От 1 до 10 май музиканти ще вникнат още по-дълбоко в изкуството на XX Юбилеен майсторски клас „Майстори след Майсторите“ на проф. Милчо Левиев, Вики Алмазиду и Велислав Стоянов. Той се организира от „Нов български университет“, а крайният срок за записване е 25 април. Могат да участват инструменталисти и певци, джаз и класически музиканти без възрастови ограничения. Проф. Милчо Левиев ще преподава джаз и класическо пиано, импровизация, диригент, R&BB (Rhythm & Bulgarian Blues), Вили Стоянов – тромбон, диригент на бигбенд, брас, ритъм и вокали – ансамбъл, импровизации във всички стилове, Вики Алмазиду – вокал, джаз, поп и уърлд мюзик, изкуството на пеенето.
Прослушването ще се проведе на 30 април от 13 ч. в Дом на културата „Средец“ (ул. „Кракра“ № 2а), като също така може да се осъществи по интернет. Инструменталистите трябва да подготвят три пиеси (джаз/поп стандарти, класически или авторски композиции) в бързо, умерено и бавно темпо. Певците се явяват с народна или етно песен, джаз стандарт и пиеса по избор.
Регистрации се правят на адрес http://sma.nbu.bg/, таксата за прослушване е 20 лв., за активно участие – 250 лв., и за слушатели – 150 лв.
Всички млади изпълнители, участвали в майсторския клас през годините, които биха искали да се включат в XX Юбилеен майсторски клас и да представят своя авторска пиеса, могат да се свържат с организаторите за повече информация на телефон 028110472 или на адрес [email protected].
Заключителният галаконцерт ще бъде на 10 май от 19 ч. в кино „Люмиер Лидл“ в НДК. Специално участие ще вземат Юлиан Янев – пиано, Димитър Горчаков – пиано, Тодор Бакърджиев - тромпет, Васил Хаджигрудев – бас, Виктория Кирилова – бас, Стефан Здравески – саксофон, Исак Бенбасат – перкусии. Събитието ще отбележи 80-та годишнина на световноизвестния Милчо Левиев и юбилея на неговия майсторски клас в България. В него през годините са се включвали и музиканти като Били Кобъм, Чико Фрийман и Арън Голдбърг.
Всяка година на заключителния концерт на майсторския клас проф. Левиев и Вики Алмазиду връчват традиционно стипендии от своя фонд на най-добре представилите се участници в Академията. Фонд „Милчо Левиев & Вики Алмазиду“ е създаден по време на първото издание на майсторския клас през 2009 г. с техни средства и средства на „Нов български университет“ с неоценимата подкрепа на проф. Богдан Богданов (тогава Президент на НБУ) и д-р Георги Текев (Изпълнителен директор и член на Настоятелството на НБУ). В две поредни години (2009 и 2010 г.) фондация „Димитър Бербатов“ също осигурява стипендии за участниците в майсторския клас. Мениджъри са били Павлина Величкова и гл. ас. д-р Борислав Дочев. От 2015 г. за Академията работи екипът на Факултет за дистанционно, електронно и продължаващо обучение на НБУ – Христо Чукурлиев, Мария Тумбева и Мартин Стоянов.
Фонд „Милчо Левиев & Вики Алмазиду“ подкрепя развитието на младите изпълнители, като им осигурява финансова помощ при закупуване на инструменти, необходими нотни материали и книги. Проф. Левиев и Вики Алмазиду осигуряват професионално промотиране на най-добрите студенти на всички нива – участие в съвместни концерти, важни професионални контакти, препоръки за стипендии и представяне пред известни музикални институции. Всички участници през годините получават като подарък книгата на проф. Левиев, „Живот в 33/16“, музикалния албум „The Song of the Clown: Владигеров – Левиев“, създаден изцяло с финансовата подкрепа на НБУ, и албуми на Вики Алмазиду и проф. Левиев.
