На Иван Стайков дължим вечно млади любими песни, белязани от композиторска инвенция пиеси и по всеобщо мнение – най-добрите аранжименти. Той аранжира за „Джазът на оптимистите“, оркестър „София“ и Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия, пише и аранжира хитове за съпругата си тогава Мими Николова, оставя в наследство множество пиеси, които са записани от ЕОБРТ. Сред филмите с негова музика се откроява мюзикълът „Бягство в Ропотамо“, но от творчеството му са докоснати и „Двойникът“, „Господин за един ден“ и „Да обичаш на инат“.
Ученик и най-близък приятел на Димитър Ненов, Иван Стайков прави версия на неговата „Токата“, която 20 години остава неизпълнена до миналия януари, когато я представи Симфоничният оркестър на Българското национално радио по инициатива и под диригентството на Пламен Джуров.
През последните 31 години той споделя живота си с Снежина Темелкова, която също пее негови песни.
Поклонението ще се състои на 5 февруари, сряда, от 12 ч. в църквата на Централните софийски гробища.
В началото на своя музикален път Иван Стайков работи активно с „Джазът на оптимистите“. През 1964 г. прави аранжиментите на песните и пиесите, които съставът заедно с други музиканти записва в Румъния по покана на „Електрекорд“. „Свирехме негови аранжименти, направени много хубаво!“ – разказа Димитър Симеонов в „Джаз истории“. Отново аранжирани от Иван Стайков са латиноамериканските пиеси, които „Оптимистите“ изпълняват в първото предаване на БНТ.
След създаването на оркестър „София“ Иван Стайков пише аранжименти за състава. „По мое скромно мнение това е най-добрият български аранжор. Всичките хубави мелодии с хубави аранжименти имаха голям успех. Той е първият аранжор. Прави следното: взима една партитура на Куинси Джоунс – най-добрия аранжор в Америка, вади всички инструменти и започва да изучава: първо алто си пасва с втори тромбон, а първи тромбон – с трето алто. Саксофони... – всичко това го изучава много добре. И неговите аранжименти бяха най-хубави.“ – описва таланта му Димитър Симеонов.
Иван Стайков пише аранжиментите и за Бигбенд „Експеримент“, който Петър Славов сформира за Първия преглед на джазовите оркестри през 1977 г.
Той е автор на музиката, текстовете и аранжиментите на много песни на Мими Николова, която тогава е негова съпруга. Негова е първата версия – с мандолини – на „Когато луната изплува“, разказа вокалистката в „Джаз истории“. През 60-те години тя записва редица негови творби с Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия под диригентството на Милчо Левиев. „Вървим по улицата двама“, „Минути“, „Мостчето на влюбените“, „Синьо“ са сред големите шлагери. Когато през 1965 г. се провежда първото издание на фестивала, по-късно приел името „Златният Орфей“, Мими Николова пее три песни – с „Калиакра“ по музика на Ангел Заберски печели Първа награда, а с „Първата среща“ на Иван Стайков и Захари Петров получава Трета награда. Нейните първи два видеоклипа са също по песни на Иван Стайков – „Шахмат“ и „Мостчето на влюбените“.
На следващата година Мими Николова става носител на Втора награда от „Златният Орфей“ с написаната от тандема Стайков – Петров „Спомен от лятото“. Тогава в конкурса тя участва и с неговата „Всяко лято“, текстът на която е на Богомил Гудев. На фестивала в Сплит Мими Николова представя „Завинаги“ на Иван Стайков, а с „Всяко лято“ и „Телефонен разговор“ (Иван Стайков – Владимир Башев) пък е на фестивала във Варадеро, Куба. Подробности от разказа на Мими Николова ще откриете тук.
През 1977 г. с „Още веднъж“ на Иван Стайков Мими Николова става финалист на фестивала „Ямаха“ в Токио. На следващата година на „Джаз панорама“ в зала „Универсиада“ тя пее в специален аранжимент за съпровод само от духови инструменти неговата „Черно“, като й акомпанира бендът на Манол Цоков.
Иван Стайков участва и в единствения албум на Софийския диксиленд. Той написва текста на песента I Know a Boy and a Girl по музика на Светозар Русинов, която изпява Камелия Тодорова, разказа в „Джаз истории“ лидерът на групата Стефан Славов.
