„Ал Жеро беше ярка индивидуалност! Той импровизираше не само когато пееше скат, целият му живот беше импровизация.“ – пише в посвещение към музиканта Маркъс Милър. Той написа есе за сп. JazzTimes година след болезнената раздяла с легендата.
Първата среща на Маркъс Милър на живо с Ал Жеро е през 1979 г. по време на турне на басиста с Дейвид Санборн. На един от концертите двамата свирят преди на сцената да излезе Жеро. „Това беше периода на големите му поп хитове, като We’re in This Love Together и други. Така че за първи път слушах Ал, когато той пя за 5000 души.“ – разказва Маркъс Милър: „Порази ме, че хората познаваха само известните му песни и той използваше случая да ги обогати по начин, който те не очакваха – правеше така, че да ги докосне с целия си талант. Хората получаваха хитовете му, но и още толкова много.“
Маркъс Милър се връща към момента, когато за първи път е поразен от таланта на Ал Жеро: „Първата негова песен, която чух по радиото, бе Take Five. Това бе достатъчно да усетя дълбочината на изкуството му. Не бях чувал някой, който дори да се доближава до това, и повечето музиканти, които познавах, споделяха това мое усещане.“
През 2000 г. чрез съвместна изява по идея на Маркъс Милър Лени Уайт открива в първо лице уникалния талант на Ал Жеро. „В Бразилия репетирахме Take Five и постепенно излизахме от песента един по един, докато накрая не останаха само Ал и Лени. Ал започна да импровизира – ударни, флейта, фагот, все в това необичайно време на Take Five. И продължаваха, и продължаваха, а от Лени се лееше пот. Няма да забравя как след репетицията дойде при мен и каза: „Леле! Не знаех!“
Маркъс Милър откроява професионализма на Ал Жеро в работата му с инструменталистите: „Той бе завършен музикант. На инструменталистите обясняваше песента като изпяваше мелодията с бас линията, така че те да разберат хармонията.“
Басистът обръща внимание на засенчен от вокалното майсторство на Ал Жеро негов талант: „Не мисля, че хората осъзнават колко превъзходен е Ал като текстописец. Той имаше уникален поглед върху света. Продуцирах неговия албум Tenderness, в който той написа текста на песента Dinosaur („Динозавър“). Прочетете текста й – толкова е красив! Неговото пеене бе така пленително, че мнозина не обръщат внимание на думите, които чуват. Той беше велик текстописец!“
И един момент от личния живот: „Не бях срещал истинска „нощна птица“, докато не се запознах с Ал. Той никога не ставаше преди 16 ч. А когато бяхме заедно на път, след концертите той отиваше в бара на хотела и подканваше: „Ела, поседни за малко.“ Наричахме тези срещи „Клуб Ал“, тъй като, ако седнеш с него, не ставаш преди зазоряване."
За големия музикант Маркъс Милър обобщава: „Беше ярка индивидуалност! Изразяваше се по уникален начин, който същевременно бе толкова ясен. Той импровизираше не само когато пееше скат, целият му живот беше импровизация.“
Снимка: фейсбук страницата на Ал Жеро