През 2008 г. в Солун е осъществен запомнящ се концерт на български студенти, участвали в Академията, съвместно с гръцки студенти от класа на Вики Алмазиду. Голямото музикално събитие е осъществено с финансовата подкрепа на „Нов български университет“, Милчо Левиев и Вики Алмазиду.
Милчо Левиев в „Джаз истории“ по Джаз ФМ за своя преподавател Панчо Владигеров и за себе си като преподавател. Разказ и на акад. Васил Казанджиев за проф. Владигеров.
Обикнал музиката и чрез рапсодия „Вардар“ от Панчо Владигеров, Милчо Левиев става негов ученик в Консерваторията. Най-ценният урок – да използва в композициите си богатството на българския фолклор, разказа музикантът в „Джаз истории“ по Джаз ФМ:
Той на всички ученици го казваше: „Имаме съкровищница, извор, който не пресъхва.“ Той беше гений! Беше като малко дете. Никога не говореше за музиката – свиреше и по този начин показваше. Занасям му домашната си работа. Той сяда отляво, аз свиря, той слуша и ме гледа. И след малко взима един дебел червен молив и, както са двете страници, зачертава – и ме гледа! Той ти взима темата и започва да свири като джазмен – импровизира. И така се учиш как да пишеш музика. Стравински е казал гениална фраза: „Музикалната композиция е една „замразена“ импровизация.“ Това е! Като седнеш, импровизираш. С тази разлика, че импровизацията като я изсвириш – това е. А тук, като си го запишеш, и не се излагаш. (Смее се.)
Винаги съм казвал – в изкуството майсторството е задължително. Занаята ако не го знаеш, колкото и талантлив да си, нищо не можеш да направиш. На български „занаят“ звучи малко отрицателно: „А бе, остави го, той е един занаятчия!“ Занаята, майсторството, сръчността – това трябва да го имаш! Всички големи композитори са го притежавали. Да не говорим, че са учили в чужбина. Панчо Владигеров – в Германия, Любомир Пипков – във Франция. Майсторството са го усвоили. Как можеш да си писател, без да знаеш езика?! А в музиката трябва да знаеш различни музикални езици. Един съвременен композитор, който не знае езика на джаза, не може да бъде съвременен композитор. Както и един съвременен джазмен, ако не знае какво става в другите стилове музика – какъв джаз ще пише?
Своите великолепни творби Милчо Левиев създава със солидната подготовка, която получава от Панчо Владигеров като негов професор и с възпитаната и от него почит към музиката. И още за Панчо Владигеров като преподавател разказват Милчо Левиев и акад. Васил Казанджиев:
Милчо Левиев: Първата ми учителка Пенка Петкова разбра любовта ми музиката, разбра, че точно ще свиря каквото искам, а не да правя упражнения през цялото време. Следващият ми учител беше един от най-големите композитори на XX в. – Панчо Владигеров, който беше велик импровизатор. Аз ви казах как той не говореше как да композираме, той сядаше на пианото и с твоята тема правеше чудеса. Така се научихме – и Васко Казанджиев, и всички. След това той беше толерантен – не е вярно, че е искал да няма модерно. Как остави Васко, който беше най-модерният тогава? Е, ако беше донесъл напълно атонална творба, 12-тонна система, щеше да го изхвърли. Един път му свирехме нещо на Шонберг. Той каза: „Туй какво е, бе? Аз по 100 такива на ден мога да ги правя!“ и имитираше на пианото. Но той обичаше съвременната музика като Барток, Шостакович, Прокофиев – тези, които все още бяха някак си в традицията. Всяка музика идва от другата, но най-модерната 12-тонна система – а Васко беше приятел с Константин Илиев и Лазар Николов – те пишеха такава музика, затова не ги свиреха. И Васко започна да пише така, но за Панчо носеше „по-нормални“ произведения. Васко е талант, който рядко се среща.
