Работещ с материали, набавени от завод за рециклиране и от битаци, Тома Сован е сред най-известните автори на фотокниги в света. Той събира стари негативи миг преди унищожението им, изкупува снимки преди да го изпревари някой друг, за да дойдат те в публичното пространство и да останат във вечността чрез неговите творби. Изложба, представяща изкуството му за първи път в този вид, е подредена в галерия „Синтезис“ в София и продължава до 6 февруари. Организатори са „Фотосинтезис“ и Френският институт в България. Куратори са Надежда Павлова и Никола Михов. „И двете теми – намерената фотография и фотокнигите – са сравнително непознати. Изложбата е блестящ пример и може би една от най-добрите възможности да вникнете в тях.“ – казва Надежда Павлова.
Десет фотокниги, създадени от Тома Сован през последните седем години, са представени чрез изображенията, които те съдържат. Това се случва за първи път в кариерата на артиста.
Заглавието „Сребърна мина“ идва от основния извор на материали за неговата работа – подлежащи на рециклиране отпадъци в завод за преработка на фотографски негативи за добив на сребро. „Прекарах две години в Китай. Колекционирах стари вещи – фотографии и книги, които най-вече купувах онлайн. Колекцията ми от изображения придоби друга форма, когато се запознах със служител по рециклиране на материали, съдържащи сребърен нитрат. Обикновено той ги слага в киселина, за да се разложат и да се извлече среброто. Сърцетото ми трепна. Започнах да купувам негативи на килограм, както купуваме картофи например. Първо един чувал от 60 килограма, после още един... Те съдържаха направени от китайци снимки в хода на ежедневието им – художествени, лични, най-вече – банални. Те дават образ, различен от обичайния, който се показва обикновено пред света. Между всичко това е животът на милиони хора, който се предава в тези снимки, затова съм привързан към тях. Те показват вселени, епохи, ракурси към истории, които не са разказани.“ – споделя вълнението си Тома Сован.
На прага на изчезването си, тези снимки получават вечен живот, а от сферата на личното навлизат в публичното пространство. В тази точка се срещат двама автори – на фотографията и на фотокнигата. „Вълнуващ е фактът, че книгите са със снимки, които не съм направил аз. Така в един ден са се пресекли две истории. От този момент нататък никога не съм с усещането, че съм ги „откраднал“, може би съм ги осиновил. Живеем заедно, пътуваме, израстваме заедно и въпреки че не съм техен биологичен, съм техен втори баща.“ – описва трансформацията Тома Сован.
Снимка: Matjaz Tancic
„Изложбата показва, че артистът може да е този, който не е натиснал копчето на камерата и че с фотография може да работи човек, който не е фотограф. Следим работата на Тома от 2013 г. Видяхме колко бързо той набра скорост. Виждате по колко позитивен начин използва фотографиите на другите. Такива всеки от нас има в личните си албуми, затова ги чувстваме близки. Независимо дали на тях има българско или китайско семейство, всяко по света може да се асоциира с тях. От друга страна те стават ценен документ за случилото се. Една снимка за спомен е вече свидетелство за ежедневието във време, с което днес нямаме връзка. Това осмисляне се случва благодарение на усърдната работа на хора като Тома Сован.“ – посочва за многото измерения на ценното Надежда Павлова. 
Така частното описва общото и една лична снимка разказва за живота на общността.
Тома Сован добавя: „Всички тези фотографии са лични, не са имали никаква стойност извън рамките на семейството и на хората, които са ги заснели. Но в един момент, тъй като това са огромно количество изображения, преминаваме към колективната памет. Този процес е изключително вълнуващ и книгата опредметява прехода.“
„Сребърна мина“ започва още от стълбището на „Синтезис“ със серия от изображения от фотокнигата „Големите скокове напред“. Тя е съставена от изображения, намерени в найлонови торби.
На снимките виждаме спортисти по време на тренировка.
„Те са правени през 1960 г. в зенита на Големия скок напред, докарал милиони китайци до глад. Имах голямо желание да намеря снимки от този период, но досега не успявах. Най-накрая видях хората, които правят големите скокове напред! Така че това е въздушен балет върху основния исторически наратив.“ – казва за пренесената до нас от танцьорите на снимките история Тома Сован.
Неговите книги боравят умело с фо́рмата. Авторът избира най-точната, за да поднесе намерената фотография в ръцете и на въображението на читателя.
Така снимки от сватбени ритуали, в които абсолютно всички са с цигара/и, са издадени в „Докато смъртта ни раздели“ в истинска кутия от цигари.
„Осъзнах, че не мога да намеря сватбена снимка, на която да не присъства цигара. Оказа се, че това е задължителен ритуал.“ – разказва авторът. За бебето няма изключение.
