В над 100 снимки в изложбата „101 усмивки от Тайланд“ фотографите Георги Величков и Емил Данаилов разкриват хората, културата и природата на азиатската страна такива, каквито са ги уловили те по време на своето пътуване в края на миналата година. Акценти са многоликият Банкок и животът покрай река Меконг. Изложбата се открива днес в 18:30 ч. на Моста на влюбените до НДК. Георги Величков е фотограф и журналист, един от създателите на най-големия български фотографски сайт „Фото форум“, а Емил Данаилов е журналист, фотограф и пътешественик, дългогодишен главен редактор на списание „Одисей“. Светослав Николов разговаря с тях в ефира на bTV Radio в навечерието на откриването на изложбата. По-долу можете да разгледате специално предоставени за Jazzfm.bg от авторите снимки, както и да прочетете за техните впечатления, разказани в ефира ни.
Георги Величков: На снимките в изложбата преобладават хората. Специално за мен като фотограф хората са по-интересни – другите неща сме ги виждали на картички. Но все пак човешкото изражение, реакциите на хората, емоциите на човешкото лице – за мен те са най-универсалният език за комуникация. Това носи повече информация, отколкото сградите и историческите паметници. Показали сме и стенописи, части от културата, исторически паметници, улична фотография, но акцентът е върху хората.
Георги Величков: Тайланд е рай за фотографите – там нищо не е забранено да се снима, никой не се мръщи, когато го снимаш. Хората са изключително ведри, усмихнати и приветливи. И в момента, когато насочиш фотоапарата, те ти позират. Понякога съм снимал самоцелни кадри, за да изследвам границите – докъде може, докъде е позволеното. Можеше да се снима навсякъде – снимал съм граничари на границата, стюардеси на летищата... Никога никой дори не се е намръщил.
Емил Данаилов: Хората са много добронамерени, ведри и усмихнати. Вероятно това не е единственото лице на Тайланд, но това е, което може да види външният човек. Разбира се, той е много глезен там, защото туризмът е много важен стратегически отрасъл и хората се отнасят много грижливо към човека, който е отишъл там да си похарчи парите.
Емил Данаилов: В Тайланд усещаш ведрост и спокойствие, които са присъщи на будисткия темперамент, мислене и философия. Често си мисля, че далекоизточната цивилизация е една самостойно развила се в хилядолетията цивилизация с материална култура и достижения, съизмерими със западната. Нашият път на развитие е само един от възможните, по които може да се развие една култура и цивилизация. Така човек бързо разбира каква е ценнността на различието.
Георги Величков: В будистките храмове можеш да медитираш, да се разхождаш, да снимаш, да се молиш. Единственото задължително е да събуеш обувките си на входа на храма от уважение към Буда.
Емил Данаилов: Тайланд не е страна от третия свят – това е една богата, развита страна. В центъра на Банкок има гора от небостъргачи. Той е огромен мегаполис със страхотен бизнес климат. В целия Индокитай има еднакви дадености, религията е съща. Но има огромна разлика как са се развили държавите. Мианмар доскоро беше управлявана от военна хунта с комунистически уклон – това е една от бедните държави в света. Лаос е все още социалистически – там мизерията е повсеместна. Камбоджа – спомняте си жестокия режим на Червените кхмери, избили една трета от населението... Много е важно да разберем какво прави начинът на управление. Нещата не зависят толкова от даденостите, колкото от организацията и от това какво искаме да направим.
Георги Величков: Това, което аз усетих, е първо изключителен позитивизъм у хората – те са изключително добронамерени, спокойни и усмихнати. Не само към туристите. В Банкок – един голям мегаполис, в който има много по-големи от софийските задръствания, за дните, през които бях там, не видях изнервени шофьори, хора, които се опитват да изпреварят колоната. Хората са спокойни, всеки си знае мястото в обществото – и това води и до вътрешно спокойствие.
Емил Данаилов: В Тайланд агресия, говорене на висок глас, викане са изключени или поне правят много лошо впечатление. Хората са много спокойни – любезни, приветливи, но и леко дистанцирани. Нашата балканска фамилиарност там я няма.
Георги Величков: Фотографията разпространява културата. Световната култура не принадлежи само на едно поколение, само на едни хора, които по случайност днес я стопанисват. Тя е градена от много поколения и принадлежи на цялото човечество. Фотографията е начин тази култура да стигне до повече хора, да бъде споделена. За мен това е логичното отношение – когато някой снима културни паметници, ти да се отнасяш с уважение към него.
Изложбата „101 усмивки от Тайланд“ на фотографите Георги Величков и Емил Данаилов можем да разгледаме на Моста на влюбените зад НДК до 15 май.
Емил Данаилов: Изложбата е само от последното пътуване през ноември и декември миналата година. Тогава посетихме Банкок и северните провинции покрай река Меконк – това са съвършено различни места. Банкок е очарователен, но най-северните части на Тайланд, където е „Златният триъгълник“ – това са диви планински райони, където за мен са най-интересни планинските племена.
Емил Данаилов: Това са десетки на брой малцинствени групи, почти свободно мигриращи през рехавите граници на Индокитай в търсене на своето препитание. Те се различават много в културно отношение – това е едно доста пъстро място, много различно и забавно. А за един фотограф е рай.
Георги Величков: Един ден се изля се пороен тропически дъжд. Улиците бяха пълни с хора, които трябваше да се скрият някъде. Логичното място беше в станцията на метрото. Хората, без никой да ги кара, се наредиха в редичка по двама пред всяка врата и изчакаха най-спокойно да дойде влакчето. Колкото можаха, се качиха – останалите останаха в колоната да изчакат следващия влак. Тази самоорганизация и самодисциплина в обществото много ме впечатли.
Емил Данаилов: Тайланд битува в съзнанието на много хора като дестинация за секс туризъм, там има много травестити. Тайланд е много повече от това. Но точно това показва колко са търпими хората към различните.
Емил Данаилов: При едно предишно мое пътуване в Тайланд – беше средата на април – най-горещия месец в Индокитай, температурите бяха над 40 градуса, непоносима жега... Пътувахме с приятел край интересен археологически комплекс – първата столица на Тайланд. Наехме колелета. Изнемощели от жегата, буквално в нищото, край едни старини, видяхме униформен полицай по къси панталонки. Той ни даде по една бутилка студена вода и ни показа дърво наблизо. Отидохме там и видяхме, че в основата на ствола се е оформила вдлъбнатинка като малка купичка, в която полицаят сипва вода, за да пият птичките. Това е Тайланд, и това искам да е и тук така.
Георги Величков: Човек става по-мъдър след всяко едно пътуване. За мен това бе първото пътуване в Азия. Азиатският свят ми бе
непознат от първа ръка. Това, което ме впечатли, е тяхното спокойствие и ведрият им поглед към живота.
