Фотография отпреди няколко дни във фейсбук страницата на Тил Брьонер – на нея музикантът вдишва аромата от пръстите на ръката си. „Миришат на смазка за тромпет.“ – с тези думи Брьонер обяви, че от тази седмица започва работа по нов албум. Миналата година той издаде проекта си The Good Life, с който ни напомни, че животът е хубав, а романтиката – жива.
Елегантната снимка на Тил Брьонер препраща към няколко негови много големи страсти – музиката, ароматите и фотографията, която му е хоби. Преди няколко месеца германският тромпетист даде интервю за scentury.com, в което разказва за своята любов към парфюмите и се връща в миналото, спомняйки си за ароматите, които са оказали силно въздействие върху него.
Брьонер е роден в Германия, но отраства в Италия. „Бях момче, което помагаше на свещеника по време на службата.“ – спомня си той за периода, когато целият му свят е бил католически. След Рим семейството му заминава за Райнланд, където Тил завършва йезуитски колеж. Църквата свързва с мириса на восък и плесен, а в празничните дни този мирис се е примесвал с аромат на тамян и цветя от букетите. Германецът разказва, че за него ролята на момче, което помага в църквата, е била важна и притегателна заради отговорностите, свързани с униформата, ритуалите и свещените текстове. Самата атмосфера е създавала усещане за мир и съзерцание, но и за малко драма едновременно с това заради поведението на хората, които идвали по време на църковните служби.
„Енорийският органист ме насърчи да свиря на тромпет в църквата. И така започна моята трансформация от помощник в музикант, докато не дойде моментът, в който предпочитах да свиря по време на литургията. Тромпетът се среща много по-често при протестантите, например в браса в хоралите на Бах. Логиката в произведенията на Бах не се различава особено много от структурите, които използваме в джаза. Както знаем, Бах е бил голям импровизатор и така да се каже – първият джаз музикант.“ – казва Тил Брьонер.
По-долу публикуваме още няколко акцента от интервюто, в което тромпетистът споделя за парфюмите и любимите си аромати.
За най-ранния му спомен, свързан с аромат
Предполагам, че е ароматът на пудинг от грис – подобна питателна храна. Едва доловим мирис от него е достатъчен, за да те върне обратно в детството. Това е точно тази храна, която ти създава комфорт. Когато децата преминат на твърда храна, тогава и петте им сетива започват да се обострят.
За ароматите в Рим, където прекарва детството си
Хубавата пица в Рим мирише на свежи продукти, огън и дим… Като цяло хората готвеха много и по обедно време на стълбището винаги ухаеше на някой невероятен сос за паста. Италианската кухня се състои от чудесен набор от качествени съставки и комбинирането им по почти невъобразим начин: само вземете идеята за панцероти с тройна плънка, един от специалитетите на римската кухня, който е достатъчен, за да развълнува стомаха на много хора.
За потенето на джаз музикантите
Редовно използвам парфюм. Което отчасти се дължи на факта, че много се потя на сцената и винаги внимавам да мириша поне приемливо. Може би невинаги успявам, но все пак увеличавам шанса нещо по-силно от миризмата на собственото ми тяло да излезе на повърхността.
За това на какво ухае джазът
По мое мнение - на по-остри тонове от коняк или дървесни нотки… с нещо опушено в тях, колкото и това да е клише вече: свързвам го с бавно виещия се нагоре дим от пура…
Фотографии: от фейсбук страницата на Тил Брьонер
