Ако попадне на необитаем остров, Луис Армстронг би взел със себе си плоча със свой запис на песента Blueberry Hill, защото тя ще му напомня за любимите хора и за шоу бизнеса, за луксозен предмет избира тромпета, а книгата, която би искал да има до себе си, е неговата „Сачмо”, защото, връщайки се към спомените за преживяното, всеки път може да открие нещо ново за себе си. Луис се описва по този начин в интервю за предаването „На самотен остров” на Радио 4 на Би Би Си на 5 август 1968 г. Записът се смяташе за изгубен, докато в процеса на дигитализиране на архива на предаването, за да бъде направен той публично достъпен, не се оказа, че музикантът старателно е съхранил лентата в собствения си архив. От няколко часа насам интервюто е публикувано на сайта на Радио 4 на Би Би Си и можете да го чуете тук.
Обяснявайки, че се олицетворява с Робинзон Крузо само доколкото със самотника са били във вълнуваща среда – единият – сред дивата природа, а другият – в пълния с приятни изненади голям град, Сачмо започва да отговаря на въпросите на журналиста Рой Пламли в 30-минутната програма. „Аз съм градско дете” – казва той и се връща в спомените. Роден в един и същ град като джаз музиката, първата му връзка с джаза е, когато е на 5 години. Тогава той слуша как местен джаз музикант свири всяка събота по половин час на улицата преди клубния концерт. Овладява музикалното майсторство в сиропиталището, в което прекарва две години, защото е стрелял с пистолета на втория си баща, за да отпразнува настъпването на Новата 1912 г. „Всички стреляха, някои ги хващаха”, спомня си със смях Сачмо. Първо свири на ударни в групата на сиропиталището, а след това му връчват корнет, с който да дава сигнал за различните ритуали от деня. „Тогава наистина блеснах, защото нищо не можеха да правят без мен – дори не можеха да се хранят”, раказва Луис в това интервю. Той си спомня за времето с групата на Фейт Марабъл от 1919 до 1921 г., когато свири на кораб, как Кинг Оливър го вика в своя състав и той свири там от 1922 до 1924 г., а после става част от групата на Флетчър Хендерсън. Преди това обаче, още 14-годишен, той има малка група в Ню Орлиънс: „Всички в града свиреха толкова добре, че дори не се налагаше да ги прослушвам преди да ги включа в състава.” Усъвършенства гласа си в църквата, където пее тенор още от 10-годишен. Когато тръгнал по пътя в музиката, избрал да свири само джаз. И дори го предупреждавали, че като умре, ще отиде в ада за това. От тогава нататък е готов да свири с всеки, стига той да има добър тон.
Към момента на интервюто през 1968 г. Луис Армстронг продължава да бъде музикална звезда. На въпроса как успява да измести от водещите места в класациите младите 18-годишни музиканти, Сачмо, вече на 67 години, казва: „Това ми е приятно, но не съм изненадан. Свиря това, което чувствам, и насреща си имам хора, които могат да се свръжат с това усещане. Не говоря само за слушателите, а и за хората в студиото – за музикантите и за посетителите, които идват на нашите записи.” За оттеглянето от музиката е категоричен, че никога няма да го направи: „Кой иска да се пенсионира, когато това не се налага. Само да стои между четири стени и да вехне...” Отговаряйки на въпрос защо е така слаб, казва: „Ям достатъчно много, но се научих да оставям всичко зад гърба си на следващата сутрин. Когато храната е минала през устата и вече не усещаш вкуса й, тя не ти трябва.” В предаването Луис споделя още, че обича писмата и като се прибере от Лондон ще отвори кутията с писма и дни наред ще ги чете и ще им отговаря.
Гостите в предаването „На самотен остров” избират по осем песни, които да звучат по време на интервюто. Изборът на Луис започва с неговата Blueberry Hill, за която накрая казва, че именно нея би взел на необитаемия остров. Той представя на слушателите още своята Mack the Knife, както и Bye Bye Blues на Гай Ломбардо, People на Барбра Страйсенд, с която току-що се е снимал във филма Hello, Dolly!, дуета си с Ела Фицджералд от „Порги и Бес” Bess You Is My Woman Now, New Orleans на Боби Хакет, Stars Fell on Alabama, която изпълнява с Джак Тийгардън, и завършва с What a Wonderful World: „Всяка вечер я свирим”, казва музикантът за тази към момента току-що появила се песен. За избраните от него осем изпълнения споделя: „Те ми напомнят за хората, които обичам, за жените в живота ми, за моментите в шоу бизнеса”. Луис пояснява, че обича да слуша своите записи, още от първата си плоча, защото при всяко слушане открива по нещо ново, също както се случва, когато се върне към спомените чрез автобиографията „Сачмо”. Иначе се описва като съвсем неподготвен за живота на необитаем остров – не би могъл да си построи къща, а и риболовът никак не го влече. С удоволствие обаче би плувал и играл бейзбол.
