Нашият слушател Михаил Казаков ни изпрати репортаж от концерта на Луло Райнхард в Бургас, за да сподели радостта си от преживяното с други съмишленици по Джаз ФМ и на Jazzfm.bg. Публикуваме го с благодарност.
Бързахме. Концертът започваше в 20:00, а часовникът показваше 20:15. Минахме за по-пряко през забранените тревни площи на морската градина. Беше тъмно и не виждахме къде стъпваме. Някои от приятелите ми се спъваха в показалите се корени на дърветата, но запазваха равновесие. Стигнахме до Експозиционен център „Флора“ – Бургас. Луло Райнхард, Андре Кренгел, Константин Виенстроер и Ули Кремер бяха започнали да свирят. Хора надничаха през пролуките, за да ги зърнат. На входа малко момиченце молеше дядо си да влязат. Преглъщайки тъгата си, дядото й отговори, че билетът е прекалено скъп и едвам е успял да събере пари, за да дойде при нея и да я види. Момиченцето се намуси и двамата тръгнаха нанякъде. Платихме билетите си, жената на касата каза, че музикантите тъкмо са започнали и влязохме.
Вътре имаше не повече от сто човека. Горещият джипси суинг препускаше из цялото пространство като обезумяло дете. Намерихме си място. Музиката на четиримата веднага те хваща. Заслушваш се в китарата на Луло Райнхард, очаквайки да чуеш легендарния му чичо да се прокрадва и усмихва между тоновете, търсиш сянката му, но напразно.
Луло е успял да наложи свой собствен стил. Стил, в който се вплитат циганската свобода и безгрижност, романтиката на Далечния изток, изтънчеността на джаза и непокорността на фламенкото. Hotel de Paris, Ауshi, Rumba for Lulo и всички останали песни, които Луло и бандата му изсвириха, разказваха обикновени истории, но по вълшебен начин. Великият музикант не спираше да общува с публиката и когато не свиреше. Разказваше за местата, на които е изнасял концерти, за хилядите репетиции, които с останалите са правили в хола на дома му, за детето на един от музикантите, което много харесало пиесата Funky Living Room… Въобще Луло Райнхард е виртуозен разказвач на истории.
Но на сцената блестеше и един друг диамант – Андре Кренгел, изключителен композитор и китарист. Една от най-силните и въздействащи композиции на вечерта, написани от него - Оma Mucki, сякаш те хваща за ръка и те разхожда из спомените на собственото ти детство. Песента е посветена на неговата баба и съдържа в себе си рядък заряд от топлина, сигурност и надежда.
В паузата между изпълненията Луло раздаваше автографи, снимаше се с фенове и разговаряше с тях. Обикновен, земен, усмихнат. Преди последното си изпълнение каза, че в китарата му има малко човече, което живее в нея и работи. Отново по необикновен начин поговори с него. Вечерта ще остане незабравима и за момчето, което спечели китара и имаше възможност да посвири с големите музиканти.
Музиката на Луло Райнхард сякаш те призовава да оставиш миналото и бъдещето, да хванеш сегашния момент и под звуците на Lulo's Tango да танцувате щастливи.
И докато главозамайващо се въртите, благодарете на късмета и на Вселената за мимолетната радост и за всичко, което притежавате.
А малкото момиче и неговият дядо влязоха преди края на концерта, навярно пуснати от жената на касата. Детето скачаше и се усмихваше. Магията на циганския суинг бе очаровала всички. И за повече от два часа бе направила хората малко по-добри.
Снимка: фейсбук профила на Луло Райнхард
