг, където музикалният му талант е забелязан – той е упълномощен да пише музиката за две от главните църкви в града. Само след година той основава студентски „Колегиум Музикум“, който изпълнява негова музика. За разлика от други подобни студентски оркестри, създаденият от Телеман не се разпада с напускането му, а продължава дейността си, запазвайки името на основателя си. Телеман не се задържа задълго в Лайпциг. През 1705 г. той приема поста капелмайстор в двора на херцог Ердман II в Зорау (дн. Żary в Полша). Нашествието на шведската армия през 1707 г. обаче принуждава Телеман да напусне и той се установява в Айзенах, където се запознава с Йохан Себастиан Бах. През 1721 г. Телеман приема поста музикален директор на петте главни църкви в Хамбург – и остава такъв до края на дните си. В тази си роля Телеман пише по две кантати за всяка неделна служба, а също и много произведения за специални църковни събития. В същото време преподава пеене и теория на музиката, а и дирижира местен колегиум музикум, който изнася редовни представления веднъж на две седмици. През последните години от живота му зрението на му силно отслабва, поради което той пише все по-малко, особено след 1762 г., но въпреки това не престава да композира до деня на смъртта си на 25 юни 1767 г. Мястото му е заето от неговия кръщелник Карл Филип Емануел Бах, син на Йохан Себастиан Бах. Телеман е изключително популярен приживе и в продължение на десетилетия след смъртта си. В началото на 19-ти век обаче, неговите творби се изпълняват по-рядко. Интересът към него се възражда едва през първите десетилетия на ХХ век. Книгата на рекордите на Гинес определя Телеман като най-продуктивния композитор за всички времена, цитирайки повече от 800 творби. По-късни систематични изследвания, издадени през 80-те и 90-те години на ХХ век, показват, че Телеман всъщност е написал над 3000 творби, много от които са изгубени. Той е автор както на църковни, така и на светски творби, включително 1043 кантати, 44 опери, 700 арии, 600 увертюри, а също множество оратории, сюити и различни клавирни произведения.