Модерното, което създаде наследство: гледаме „Берлин – симфония на големия град“ с джаз музика на живо

Модерното, което създаде наследство: гледаме „Берлин – симфония на големия град“ с джаз музика на живо

Класически неми филми в музикален съпровод на живо представя програмата Klangkino на „Гьоте-институт“. Първата прожекция е тази събота от 20 ч. в кино „Влайкова“, когато ще видим „Берлин – симфония на големия град“ на Валтер Рутман от 1927 г., а на живо ще свирят Антони Дончев, Росен Захариев – Роко и Димитър Семов.

„Навлизаме в новото десетилетие – 20-те, и носталгично се връщаме 100 години назад към времето на нямото кино. Нашето поколение, на 30-годишните, никога не сме гледали в България такива филми. В Берлин всяка седмица може да се види подобно събитие.“ – разказа за зараждането на инициативата Стефка Цанева от „Гьоте-институт“. За „Берлин – симфония на големия град“ тя разказа: „Това е невероятно красив филм в жанра на градските симфонии – доста популярен през 20-те години. Той поглежда към градския живот в Берлин – много различен от това, което познаваме – без телевизионната кула, преди бомбардировките от Втората световна война. Това е Берлин в разцвета си с градския живот, нощния живот – чисто визуално е много красив филм. Още по-красив става той с музиката на Антони Дончев и Росен Захариев – Роко.“

Обикновено музикантите са в контакт един с друг и всички те заедно – с публиката. Сега в тази връзка има трети – филмът, който ще води преживяването. „Музиката, която свирим, ще се ражда в момента. Ще имаме предизвикателството пред очите си и ще реагираме спрямо него. За нас това е много интересно.“ – коментира Антони Дончев. Росен Захариев добавя за новото за него: „Когато свиря свободна музика, съм със затворени очи, а сега ще отида визуално в Берлин от 20-те. Това е супер град, койато познавам и ми е интересен и близък. Да се превърнем в звука на тази картина ще е доста приятно преживяване.“

Веднага след като е получил и приел поканата, Антони е гледал филма и е впечатлен още от първите кадри – на влака, който пътува и пристига на гарата в Берлин. Той разказа само това след думите на Роко, че все още не е решил дали ще гледа филма преди събитието в събота. Със смях тромпетистът отбелязва, че вече знае кои перкусии ще вземе за озвучаване на началните кадри.

Двамата категорично заявяват, че с музиката няма да илюстрират филма. „Нашата работа ще бъде едно пътуване през филма и ще коментираме музикално това, което гледаме. Няма да се опитваме да свирим музика от 20-те и 30-те години, което би било илюстрация. За мен е интересно да съпоставим тази картина отпреди 100 години с днешната душевност.“ – казва Антони Дончев. Роко се вълнува от момента на избора кога да спреш да озвучаваш немия филм и да го оставиш без коментар: „Тишината ще даде възможност на нямото кино да остане такова.“ „Някакво дишане – трябва да се намери момента, в който да се оттеглим, да остане само визията и след това пак да се включим.“ – очертава взаимодействието между образ и звук Антони Дончев.

Днес ще видим „Берлин – симфония на големия град“ като филм, разказващ за момент от миналото, когато обаче той е бил израз на модерността и проекция на бъдещето. От позицията на съвременници на наследството на този устрем ще открием първоизточника в енергията на хората. „Филмът има пет действия, които представят различни аспекти от градския живот в Берлин – от сутрешното ежедневие през хората по улиците, магазините и пазарите и завършва с нощния живот. Колкото и това да е друг свят и друг град отпреди 100 години, хората си оставаме същите в своята енергия, с която одухотворяваме града.“ – казва Стефка Цанева.

Затова и тя не възприема филма като документ, каквато нова роля той придобива с течение на времето. „В спомените ми той е изключително жив и представя много интересна динамика. Лично аз очаквам не да си правя изводи за Германия през 20-те, а да усетя тази динамика на живота, която е също толкова актуална и днес, както е била тогава. Очаквам да усетя това, което бих усетила в днешния град. Въпреки че е филм почти на 100 години, не го възприемам като исторически документ. Надявам се, че и публиката ще усети съвремието в изживяването.“

В продължението на програмата Klangkino на „Гьоте-институт“ предстои да видим игралния „Кабинетът на д-р Калигари“ (1920 г., реж. Роберт Вине) по случай 100 години от заснемането му, както и филми на Фриц Ланг – голямо име в немското кино през 20-те и 30-те. „Искаме да продължим да експериментираме и да преоткриваме нямото кино.“ – посочва целта на организаторите Стефка Цанева от „Гьоте-институт“. В музикалното преживяване ще има и диджей сетове.

  • Интервюто на Светослав Николов със Стефка Цанева, Антони Дончев и Росен Захариев – Роко можете да чуете чрез бутона „Аудио“.