Спомени от срещите си с Умберто Еко – литературни и на живо, сподели Мирослава Кацарова, след като чухме новината за неговата смърт. Мира публикува на профила си във фейсбук снимка от разговора си с Еко по време на посещението му у нас. На вечерята в столично заведение тя пее с Румен Тосков – Рупето за уважавания гост – един от от големите й вдъхновители, той слуша внимателно. „Накрая греехме“ – казва Мира, която заменя първоначалното притеснение с желание за споделяне на музиката. Давайки автограф, той добавя още един спомен към преживяването от рода на тези, които се помнят цял живот. Ето какво написа Мирослава Кацарова във фейсбук към тази снимка:
Това е спомен от една вълшебна вечер, която никога няма да забравя...Умберто Еко беше в България, а аз пях с Рупето пред него...
Бях намерила отговори на важни въпроси в „Името на розата“ и „Махалото на Фуко“ още докато бях студентка по богословие...И когато го видях пред себе си, беше като сън, леко нереално, сюрреалистично...
Трябваше да пея пред него, а бях леко притеснена и много развълнувана... С Рупето пеенето винаги е било вдъхновяващо и аз просто затворих очи и се опитах да се отнеса с музиката...Но не можах да се откъсна съвсем от реалността...Умберто Еко беше пред мен... Той леко дръпна стола си с лице към импровизираната сцена в „Чекпойнт Чарли“ и с видим интерес и внимание ни слушаше... През цялото време... Накрая греехме... А аз се престраших да отида при него, за да му кажа колко много му се възхищавам и да го помоля за автограф...
В моята книга „Махалото на Фуко“ той обърка името ми – вместо „Мирослава“, написа „Мирослада“... Какво повече...
Поклон!
