С вечните човешки теми, които продължават да ни тревожат и днес: за любовта – дълбока и моментно заслепение, за новия свят, чието динамично развитие пленява и ни поставя в ситуация на догонване, за чуждото и родното, за упражняването на властта – отговорно и като самодържец, за ролята на жените, за лидерството, даването на кауза, сплотяването на съмишленици и въздигането на обикновените хора в герои – постановката на „Италианката в Алжир“ от Росини на сцената на Държавна опера – Стара Загора идва с отговори, да – с отговори, на сериозни въпроси, с оригиналния подход на режисьорката Урсула Хорнер и с превъзходни изпълнения на Петя Петрова, Родриго Тросино (Италия), Валери Турманов, Ивайло Джуров и екипа на оперната трупа.
Началото на едно смело начинание поставя присъединяването към състава на мецосопраното Петя Петрова, разказва директорът на Старозагорската опера Огнян Драганов: „Преди 2 години ангажирахме Петя Петрова – мецосопрано с изключително интересен фах. Първото нещо, което мислихме за един такъв глас, е в каква роля да го въведем. С главния диригент Ивайло Кринчев решихме да поставим „Италианката в Алжир“.“
През образа на героинята на Петя Петрова можем да осмислим важни теми на съвремието ни. Силна жена в мъжки свят, чужденка, далеч от родните земи, в любовта тя намира вдъхновение и от нея черпи смелост, за да спаси от плен – както другите италианци в Алжир, така и бея от неговото любовно заслепение. „Специално ситуацията, в която се намира Изабела, е много трудна и невъзможна за една жена. Тя прави това, което правят мъжете в един мъжки свят, но чрез своите женски черти. Това е нещо трудно, хубаво и интересно. На мен дори би ми се искало да го владея. Не откривам себе си в този образ, макар че ми е много приятно да го изграждам и да се поуча от него.“ – разказва за героинята в себе си Петя Петрова. Тези нейни думи баритонът Валери Турманов в ролята на Тедео посреща с окуражителното: „Напра́ви го!“
Неговият герой е влюбен в Изабела, но оставя на заден план своето влечение към красивата италианка, за да й помогне себеотрицателно в осъществяването на добрата за всички кауза. „Мисля, че и той остава доволен накрая.“ – коментира развитието Петя Петрова. „Не, не остава доволен!“ – репликира я Валери Турманов: „Той е тайно влюбен в Изабела и за съжаление не я получава, защото тя си избира, естествено, по-младия италианец. Но пак – по-добре италианец, отколкото алжирец.“ – със смях казва Валери Турманов, акцентирайки върху още един основен конфликт в спектакъла – между родно и чуждо.
„Италианката в Алжир“ поставя така актуалния проблем за срещата между различни светове, сблъсъка между тях и начина, по който те се свързват и разделят. Това е темата за изграждането на национална идентичност и съзнанието за принадлежност. В днешния контекст Петя Петрова я поставя така: „Всички тези чужденци, които идват в Европа и искат да се интегрират тук, не знам колко успяват. В операта нито италианците се интегрират в Алжир, нито алжирците приемат начина на живот на италианците. Разделят се като приятели, но всеки предпочита своя собствен живот. Не знам как ще се случи в съвремието при нас.“ Валери Турманов продължава нейната теза: „Всяка култура си е различна и няма как, при условие, че си живял в една страна от дете, да бъдеш друг. Където и да попаднеш, е така. По същия начин се случва с нас, когато работим в чужбина – милеем за родината. Ние сме си българи и си оставаме българи. Това е.“