Акад. Васил Казанджиев: 13-годишен, срещнах Константин Илиев в Русе. Още 10-годишен бях започнал да правя опити да композирам и му показах написаното. Той ме въведе в музиката с много съвети как да пиша, прави ми анализи на симфонии на Цезар Франк, на Брамс. И започнах още тогава да пиша със съвременни средства – политонално, със смесване на тоналности, но не все още атонално. След това при Владигеров 5 години най-много съм му благодарен за това, че ни въведе в занаята. Като му занесе човек творба, написал 50 – 60 такта, той хващаше молива и гумата, като казваше: „Да е жива и здрава Баба Гума, че композитор без да прави поправки, не е истински композитор.“ И на практика ни демонстрираше как трябва да се поправят недоимъците на това, което си написал. Това продължи пет години – всяка седмица имах урок. И неслучайно той ни караше всички негови студенти да присъстваме, за да наблюдаваме грешките, които правят колегите ни. От това имам огромна полза, защото той като немски възпитаник ни демонстрира как са работили още Хайдн, Моцарт, Бетовен – всички класици. Просто овладяхме занаята при него, което е от огромно значение. Ще му бъдем вечно благодарни с Милчо, ние му дължим страшно много.
Милчо Левиев: С Панчо пет години учих композиция и най-интересното беше, че имахме индивидуални занятия, но всички бяхме заедно. Той беше много комичен човек в хубавия смисъл – правеше майтап от всичко. Ние не искахме да изпуснем този театър и всички се събирахме. И той нямаше против занятията да са като майсторски клас. Аз имам урок от 14 ч., Васко Казанджиев от 15 ч. Но всички се събирахме, понякога умирахме от смях. Това му правеше густо на човека – като майсторски клас, без да е обявено така. А всички научихме повече така – като слушаш какви поправки прави на един, то се отнася и за теб. В България това не мога да го търпя, когато спреш оркестъра и говориш на обоя, и всички започват да приказват. А бе, хора, това, което казвам за него, може би и за цигулките се отнася, тази фраза в мелодията… „Да бе, извинявайте, господине.“ И след малко – отново. През 90-те години им казах на Радиооркестъра: „Който от вас да отиде на Запад, още на следващия ден ще бъде уволнен, ако говори, когато диригентът говори.“ Сашо Владигеров си отиде заради това нещо. Всички приятели му казвахме: „Махни се от тези хора, ще те побъркат!“ Просто липса на дисциплина и липса на уважение.
Всичко научено в музиката за Милчо Левиев е дълг да предаде на своите студенти и ученици – и в САЩ, и в Гърция, и тук, в България, на майсторския клас, който води в „Нов български университет“. Музикантът разказва:
Преподавателската дейност никога не ми е била като на Вики – на постоянно, както тя в Консерваторията в Солун. Бях в Университета на Южна Калифорния – USC. Можех да съм на щат, но предпочетох да остана на хонорар, защото много ми се пътуваше. Давал съм частни уроци в Америка, в Гърция също имам ученици.
Но главно за мен преподавателският опит е в „Нов български университет“, където Богдан Богданов ме покани да водя майсторски клас през 1999 г. Макар да е само 10 дни, това ми е най-развитата дейност. Аз не само ги уча, но и се уча от тях. За мен е велико, че идвам да работя с млади хора. Човек е задължен да предаде на по-младите това, което е научил. Някои не споделят уменията си: „Защо ще им казвам моите „номера“? Нека да ги открият като мен.“ Има такива хора и в България, и в Америка. Кени Дру свиреше с хавлийка върху пръстите си. Питах го защо: „Да не ми откраднат пръстовките.“ – отговори той.
Всеки клас става все по-добър и очаквам и този път доста високо ниво, защото и сега наш асистент ще бъде Вили Стоянов. Той подготвя учениците първите няколко дни. Вики коментира: „По-страшен е от Грегори!“ Ако Грегори ги викаше рано сутринта и ги задържаше след часовете, то Вили не ги оставя на мира – репетират! Препоръча ни го Мишо Йосифов. Познавах Вили като тромбонист, но не знаех, че е композитор и педагог, а също и внук на Йосиф Цанков, Бай Йожи.
На снимката: Милчо Левиев с Вики Алмазиду и специално поканената от тях на сцената Мими Николова на галаконцерта през 2018 г. Източник: НБУ
