Бас, ударни, китара. И гласът на Майкъл Бубле. Така започва работата по създаването на първи кавър на един от популярните шлагери на Дийн Мартин – On an Evening in Roma (Sott’er Celo de Roma). Това е първата песен, която канадският музикант записва за албума си Nobody But Me с премиера на 21 октомври. Четвъртият сингъл добавя още щрихи към образа на Майкъл Бубле – за тази своя продукция той за първи път казва, че е искрено негова, че това, което ще чуем, е самият той. „Много артисти говорят за това как излизат от зоната си на комфорт и се гордеят най-много с най-новия си албум. За мен обаче е самата истина. Премислих много сериозно това, което правя.“ – казва музикантът в интервю за канадското списание Maclean’s.
Nobody but Me Майкъл обяви с написана от него поп песен – I Believe in You, добави My Kind of Girl, станала хит в изпълнението на Франк Синатра (песента днес е позабравена, като композиторът Лесли Брикюс се помни по-скоро с Feeling Good – незабравима в изпълнението на Нина Симон, и Goldfinger на Шърли Беси от едноименния филм за Джеймс Бонд), изненада ни с присъствието на рапъра Black Thought от групата The Roots в авторската Nobody But Me. И ето че дойде моментът да се насладим на романтиката на On an Evening in Roma (Sott’er Celo de Roma). Така публикувани, тези песни са и първите четири изпълнения от новия албум на Майкъл.
Музикантът записва On an Evening in Roma (Sott’er Celo de Roma) заедно с трио, както, разказва той, е създал и дуета с Тони Бенет Don’t Get Around Much Anymore. „Казах на продуцентите, че искам да я изработим по старомодния начин, което малко ги притесни. След това влязох в студиото с трио, изпях песента няколко пъти и я записах наведнъж, без да правя каквито и да е корекции с компютърни програми.“ – разказва Майкъл. И добавя: „Стана на един дъх, страхотно!“. А във филмчето, с което я представя в интернет, се вижда колко се забавлява, докато записва: „Позволих си истинско творческо изпълнение. За първи първи път не се върнах в студиото, за да презаписвам, защото това не се било получило добре или пък онова съм можел да направя по-хубаво.“ Майкъл е доволен от резултата, защото изразява неговата същност: „Сърцето ми принадлежи на джаза. Сърцето ми принадлежи на стандартите. И ако трябва на безлюден остров да взема едно-единствено нещо със себе си, това би било този жанр. Това е музиката, която напоява душата ми.“
Майкъл Бубле се отправя на турне, неотменно със съпругата си и двете си деца
От американската песнопойка в новия албум на Майкъл Бубле присъстват още The Very Thought of You от Рей Ноубъл, I Wanna Be Around от Джони Мърсър (с първи два стиха от Сейди Вимърстед) и My Baby Just Cares for Me от Гюс Кан и Уолтър Доналдсън. В Nobody But Me Майкъл за първи път изпълнява оригинални песни, създадени не от него – Today Is Yesterday’s Tomorrow е от един от най-търсените композитори в американската аренби музика Рос Голан, а Someday – дует с Мегън Трейнър, е написана от нея и Хари Стайлс от One Direction.
Албумът завършва с трогателната God Only Knows, написана от Браян Уилсън от Beach Boys. В много от своите песни той търси спасение от насилието, на което е подложен от баща си. God Only Knows обаче е изпята от Майкъл Бубле с друго усещане в сърцето: „Знаех, че е опасно да си играя с тази песен – затова я и записах. Помолих Бил Рос да я аранжира – той дирижира оркестъра на церемониите по връчването на наградите „Оскар“ и току-що бе завършил работата си по новия филм от „Междузвездни войни“. Знаех, че се е получила лична и откровена в мига, в който завършихме подготовката. Когато влязох в студиото, помолих техниците да изключат осветлението. Останахме в тъмното. Включих екрана на телефона си, така че да виждам скрийнсейвъра – на него е снимка на моите деца. Поставих телефона на стойката за ноти и запях. Направихме всичко наведнъж – както никога досега. Струнните записахме в залата, в която Браян Уилсън е работил по Pet Sounds.“ – разказва Майкъл Бубле в интервюто си за Maclean’s. Pet Sounds е заглавието на албума на Beach Boys от 1966 г., в който излиза тази песен. По Джаз ФМ я слушаме в изпълнение на Моника Мансини, Take 6 и автора – Браян Уилсън.
Майкъл Бубле записа телевизионен концерт за Би Би Си. На снимката: по време на репетиция
За решението да бъде самият себе си, Майкъл Бубле обяснява: „Преди година и половина прочетох в сп. „Тайм“ интервю с Брене Браун. В него тя казва: „Хората се провалят, защото правят отново и отново онова, което мислят, че работи.“ Това бе миг на откровение! Обадих се на мениджъра си, извиках продуцентите и се зарекох, че ще направим това, което е най-добро за песента и за албума, като няма да позволяваме егото да пречи. И когато те бяха готови с материала, вместо да внимавам да не „докосвам“ песните, направо се обадих на продуцента Йохан Карлсон и го попитах: „Можеш ли да направиш това по-добре?“ И той го направи. Понякога да си творец означава да позволиш някой да види в теб нещо, което самият ти не можеш да видиш.“ – споделя Майкъл Бубле за концепцията си за албума. Йохан Карлсон е човекът, направил звезди Ариана Гранде, One Direction и Фло Рида.