Символът е изведен, а пред Тома Сован стои следваща задача: „Веднага намерили този елемент, който ни позволява да пресъздадем сватбата чрез цигарата, трябваше да измислим заглавие. Спрях се на „Докато смъртта ни раздели“ – нещо, което казваме, когато се женим и когато пушим прекалено много.“
До днес са отпечатани и опаковани 900 броя от книгата и всеки един е в истинска цигарена кутия. „Първото издание бе в 100 екземпляра и аз останах с 20000 цигари. В тази връзка пропуших.“ – признава Тома Сован.
Ето някои от темите на други фотокниги...
Жена се снима многократно през годините пред своя телевизор. Снимките излизат в книгата Me TV.
Хора по време на почивка, други, позиращи със символи на западната култура или пък със своя хладилник, разказват още и още истории.
А във фотокнига като ветрило са събрани тесни и дълги снимки.
Това е бил най-икономичният начин да си направиш портрет във фотостудио. Явно позиращите е трябвало да застават в определени позиции, за да се поместят в умаления кадър.
Една от фотокнигите е под формата на оригами. Кутийките се разгръщат в своите красиви форми ниво след ниво, за да ни покажат дълбочината, в която можем да възприемаме пластовете на живота. Това е усещането, което се създава, но причината за избора е банална.
Фотокнига-оригами „Сиен“ с материали от архива на Тома Сован Beijing Silvermine
Година на издаване: 2016
Издадена от автора
Графично оформление: Мей Шъзи
Тираж:200 бр.
„Оригами книгата е вдъхновена от подобна кутия, която намерих почти празна на един битпазар. След малко проучване и разговори със специалисти разбрах, че шивачи са съхранявали в отделенията най-различни дреболии. Кутията бе с размер на мъжка ръка. Служела е за калъп за правене на ръкавици. Обектът е вълшебен като лабиринт, в който можем да влезем, но от който не можем да излезем. Така че всяка кутийка работи като капсула на времето, в която можем да разположим обекти.“ – веднага открива функционалността Тома Сован. Тази форма на поднасяне му дава възможност да събере в една фотокнига изображения с най-разнообразни размери. В оригами книгата 90 снимки са поместени в 60 сгъвки. Всяка кутия се изработва в продължение на 5 дни, а след това стои затисната 10 месеца, за да се запазят формите.
Ако Тома Сован всеки път търси нова и адекватна форма за поднасяне на поредната фотокнига, то в един случай се отказва от тази авторова привилегия. За да избегне конфликт. „Това бе съвместна работа с японския артист Кенсуке Коике, който прави колажи с намерени фотографии. Тази изложба я представихме на много места по света. Започнах да мисля как да публикувам проекта. Ставаше дума за изключителен артист с изявено чувство за контрол. Тогава ми дойде доста амбициозна идея, от която съм много доволен. Сканирах оригиналните изображения и неговите произведния и ги изпратих на три издателства във Франция и в Китай с необичайно предложение: да се направи книга в тираж от 400 бр., изданията да са готови през ноември 2019 г., а в момента, в който артистът ги получи, няма право да протестира и да иска корекции. Издателствата имаха пълна свобода до там, че след като им забраних комуникация по темата, те можеха да допуснат грешка и ние не можехме да кажем нищо.“
За Тома Сован резултатът показва възможността различните форми да изразят различни възможни съдържания на един и същ първоначален обект: „Една и съща работа може да бъде напълно реинтерпретирана по отношение на форма и цветове и да бъде трансформирана по издание. Тези три издания по една и съща творческа основа са един връх.“
Откъде е творческото вдъхновение за намиране на пътя към подходящото интерпретиране на съдържанието, попитах Това Сован. „Ние говорим за общо и частно. Не как, а защо. Отговорът на въпроса „Защо?“ е, че съм имал късмета да срещна изключително много снимки, които за мен са били изключително вълнуващи изображения. В крайна сметка те са среща на светлината с хартията.“
Снимка: Matjaz Tancic
Изложбата с фотокниги с намерена фотография на Тома Сован „Сребърна мина“ продължава до 6 февруари в галерия „Синтезис“ на бул. „Васил Левски“ № 55 от 11 до 18:30 ч. В неделя галерията не работи.
Източник на снимките: архив на Тома Сован, без интериорните: „Фотосинтезис“
Още по темата:
Видео за изложбата
Видео: Добрин Кашавелов
Превод: Мартин Петров
Виртуално посещение в парижкото студио на Тома Сован, в което той открехва вратите на своя архив Beijing Silvermine, показва фотографии, фотокниги, артефакти и разговаря с публиката
