В сърцето на Ясен Иванов има специално място за растенията. Своята любов той споделя с хилядите пъстри цветчета в ботаническа градина в село Борика край Ихтиман. С растения от всички континенти, събирани от него и от приятели, Ясен разказва за нас: пораснали, и с чистите чувства на деца; близко до природата, и във връзка с душата; красиви. Това е място за грижа, която се разлиства всяка пролет, за запазване на редки видове. Ясен споделя мечти, които ни водят към мечти, чрез които израстваме, откривайки се: „От много малък усещам влечение към природата, което с възрастта се разви и ми даде възможността да се занимавам само с това.“ – каза Ясен за щастието от следването на призванието в интервю по bTV Radio. Този свят на красота е нашият свят.
Това сме ние. Разказвайки предисторията, Ясен се връща в детството си: „Дори си спомням, че имах конфликт с майка ми, тъй като тя нямаше къде да простира прането на балкона.“ Тогава той все още няма пространство, където да се изразява. „Събирах най-различни растения и целия балкон го бях натрупал с топлолюбиви тропически растения в саксии. За щастие, излезе тази възможност и идеята прерасна и се разви в нещо по-голямо. И започнах да действам в по-голям мащаб.“ – описва Ясен пътя, по който и съдбата го води, и той следва сърцето си.
Сега, в Борика, на площ от около 2 декара с оформени алеи и от още толкова – в двор с много растения, на слънцето, на дъжда, на грижата на Ясен и на вниманието на посетителите се радват растения от 280 вида – цветя, дървета и храсти от всички континенти – само без Антарктида. Изненадващо дори цветя от планините на Южна Африка успешно се развиват тук. Постига се с малко, което в действителност е всичко: „С малко повече грижа и любов... Трябва малко преди зимата специални грижи да се положат, за да могат цветята да иззимуват. Напролет те отново поникват и разцъфват.“ – обяснява Ясен за грижата, която дава живот.
Сбъдването на една мечта е мигът на раждане на следващата: „Амбициите ми се простират много нашироко и нависоко. Искам да достигна до още повече видове – още повече интересни и редки видове. Дори в момента имам няколко застрашени растителни вида, които са включени в Червената книга на България.“ – любовта е желание да правиш добро. Размножавайки застрашени растения, с които се е сдобил от разсадници, Ясен изпълнява основното предназначение на паркове като този – да съхраняват. Докато радват очите и сгряват душата.
Видеоклип, публикуван на Българския географски портал, носи в 30 секунди усмивките и спокойствието на първите посетители на ботаническата градина в Борика. Те са намерили нещо, от което инстинктивно чувстват, че имат нужда. Ясен просто ги е улеснил: „Това, което усетих е, че хората наистина са се затъжили и им липсва контакт с красивото и с природата. Всички успяха да се отпуснат, да се потопят в атмосферата, да разгледат градината, да се полюбуват на всяко едно цвете. Предполагам, че точно любовта и красотата на природата е тази обща емоция, която ни обедини в деня на откриването.“
Създадената от Ясен ботаническа градина от два дни посреща посетители, но вече неведнъж е събирала хората. Приятелите са част от приключението, както по друг начин може да се опише сбъдването на една мечта: „Много често ми се случва, когато пътувам в Европа с мои приятели – ние традиционно всяка пролет правим екскурзия, организирана от проф. Пенин от Софийския университет, когато видя интересно растение – тъй като на мен ми е неудобно и малко ме е страх – някой от моите приятели да отчупи клонче. По този начин имам растения от почти всяка държава в Европа.“
Проф. д-р Румен Пенин е преподавателят, на когото Ясен е дипломант в магистърската програма „Физическа география и ландшафтна екология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. „Той е мой дипломант, който написа отлична магистърска теза, свързана със съвременното състояние на ландшафтите и опазването на природната среда в западната част на община Ихтиман. От години той имаше идея да създаде собствена ботаническа градина и да я оформи според своите разбирания и виждания като място, където всеки може да научи нещо ново за природата, да види редки растителни видове от България и света и да направи кратка почивка.“ – описва проф. Пенин труда на своя студент в статията, която публикува на Българския географски портал.
Тази кратка почивка е зареждане за дълго време напред, а и отглас от невинно детство. Близостта до природата е връзка с природата ни, мигът, в който минало, сегашно и бъдеще се сливат в това, което сме – преживели, правещи добро, мечтаещи. Ясен споделя в селото на своето детство. „Борика е родното място на майка ми, отраснал съм в това село и се чувствам свързан и емоционално с него. То е много близо до София, но същевременно там човек може да се потопи в красотата на природата, в тишината. Самата обстановка – обкръжаващата гора, планината – наистина е чудесно! Човек трябва да се разходи, за да го усети и да се потопи в тази атмосфера.“ – препоръчва Ясен като възможност, виждайки красивото, да се харесаме.
Тогава виждаме ясно: нашето е общото благоденствие, и там е равновесието. „Ако природата е добре, и не сме добре.“ – казва Ясен за природата, от която сме част, а тя е част от душата ни. „За връзката ни с природата искам да съм оптимист. Надеждата и оптимизмът са това, което ни крепи и ни кара да продължаваме напред. Ще се опитам оптимистично да Ви отговоря, въпреки че има изключително сериозни екологични проблеми не само в България, но и в световен план. Забелязва се промяна на усещането и на нагласата на хората към природата, към заобикалящия ни свят. Започваме да проявяваме по-голямо уважение към природата. Хората започваме да се връщаме назад към нея, макар и все още с бавни темпове и не масово, но това се забелязва. И ми се ще да бъда оптимист.“
До един от примерите за вярата в творенето на добро се стига лесно – от първата отбивка към Ихтиман на магистрала „Тракия“, по стария път София – Пловдив, през Веринско – до Борика, където пътят свършва. Ясен добавя: „И затова там е толкова тихо и прекрасно.“
Пътят продължава.
