С новия си албум Toto XIV музикантите от легендарната група се завърнаха с нова енергия на сцената. „Той отразява момента, до който сме достигнали в живота си. Този път акцентът върху лириката на песните е по-силен от всякога. Досега музиката и груувът в записите на „Тото“ са били най-важните. Сега се постарахме изключително много текстът на композициите да носи много смисъл и да е напълно откровен. А другото е, че дори след толкова дълги години музикална кариера, пред нас отново стоеше предизвикателството да дадем най-доброто от себе си.“ –разказа завърналият се във формацията Стив Поркаро в интервю на Елена Розберг от радио Z-Rock. Той ще гостува у нас за концерта на „Тото“ в зала „Арена Армеец“ в неделя.
В нов състав, приобщил някои от емблематични за историята на групата нейни членове, и неиздавали нова музика от 2006 г., през тази година „Тото“ се завърнаха на музикалната сцена с новата си продукция, за която казват, че продължават в нова посока след творческия си апогей от албума Toto IV (1982 г.). „Ние сме си страхотни фенове един на друг като автори на музика. Не беше никак трудно да се обединим. Композиторите в „Тото“ са толкова плодовити, че се появяват непрекъснато нови идеи. Нашият маниер на работа е такъв: записваме първите десет песни, които се появят. Никога не записваме повече от това. Понякога съм си мислил, че сме могли да имаме дори още по-добър албум, ако бяхме записали 20 песни, от които да избираме. Но такъв е стилът на „Тото“... Музикантите в групата работят много бързо, пишат експедитивно и приключват с подготовката в кратки срокове. Много по-повече време отделяме на работата в студиото. За да изсвирим нещата по най-добрия възможен начин, престояваме там доста продължителен период. Изпипваме нещата, за да постигнем точната атмосфера и финото тониране на музикалния материал.“
„Тото“ очакваме в България на 28 юни в зала „Арена Армеец“, за да чуем както новите им песни, така и големите им хитове, които са съпътствали живота ни през годините. Стив Поркаро обещава да чуем много от новите им компомизиции и продължава: „Разбира се, хората очакват да свирим най-популярните песни. И ние го правим постоянно. Много хитове обаче не свирим, за да направим някои приятни изненади за меломаните. Това са песни, които не са непременно комерсиално успешни, но са прекрасни и ние ги наричаме deep cuts. Това са композициите, които оформят физиономията на групата, които ни определят.” За най-емоционален момент на сцената посочва минутите, през които Стив Лукатър пее песента The Road Goes On. „Той я посвещава на брат ми Майк и на Денис Фредириксън, които вече не са с нас. Това е, може би, най-вълнуващата част от концерта за мен.“
За приноса на брат си Майк върху неговото оформяне като личност и музикант Стив разказва: „Майк ми купи първия синтезатор. Никога няма да забравя това! Струваше 2000 долара, а по онова време Майк е имал по сметката си нещо като 2050 долара. Винаги ще му бъда благодарен. Тогава той се занимаваше активно със своята група Seals and Crofts, с която беше съпорт на концертите на „Тото“. Майк беше близък с човека, който поддържаше студиото, в което работеха, и ми издейства безплатни часове в неделя, за да записвам моята музика. Това ми беше мечта. Майк ми е съдействал много пъти да се промъкна в студиото и той и приятелите му са ми помагали. Той ми беше брат и най-добрия приятел на света! Много ми липсва...“
