Мая Новоселска и Теди Москов: за джаза като начин на живот и състояние на човешката душа

Мая Новоселска и Теди Москов: за джаза като начин на живот и състояние на човешката душа

Актрисата Мая Новоселска и режисьорът Теди Москов – две от най-ярките и обичани имена на българската театрална сцена, са и двама от най-близките приятели на Джаз ФМ радио. Мая и Теди са заедно с нас от самото начало – още от големия концерт, с който през 2001 г. дадохме старт на радиостанцията. И двамата са големи почитатели на джаза и това едва ли е случайно, имайки предвид колко е съществена ролята на импровизацията в тяхната работа. Приобщихме Мая Новоселска и Теди Москов към проекта ни с есета по темата за джаза днес, за да добавим още цвят към идеята и сега публикуваме техните искрени думи, вдъхновени от личния им опит и тяхната любов към тази музика. Първото есе от поредицата, написано от барабаниста Христо Йоцов, може да прочетете тук.

За мен джазът освен музика е начин на живот. Всяко общуване с непознат е своеобразен „джем сешън“. Разговорът започва върху някаква „тема“, достига до напипване на „хармония“, усещане един за друг и размяна на „фрази“. Импровизацията, освен музикална, може да е театрална и аз обичам да се занимавам с нея. А във времето на моята младост джазът беше трудно достъпен. Но аз, благодарение на баща ми, слушах Оскар Питърсън, Бил Евънс, Ерол Гарнър, Жак Лусие, Modern Jazz Quartet, Brasil ‘66 и още…

PS: Обхватът ви се губи някъде около първия тунел на Цариградско шосе. Един път трябваше да спра в аварийната лента, за да чуя парче на Blood, Sweat & Tears докрай.

Теди Москов

Мая Новоселска импровизира с Боби Макферин на концерта му в СофияМая Новоселска импровизира с вокалиста Боби Макферин по време на неговия концерт в София през 2008 г.

А аз, Мая Новоселска, ще допълня: Честит рожден ден, приятели! Не мога да си представя света без хубавата музика, без джаз. Без финеса на чувството и мисълта му. Без свободата. Без приятелството между тези, които го правят. Джазът е състояние на човешката душа. Ще цитирам думите на Хулио Кортасар за концерта на Сачмо в Париж през 1952 г.: „….И покатерен на уличния фенер, Луис би надувал с часове своя тромпет, та от небето да падат големи-преголеми парчета звезди от сироп и малини, за да ги ядат децата и кучетата.“

Мая, Хулио и Теди

Снимки: от фейсбук профила на Мая Новоселска