Своите нарисувани с пръсти картини арт терапевтът Юлия Банкова предлага на благотворителна разпродажба в подкрепа на фондация „Светът на Мария“. Събитието е съпътствано от представяне на книгата „Когато картините плачат“ с нейните думи от видео поредицата в Ютюб по време на карантината Therapy for You at Any Time. Юлия Банкова е внучка на легендарния скулптор Николай Шмиргела. Неговото ателие в София на ул. „Генерал Паренсов“ № 30 сега е Център ателие, функционира като Арт терапевтично пространство и носи името му. Там Юлия Банкова провежда своите занимания с малки и големи, там ще ни срещне със своите картини и книгата от разпродажбата днес от 16 до 20 ч. и в събота и неделя от 11 до 17 ч.
Когато ги създава, картините буквално се изливат изпод пръстите й. Защо плачат, от какво се пречистват и ни пречистват? „Оказа се, че плачат за нас, за нашето време. Те са в наша помощ. Чрез всичко, което мина от сърцето през пръстите ми върху платното и се оттече, в един момент осъзнах, че в тези нелеки времена дори картините се опитват да ни помогнат да се свържем с нас самите.“ – споделя осъзнатото Юлия Банкова.
Тя нарича картините „късчета вселена“. Създаването им я води до прозрение: „Изкуството във всеки един момент е готово и ни помага, дори и ние да не го усещаме и разбираме. И съм много благодарна, че докато те се създаваха – нямам смелостта да кажа, че съм ги рисувала – имах възможността да разсъждавам и да достигам до моменти на лично прозрение за това кое е важно за мен в този момент. Тези свързвания с изкуството и с фините нива много ми помогнаха като арт терапевт, като майка и като съпруга.“
Изкуството е навсякъде около нас, да живеем е изкуство. „То е около нас, природата е изкуство. Сутрин, когато тичам в парка, наблюдавам как падат листата и си казвам, че и тук нещо се откъсва, отива си и отминава. И ни показва цикъла на живота. Нещо се създава, но и нещо си отива, слънцето залязва. Ако се върнем към тези изконни закони, ще можем да осмислим много по-спокойно и по-дълбоко това, което ни се случва.“ – споделя Юлия Банкова.
Свързани със себе си и свързали себе си със света – всяка криза, като сегашната с пандемията, още по-силно ни подтиква към осъзнаването на важността на тези връзки. „И ако в такива моменти нямаме връзка с нас самите, с нашия център, с устоите си, с ресурсите си, с енергията в нас, с нашата опитност и нашия потенциал и едновременно с това у нас не е топло, уютно и защитено, много трудно можем да осмислим това, което ни се случва.“ – посочва Юлия Банкова. Израстването тя описа така: „Когато започвайки от нас самите, навлизайки в собственото отношение към това, което се случва, откриваме мъдростта у себе си, а също и спокойствието, приемането, благодарността към живота, към онова, което се случва – то е урок, към човека до нас, към колегите, към децата, в името на чието израстване се променяме.“
И с това идва осъзнаването. То започва с въпрос: „Кое е ценното за нас? Да сме непрекъснато навън, разпилени, контролиращи, изискващи, бягащи от нещо, без да знаем какво, защото е по-лесно да не отчитаме какво ни притеснява?“ – изрежда елементите на обичайното ежедневие Юлия Банкова. И насочва вниманието към алтернативата, която е естественото ни състояние: „Или, напротив, малко да се спра, да притихна, да усетя как се чувствам, от какво имам нужда, какво ме тревожи, да потърся подкрепа, помощ, да поговоря с човека до мен, да си дам сметка какво излъчвам и какво виждат децата ни.“
Тогава сме стабилни и можем да бъдем опора. Така Юлия Банкова ни даде подкрепа по време на карантината с поредица от видеосрещи в Ютюб Therapy for You at Any Time. Сега текстовете от тези споделяния са събрани в книгата „Когато картините плачат“. „Тук, в Арт терапевтичното пространство, винаги излиза една арт задача в контакта ми с малки и големи и това им помага да видят проблема по-щадящо, по-различно и да се справят. Така и аз резонирах с общата тревога на полето, защото всички ние излъчваме мисли, емоции и всички ние участваме в създаването на това поле. Ако си давахме сметка за това, може би съвсем осъзнато бихме могли поне малко да намалим напрежението навън. Резонирайки с общата тревога, на семейството ми, на клиентите ми, някак съвсем естествено, непреодолимо, не можех да не започна да говоря. Защото и до ден-днешен казвам, че трябва да се говори, да се споделят тревогите и да се търси начин всеки един от нас да бъде подкрепен.“
Видеата и книгата са част от изграждането на култура на споделянето. А за него се изисва смелост – да признаеш страховете си, да потърсиш с другите отговори, да разкажеш какво се случва в живота ти, да откриеш защо плачеш, посочва Юлия Банкова: „Дайте си сметка, обърнете се към човека, с когото се чувствате добре, обърнете се към близък. Може би сега ви звучи абсудрно, но идеята е да се свържем с вътрешните си качества, потенциал и ресурс – човечността, добрината, благодарността. Така вместо да бягаме навън, което ни отдалечава от нас самите и дава възможност страхът и паниката да ни обсебят, ще се върнем към себе си и ще можем да кажем: „Толкова е просто, толкова е просто. Да, от нас зависи.“
Благотворителната разпродажба на картините на Юлия Банкова ще бъде в подкрепа на фондация „Светът на Мария“. „Това е едно прекрасно място. Там хората с ментални проблеми се опитват да бъдат полезни за всички нас – да направят едно кафе, за да започне денят ни хубаво, да имат малка кухня, за да приготвят обяд за нас. Може би вашите слушатели ще кажат, че сега не е моментът да помагаме. Сега всички сме се свили не само заради студа, а заради всички проблеми, които възникват. Но сега е моментът да подадем ръка. Да се върнем и да събудим онова, което е замръзнало по време на карантината и точно по този начин да направим противоположното движение – отварянето на тялото, на ръцете, на юмруците, на сърцето.“ – дава насока Юлия Банкова.
Пристъпването в този друг свят ни разкрива друга перспектива: „Ако ги посетите, ще установите като мен, че там е малко тихо, защото те по-тихо се изразяват. Но в тази тишина много бързо пренареждаш ценностната си система. В такъв момент, когато сме се свили, това е възможност отново да си поемем дъх и да си кажем, че има по-важни неща от това, което ме притеснява, че има по-стойностни моменти, които ми осмислят собственото съществуване.“ – казва Юлия Банкова.
По време на благотворителната разпродажба днес и през уикенда в нейното Арт терапевтично пространство ще можем да закупим картина или просто да направим дарение за фондация „Светът на Мария“. Но също така ще гостуваме в живота на Юлия Банкова – ще видим как работи, фигурките за пясъчна терапия, боичките, с които малки и големи рисуват своите страхове. Какво би казал дядо й Шмиргела за всичко това? „Сигурно би се изненадал. Но със сигурност и той, и баба ми биха се радвали, че през изкуството би могло да се помогне на малки и на големи“.