Създаденият през 1813 г. сюжет, привидно ни препраща към миналото – към края на XVIII в., но третира теми и въпроси, чиято връзка със съвремието ни успешно изявява режисьорката Урсула Хорнер. Тя освен това отваря към света постановката, замислена първоначално като собствена продукция на Старозагорската опера, разказва директорът Огнян Драганов: „Имахме желание да направим нова постановка, но преди малко по-малко от две години се срещнах с Уши Хорнер във Виена, където живее, и тя ми напомни за този спектакъл на „Италианката в Алжир“, с който бе номинирана от оперния театър, създаден от Йоан Холендер.“
Урсула Хорнер вече е позната и много любима на българската публика от друга своя постановка, представена на Фестивала за оперно и балетно изкуство в Стара Загора от Македонската опера и балет – „Севилският бръснар“. И в нея сюжетът се развива като в игра, в непринуден поток на действие на сцената. Тя отбелязва нуждата от оригинален актуален подход към класическите творби: „Държавна опера – Стара Загора има огромен потенциал. Поради странни причини, с които вече се сблъсках на Балканите, публиката е свикнала да гледа едни и същи постановки отново и отново. На мен обаче ми се искаше да покажа как по друг начин може да бъде представено познато оперно произведение – начин, който ще разкрие огромните възможности на Старозагорския оперен театър.“
„Тази творба въздейства с идеята, че всеки един от нас носи силата в себе си. Като я изявим, не ни трябва твърдо управление или сплотено общество, за да можем като личности да донесем промяна. Чрез образа на Изабела „Италианката в Алжир“ показва, че една жена в чужда страна може да постигне много, движена от любов и действаща последователно. Любовта й е силна, тя е олицетворение на силата. Изабела тръгва на това пътешествие и се впуска в приключението, движена от любовта – така че любовта отключва силата. В днешния ни свят, управляван от популизма и икономическата свързаност, е добре да се върнем към основата – любов, разбирателство и вяра в своите възможности.“ – съветва Урсула Хорнер.
Предизвикателствата на съвремието ни ни насърчават да намираме нови възможности за реализация. Както се случи на оперната ни сцена с инициирането от Огнян Драганов преди четири години на създаването на Балканска оперна мрежа – механизъм за сътрудничество между театрите в региона. В случая тя дава възможност за пренасяне у нас на готовата сценография на Мартина Сеня от македонската постановка на „Италианката в Алжир“, режисирана от Урсула Хорнер. Огнян Драганов посочва поредния добър пример за партньорство: „Уши Хорнер ми каза, че сценографията и костюмите на спектакъла са живи, че в Скопие с тях са изиграни две – три представления. Свързах се с директора на операта Васо Ристов, който е член на създадената от нас преди четири години Балканска оперна мрежа. Така взехме сценографията и костюмите от Скопие. Благодарение на взаимоотношенията между нашите две страни успяхме да получим сценографията без да плащаме митнически такси, което безкрайно много облекчи бюджета на операта. Този спектакъл идва с основния екип, който го е поставил в Скопие – режисьорката Уши Хорнер, Мария Пупучевска – костюми, и Мария Ветеровска – асистент-сценограф.“
Сериозните теми, които винаги са били предизвикателство пред човечеството в неговото развитие, с „Италианката в Алжир“ Урсула Хорнер доближава до нас чрез пренасянето на действието в епохата на началото на бурно икономическо развитие преди век. Хуморът от произведението режисьорката реализира в жива комедия, която е забавна, вълнуваща, трогателна – и много сериозна. Този специфичен подход те прави съпричастен към съдбите на героите. „Не можеш да се смееш непрестанно в продължение на два часа – веселието трябва да се редува със сериозни моменти. Мога да го сравня с планина и низини – има върхове на забавлението и долини на осмислянето. И трябва да си много отговорен – не можеш да направиш добра комедия, ако не приемаш темата й абсолютно сериозно.“ – описва майсторството на поставянето на комедия Урсула Хорнер.
