Москва и Ленинград през 60-те – творци на гладна диета спрямо официалния литературен живот. Литературоведът Ирена Груджинска–Грос и сценаристът Анджей Франашек в студиото на Джаз ФМ

Москва и Ленинград през 60-те – творци на гладна диета спрямо официалния литературен живот. Литературоведът Ирена Груджинска–Грос и сценаристът Анджей Франашек в студиото на Джаз ФМ

Преди седмица в България се появи книгата „Милош и Бродски. Магнитното поле“ в превод на актьора Богдан Глишев. Авторът Ирена Груджинска-Грос е литературовед, есеист, преподавател в Университета „Принстън“ и ... „историк на идеите“. Груджинска-Грос, както и Анджей Франашек – сценарист на документалния филм с лаконичното заглавие „Милош“, дадоха интервю за Джаз ФМ, което ще чуем тази вечер в предаването All-Time Jazz Masters. Запитана какво означава да бъдеш „историк на идеите“, Груджинска-Грос отговори: „Това означава да се обърнеш към книги или събития в по-широк контекст, да разбереш какво мислят хората и как те формулират своите мисли за тези книги или събития“.

През 60-те години на XX век Москва и Ленинград формално представлявали нещо като поетически басейн – явление, което би могло да се нарече „контракултура“. Младежи пишели и рецитирали стихове, пеели под съпровод на китара. Мнозина, стремящи се да се отърват от идеологическите ограничения, изучавали точни науки и не публикували своите стихове. Използвали всички регистри на езика – от най-изискания до затворническия жаргон, без да се съобразяват с повелите на цензурата. Това било съпротива срещу строгото политическо пуританство, нещо като „гладна диета“ спрямо официалния литературен живот. В ленинградските и московските кухни и общи помещения млади поети и поетеси правели собствено творчество.

„Такъв свят ми се мярна пред очите“ – пише Ирена Груджинска-Грос – „когато през юни 1997 година присъствах на двубоя чрез стихове между Евгений Рейн и Томас Венцлова (по аналогия с джемсешъните в джаза). Сцената този път се разиграваше не в „комуналка“, а в един венециански ресторант, по време на обяда след погребението на Бродски. „А помниш ли? Помниш ли?“ – един друг се питаха те и си отвръщаха с рецитиране на стихове. Помнеха, защото декламацията продължи дълго“, пише Груджинска-Грос. В своята книга „Милош и Бродски. Магнитното поле“ тя разказва за приятелството между поетите Чеслав Милош и Йосиф Бродски и описва живота им като изгнаници в Америка и лауреати на Нобеловата награда за литература. Специалната премиера на книгата в България бе осъществена от Полския институт.

В днешното издание на предаването All-Time Jazz Masters Емил Войников ще представи книгата на Ирена Груджинска-Грос и ще предложи интервюто си с авторката и със сценариста Анджей Франашек.