Майкъл Бубле е първият артист, който създава кавър на On an Evening in Roma (Sott’er Celo de Roma) след записването й от Дийн Мартин през 1959 г. Двамата имат щастието да се познават – на легендата младият Майкъл е представен от дядо си, който с настойчивост, постоянство и „връзки“ му отваря пътя в музиката. „Дийн Мартин ми е най-любим заради своето изящество. Той прави всичко с такава лекота! Затова го и подценяват като певец, тъй като при него всичко изглежда лесно – но не е – и то устоява проверката на времето. Неговият вокален стил е чудесен, богат, автентичен, ярък… Неговото чувство за хумор във филмите, самоиронията и известността му засенчват приноса му към Американската песнопойка.“ – обяснява Майкъл Бубле, който има причини да се самоидентифицира с Дийн Мартин: „Нямаше начин да се отнесат сериозно към мен. Кой съм аз? Канадец – не съм от Ню Йорк, не съм от Лас Вегас. Роден съм през 1975 г., а не през 1917 г., фамилията ми не е Синатра или Дерин или Мартин. В началото за мен винаги казваха: „Добър е, но не е…“ – и тук сложете каквото и да е произволно.“ Точката на промяна той обяснява с думите: „Преломният момент дойде, когато известни музиканти започнаха да се застъпват за мен. Велики творци като Тони Бенет, Барбра Страйсенд, Лайза Минели… Когато такива личности те вземат под крилото си и кажат: „Той е следващият. Признавам го.“ – тогава хората им се доверяват.“ – обяснява Майкъл пред Maclean’s. Тони Бенет го кани в Duets II, а Барбра Страйсенд – в Partners. После той й предложи да се включи в записа на традиционната му коледна телевизионна програма.
Partners е на моменти сериозен, на моменти забавен разговор между приятели, а също и диалог с миналото. Защото е чист като чувствата, албумът не се притеснява да е спонтанен и непринуден. Във видеото, представящо дуета с Майкъл Бубле – първата песен в албума – It Had To Be You, Барбра разказва, че в един момент е изпяла част от неговия текст. Вместо да презапишат, те оставят този, както се изразява Барбра, „прекрасен инцидент“ в записа – и дори се чуват усмивките им.
Майкъл Бубле с Барбра Страйсенд в неговото коледно телевизионно шоу през 2014 г.
Междувременно в трудности, които не се виждат в светлината на прожекторите, Майкъл изгражда своята идентичност: „В началото не бях никой, за да кажа на Дейвид Фостър или на другите продуценти какво да правят. Когато решихме да запишем Come Fly With Me, попитах кой ще я аранжира. А звукозаписната ми компания, мениджмънтът и изпълнителните продуценти, които инвестираха в мен, отговориха: „Харесва ни версията на Синатра. Всички я знаят, всички я обичат.“ По онова време не бях написал и една песен и нямаше как да кажа: „Не искам това. Искам свой собствен аранжимент, своя почерк, своето усещане за песента. И я направих като Франк.“ – обяснява Майкъл Бубле. От дистанцията на времето той приема случилото се: „Сега разбирам какво целеше звукозаписната ми компания – да направи албума максимално достъпен, за да се търси от хората. Това ми пречеше и рушеше авторитета ми пред критиката. Когато години по-късно участвах в концерт за вековния юбилей на Синатра, дъщерите му ми казаха: „Радваме се, че вече правиш собствени красиви аранжименти на неговите песни.“
Спирка от турнето: Париж
Така изградил своето настояще, Майкъл чувства отговорността за общото бъдеще. В интервю неотдавна той казва, че ако е по силите му да отмени закон, това би бил законът, забраняващ еднополовите бракове във Великобритания. Пред Maclean’s пояснява: „Да, защото става дума за предразсъдъци. Бях съвсем малък, когато баща ми ми казваше: „Понякога мъже обичат мъже и жени обичат жени. Това е естествено, това е по природа.“ Сега гледам малчуганите си, които толкова много обичам, и си мисля: „Ако синът ми е гей, не е защото той е превърнат в такъв или е научен да е такъв. Синът ми, душата му – така се е появил на този свят, това е той.“ Би ме боляло, ако изпитва болка да се сподели с мен. Всичко това опира до едно – нетолерантността. Когато си малък, не знаеш, че нещата ще станат по-добри. Житейският ти опит не те е научил на това. Искам с песните си да предпазя тези хора, искам да изпратя това послание към тях.“ Спасителната сила на музиката Майкъл познава от собствен опит: „Произхождам от трудещо се семейство на риболовци. За мен музиката бе начин за бягство и момент за мечти за по-добри неща, по-хубави места. Като хлапе бях несигурен, страхувах се…“ Сега тази сила на музиката той насочва към милионите си почитатели, както обяснява в интервюто си за Maclean’s: „Не мисля, че песните оправят нещата с магическа пръчица. Те са лейкопласт върху ожуленото коляно. Но се радвам, че мога да откъсна хората от ежедневните им тегоби – данъци, разбита любов, досадна работа… Да им попея, за да ги развеселя, да общувам духовно с тях – това ми дава повече щастие, отколкото аз бих могъл да им предам. Много хора ми казват колко много им е помогнала песента Home. В нея откриват надежда. А това е, което бих искал да дам на хората.“
Източник на всички снимки: фейсбук профила на Майкъл Бубле, без тази с Барбра Страйсенд – телевизия NBC.