Музиката винаги е била на почит в семейството на Стив Поркаро: „Ние всички сме започнали да свирим на барабани. Вкъщи навсякъде имаше барабани. Баща ми беше изявен перкусионист. Беше най-логично началото да е такова, за да развием чувството си за ритъм. Джеф беше много добър на барабаните от много малък. Когато „Бийтълс“ се появиха, вече всички искахме да свирим на китара. Джеф и Майк започнаха да вземат уроци по китара, но след няколко занимания Джеф се отказа и се върна към барабаните, а Майк продължи. Някъде около 6-ти клас, от китара той премина към бас. Един ден баща ми се върна вкъщи с камион, на който беше натоварено пиано. Помня добре този ден, въпреки че съм бил само на четири години. Никога не съм бил отличник, но пианото и малко по-късно – синтезаторите, бяха моята страст. Открих истинската си любов в технологиите. Все още пиша своите песни на пиано.“
Стив Поркаро е автор на една от най-великите песни в цялата история на музиката – Human Nature, която Куинси Джоунс продуцира с Майкъл Джексън в албума му Thriller. Към този момент от световната музикална и своята лична история Стив се връща с думите: „Беше фантастично! Пазя само топли спомени. Беше велико да работиш с Майкъл. Куинси Джоунс, Роб Темпертън и звукорежисьорът Брус Суидиън бяха непрекъснато в студиото. Беше страхотно преживяване! Куинси ангажираше най-големите музиканти, за да участват в албума Thriller. Даваше ни пълна свобода да правим това, на което сме способни. Така беше и с песента Human Nature. Винаги ще съм благодарен за честта и привилегията, Майкъл Джексън да изпее моя песен. Невероятно е усещането да чуеш как един наистина извънредно даровит музикант, един истински артист, представя песента.”
Стив Поркаро разказва, че обожава версията на Майлс Дейвис, чиято музика често звучала в сома им: „В нашето семейство преди „Бийтълс“ не бяха Елвис Пресли, Бъди Холи или Чък Бери. Преди тях беше Майлс Дейвис! Това слушаше баща ми. Майлс Дейвис не само записа песента ми, но по-важното – свиреше я на живо на своите концерти, тя беше част от програмата му. Това беше невероятна, невероятна чест за мен. Имах възможността да се запозная с него и да работим в студиото. Баща ми също се запозна с него. Майлс се държеше много мило и много топло с баща ми. Тези спомени са незабравими.“
Двата часа на сцената на концертите на „Тото“ Стив Поркаро описва като рай, но признава, че корените му са в студиото, където записва песни и работи върху филмова и телевизионна музика. Не обича да пътува много и защото двете му дъщери са още малки – на 12 и на 16 години, и му е трудно да е далеч от тях, а особено след смъртта на Майк му е тежко да се разделя със семейството си. Стив Поркаро обещава новият му солов албум да е готов догодина, да се хареса на хората, които оценяват песни като The Little Things и Human Nature. За него разкрива, че е поканил различни певци да запишат вокалите: „Заради изключително скромните ми гласови възможности” – казва на шега музикантът, който трогва с красивия си, лиричен глас.
За съвременните обществени феномени, като социалните мрежи, Стив Поркаро посочва, че не харесва негативизма, който се вихри там. „Не мога да го разбера. Ако не харесваш нещо, защо го слушаш? Слушай нещо, което ти допада и говори за него. Добре е да има конструктивна критика, но има много хора, които не просто не те харесват, а се чувстват длъжни да ти го кажат. Аз лично нямам време да се занимавам с нещата, които не харесвам, защото съм зает да слушам и да обсъждам нещата, които ми харесват. Има толкова прекрасна музика на света!“
Миговете, които го правят щастлив, Стив Поркаро описва така: „Основното за мен са онези неочаквани моменти – когато някой е мил с теб без някаква специална причина, възхищението в очите на твоите деца... Много неща ни карат да се тревожим и да се страхуваме на този свят – за дома, за прехраната, за работата. Има много причини да сме недоволни. Но лично аз съм съм голям щастливец, че мога да си изкарвам хляба с музика. Това е наистина благословия!”
Интервюто на Елена Розберг със Стив Поркаро можете да чуете чрез бутона „Аудио“ по-горе. Тя ще го представи днес в предаването си „Голият обяд“ по радио Z-Rock. По Джаз ФМ откъс от разговора слушаме в „Джаз ден“, а в цялост го излъчваме в „Следобедни импровизации“.
