В преситената от образи градска среда, един трябва в миг да каже всичко важно и да пресъздаде емоцията на мащабно творческо произведение. Това е изкуството на сценичния плакат, което за девети път е в центъра на продължаващото до 27 ноември Международно триенале София 2019. Плакатът сам по себе си е миг изкуство – той не само представя, а претворява – творба, интерпретираща творбата. А заради самия си характер в импулсивно вдъхновение ни насърчава към творчество. „Задачата на плаката е да провокира, да отключва въображението на зрителя. Той не е преразказ и е много повече от образ – той е подсказване. За секунди трябва да прикове вниманието и е типично уличино изкуство.“ – коментира в студиото ни Албена Спасова – един от организаторите на форума.
Затова триеналето връща плаката в естествената му среда с ефектни намеси в града. „Чрез визуалната среда изкуството на плаката влияе на естетическите нагласи, на това да се срещнеш с изкуството макар и мимоходом. Няма музейно пространство, няма културни плакати по улиците и ние се явяваме като едни привнесени елементи, които се опитват да наситят улицата с нейното изконно притежание.“ – посочва Албена Спасова.
Във входното пространство и вътре в „Кева“ до кинофакултета на НАТФИЗ можем да видим изложба от 50 български произведения от епохата на най-големия разцвет на плаката, свързан с кино и театър.
На оградата на Националното музикално училище е представена изложба с корици на грамофонни плочи на „Балкантон“.
Тя е озаглавена „БГ тон и образ“.
Илюстрациите са създадени от неочаквани автори.
Сред тях се виждат имената на Дечко Узунов, Доньо Донев, Борис Димовски, Румен Скорчев, Текла Алексиева, Александър Сертев, Божидар Икономов…
След като през миналата година на оградата на 95 СУ „Проф. Иван Шишманов“ в кв. „Хаджи Димитър“ бе изложена колекция с букви, през тази година там можем да видим избрани фестивални плакати от колекцията на триеналето. На оградата на посолството на Република Полша у нас на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ пък са представени резултатите от голям анонимен национален конкурс за 70-ата годишнина от създаването на Полския културен институт. А полската плакатна школа е емблематична в световен план.
Тези изложби на открито служат да ни подканят да влeзем в НДК, където плакатът е в нестествена среда – музейна, а това му придава допълнителен блясък, както посочи Албена Спасова. Колекцията е групирана по национални школи. „Могат да се направят интересни паралели и препратки, да се проследят влияния по отношение на модата в плаката.“ – обясни тя. В изложбата има произведения на автори, родени през 2002 г., а също – и в края на 20-те, включват се ученици от Националната гимназия за приложни изкуства, както и от Художествената гимназия в Пловдив, автори от Беларус до Бразилия, от Япония до Скандинавските страни, от Иран... „Това са артисти, които диктуват вкуса и модата. Специални участници са автори от Нидерландия, обединени в дизайнерско студио „Тоник“, което от 10-ина години се занимава с визуалната комуникация на Холандския фестивал. Когато преди 25 години с Божидар Икономов и Божидар Йонов създадохме това триенале, идеята беше да съществува международна платформа, на която българските автори могат да се съизмерват абсолютно равнопоставено със своите световни колеги.“ – казва Албена Спасова.
Във фоайето на театър „Азарян“ пък е представена изложба на членовете на Международното жури. А тази година то е в състав: Лекс Древински (Германия), Агнешка Жемишевска (Полша), Радован Йенко (Словения), проф. Божидар Йонов и проф. Георги Лозанов. Част от тях се включват в подготовката на българските таланти в областта чрез лекции. Проф. Йонов е председател, а проф. Лозанов – член на селекционното жури, в което влизат още Албена Спасова, Александра Гогова, проф. Богомил Николов, проф. Георги Янков, Димитър Трайчев, Костадин Отонов, Мила Лозанова и Парашкев Фереджанов. Фоайето на театър „Азарян“ е и депо на колекцията от плакати на Триеналето, затова образци от нея често се подреждат в изложби там. Организаторите изтъкват, че сбирката им е съпоставима със световните и може да стане основа за създаване на Музей на плаката.
Макар за зрителя да е миг изкуство, за твореца плакатът е голямо посвещение заради специалния му характер, отбелязва в студиото ни Агнешка Жемишевска. „Плакатът дава информация, но и предоставя възможност на зрителя да интепретира неговото съдържание, не се отнася към него като към идиот.“ Радован Йенко посочи промяната в естеството на плаката днес – той се стреми да изпрати зрителя директно в залата: „Времената, в които живеем, унищожиха метафората. Плакатите имат нужда от своята публика. Те показват другата страна на съдържанието – те са коментар на автора към това, което плакатът комуникира като съдържание. И той трябва да бъде разбираем за публиката.“ И именно в търсенето на общ език е мисията на Триеналето: „То цели да събере работи на творци от цял свят и да отличи тези, които са разбираеми от всички, независимо от държавата, в която са се появили.“ – казва Агнешка Жемишевска. Като член на журито в оценяваните творби тя е търсила индивидуалност, а Радован Йенко – „ясна форма, авторско присъствие и този много познат, но много рядко срещан ефект: „уау“.
- Интервюто на Светослав Николов с двамата автори и членове на международното жури в превода на Светла Каранешева от Полския институт в София можете да чуете чрез бутона „Аудио“.
Международното триенале на сценичния плакат София 2019 е част от Календара на културните събития на Столичната община и се провежда с подкрепата и на Столична програма „Култура“ и Национален фонд „Култура“. Партньори са НДК, Съюзът на българските художници и Полския институт в София. С подкрепата на община Варна серия от събития се провеждат и в морския град. В осъществяването на Деветото триенале участват и посолствата на Полша и Словения, както и Държавният културен институт към министъра на външните работи.