Петя Петрова потвърждава: „Това е една от тайните на правенето на комедия. Колкото си по-сериозен, толкова си по-смешен. В ситуацията, на фона на която си много сериозен, изпъква твоята неадекватност. Много е важно темпото – с помощта на режисьорката се получиха такива отношения между нас, че всяка репетиция и спектакълът бяха едно забавление. Обикновено за сериозните неща малко се стягаме, но тук такова нещо нямаше.“ „Винаги се забавляваме – и на репетициите, и на спектаклите.“ – подкрепя я Валери Турманов. „Темпото е и благодарение на маестро Ивайло Кринчев, който ни позволи да бъдем себе си и да обиграем ролите си. Много е важно да бъдем весели, да сме приятели на сцената. Ако не сме такива, каквито се познаваме, и не сме приятели, няма как да се получи химия между нас и публиката това винаги го вижда.“
Съдбата на героите в „Италианката в Алжир“ е вдъхновение и за публиката, и за самите творци, споделят Петя Петрова и Валери Турманов. „Много ми харесва такъв тип жена като Изабела, възхищавам й се. Понякога случайно някакви черти от образа й изскачат в мен, не толкова цялостни. И се радвам, че на сцената мога да преживея такива ситуации и такъв характер, какъвто не си позволявам в живота.“ – прави извод Петя Петрова. А Валери Турманов отбелязва силата й, когато тя претворява образа на своята героиня: „За мен спомен от този спектакъл ще остане Петя Петрова и особено боя, в която тя ми забива ъперкът. И всичко приключва!“ „Кога иначе ще набия два пъти по-едър от мен мъж!“ – възкликва с удивление от възможностите на Изабела актрисата.
Валери Турманов продължава да изрежда любими усещания, произлезли от тази постановка: „Харесва ми партията, харесва ми трудността й, харесват ми играта и движението на сцената, както и това, че е комично и забавляваме хората. Най-много ми харесва, че хората се забавляват, обичат този тип опери. Те ръкопляскат след всяка ария, което в оперната драма няма как да стане, а накрая ни аплодират на крака. Просто е готино!“ Петя Петрова отбелязва контакта със зрителите: „Публиката участваше заедно с нас и се забавляваше, което е целта.“ „Това ни даваше абсолютно същата енергия, която се надявам и ние да даваме на нея.“ – търси взаимността Валери Турманов.
След възторга от първото представяне пред публика на 9 март, утре вечер е втората премиера на „Италианката в Алжир“ от Росини на сцената на Държавна опера – Стара Загора – с премиерния състав и под диригентството сега на Владимир Бошнаков. Така театърът прави поредната крачка напред в своето развитие, което скоро ще го отведе към копродукция с една от най-значимите италиански трупи. На 22 март спектакъла при гастрол в Пловдив гледа д-р Клаудио Ораци – директор на Операта в Каляри, с която Старозагорската опера подготвя съвместна постановка на „Атила“.
Спектакълът „Италианката в Алжир“ в Стара Загора още веднъж доказва, че с любов, всеотдайност, инициативност и усърдна работа трудното не е невъзможно. „Това е едно изключително трудно заглавие, към което малко театри посягат. Не защото не е интересно – напротив, цялата публика реагира безкрайно възторжено тази вечер, а защото е трудно да се намерят певци, които да покрият музикалната партитура. Безкрайно съм щастлив, че маестро Кринчев успя с ансамбъла на Старозагорската опера да постигне ново ниво – ниво, което видяхме всички ние – и в оркестъра, и с хора. Успяхме да усетим блясъка на ансамбловия театър на Росини. Въодушевен съм, с поглед, разбира се, напред!“ – удовлетворен е от постигнатото Огнян Драганов.
С тази постановка ръководената от него трупа е на ново стъпало в развитието си. „Ние се съизмерваме в България с другите оперни театри и смятаме, че се намираме на изключително добро ниво. С този спектакъл обаче се съизмерваме и с европейските оперни театри, за което съм безкрайно щастлив. Вървенето напред е винаги позитивно, пък то те задължава да не правиш крачка назад.“ – уверено гледа към следващата по-висока цел пред Държавна опера – Стара Загора Огнян Драганов.
Снимките са от премиерата на „Италианката в Алжир“ от Росини на 9 март 2019 г. и са дело на Георги Петков.
