Когато ЮНЕСКО и Джаз институтът „Телониъс Монк“ обявиха, че тази година Осака е градът-домакин на празненствата по случай Международния ден на джаза, за мнозина изборът на място не беше изненада. Япония е известна като един от най-големите потребители на джаз, а много от японските джаз музиканти се радват на световно признание. Всъщност развитието на джаза в Страната на изгряващото слънце има любопитна история, която заслужава да си припомним.
Джазът в Япония придобива голяма популярност в следвоенния период, но тази музика процъфтява десетилетия преди това. Джазът пристига в Япония през 1921 г. след едно пътуване по работа до САЩ на младия Шигея Кикучи, който по това време е секретар на баща си. Кикучи се връща от Америка с не малък брой плочи с диксиленд записи. През 20-те г. започва „танцовата треска“ в балните зали на Осака. През 1923 г. цигуларят и басист Ичиро Ида сформира първия професионален диксиленд оркестър, наречен Hilarious Stars. Пет години по-късно звукозаписните компании Victor и Columbia създават филиали в Япония. През 1935 г. в страната се появяват така наречените „нисей певци“ (родени в чужбина деца на японски емигранти), които пристигат заедно с филипински музиканти и това допълнително променя облика на японската музикална сцена.
През 1943 г. правителството прави неуспешен опит да забрани джаза, който продължава да процъфтява по време на американската окупация. През 50-те г. бибопът достига до Япония чрез звукозаписи и радио програми. Всъщност джаз звучи навсякъде – в клубовете на армията, във военните бази японски музиканти свирят джаз, в цялата страна над 170 радио предавания излъчват джаз изпълнения от нощните клубове и танцовите зали.
През 50-те години в Япония е създадено списанието Swing Journal, което в дадени периоди се радва на по-голям успех от своя американски еквивалент DownBeat. По примера на американското издание Swing Journal създава награда на критиката, която се връчва на японски музиканти за техните постижения.
През 60-те и 70-те г. по отношение на джаза се засилват международните контакти. Един от най-активните и наситени периоди е между 1961-1964 г., когато са регистрирани над 70 концерта на големи имена като Art Blakey’s Jazz Messengers, Съни Ролинс, Телониъс Монк и Майлс Дейвис. От друга страна, японски музиканти като Тошико Акиоши и Садао Уатанабе разширяват хоризонтите си, заминавайки за САЩ. Там учат в Музикалния колеж „Бъркли“ и получават възможност да свирят с чуждестранни музиканти.
Десетилетия наред японските джаз музиканти се опитват да определят идентичността на японския джаз. Дебатът продължава и през 1993 г., когато Масахико Сато кани по време на концерт на стадиона „Будокан“ в Токио 998 монаха, които заедно с биг бенд интерпретират известен будистки ритуал. Ето какво казва Сато за това наелектризиращо изпълнение: „Може би стигам до крайност, опитвайки се да бъда локален, но може би по този начин, някой ден ще открием колко сме универсални – ако отидеш достатъчно далеч на своя собствена почва, би могъл да стигнеш до противоположната страна на земята.“
През 20-те години Осака има репутацията на джазова Мека. Градът е родното място на десетки влиятелни и иновативни джаз музиканти, а Япония като цяло може да се похвали с първокласни джаз артисти като Тошико Акиоши, Терумаса Хино, Кейко Матсуи, Макото Озоне, Казуми Уатанабе, Садао Уатанабе, Хироми и мн. др. На 30 април част от цвета на японския джаз обединява таланта си с други световноизвестни джаз музиканти, за да отпразнуват заедно в Осака третото издание на Международния ден на джаза. Концертът на джаз звездите ще се проведе на открито пред 12-хилядна публика в парка на Замъка Осака, който е построен през 1576 година. Събитието ще бъде предавано по интернет и така ще достигне до милионна публика по целия свят.
Текстът е написан по статията на Уилям Майнър - International Jazz Day in Osaka, Japan - April 30, 2014.
