Куинси Джоунс се раздели с Кларк Тери като със свой учител, приятел и съратник. Големият музикант си отиде от този свят на 21 февруари на 94-годишна възраст. В словото си на траурната церемония на 28 февруари Куинси Джоунс разказа за близостта между тях и за неосъществен съвместен проект с участието на Тери и Снууп Дог, замислен с цел да приобщи младите към джаза.
„Кларк Тери бе моят първи учител, моят първи наставник и един от хората, които ме изградиха. Когато живеех в Сиатъл и мечтаех да свиря на тромпет, нямах търпение да дочакам следващото гостуване на Кларк с Каунт Бейси.
За съжаление, през 40-те и 50-те години на миналия век имаше малко чернокожи, които присъстваха в културния живот и бяха показвани от медиите като ролеви модели. Музикантите, които гостуваха в родния ми град по време на турнета, бяха моите герои. Кларк свиреше в клубовете по цяла нощ. Когато се върнеше сутринта, ми помагаше с уроците преди да тръгна за училище. Сега осъзнавам колко изтощен трябва да се е чувствал той след цяла нощ работа – и колко щедър и добър е бил към мен. Той ме научи как правилно да държа тромпета и така ми проправи пътя да свиря с Хемп и Дизи. Много години по-късно Кларк напусна бенда на Елингтън, за да свири в моя. За мен Дюк беше Бог в музиката, така че можете да си представите колко смирен се почувствах от неговия жест.
Семействата ни останаха близки през годините. Заедно записвахме албуми и свирехме на концерти. Напоследък се засили усещането ми, че по-младото поколение не може в пълнота да оцени приноса на Кларк и неговите съвременници в развитието на американската музика. И това не бе по вина на младите – голямата беда е, че просто в училище не се преподава задълбочено историята на джаз и блус музиката. Не исках да оставя нещата в това незадоволително състояние – и затова реших да събера в студиото Кларк и Снууп Дог. Съчетанието е идеално – хип-хопът произлиза от бибопа. Една година планирах и координирах създаването на този запис и в деня, когато трябваше да влезем в студиото, пристигнах в Литъл Рок само за да разбера, че Снууп си е изкълчил глезена и няма да може да дойде. Стана ми криво, но все пак отидох до Пайн Блъф, за да се видя с моя стар приятел и неговата прекрасна съпруга Гуен. Тъй като Снууп не беше тук, нямахме бърза работа, и вместо целия ден да пришпорваме времето, за да завършим записа, просто си бяхме заедно. Кларк помоли Джъстин Кауфлин да ми посвири – той направо ме смая. Запознах се и с две момчета от Австралия – Ал Хикс и Адам Харт, които работеха със своята превъзходна продуцентка Пола Дюпре Песмън по документален филм за Кларк. Милата Гуен сготви невероятно вкусен обяд, а хората от австралийския екип ми показаха заснетия до момента материал за филма. Много ми хареса и им предложих да им помогна. Албърт Айнщайн е казал, че чрез случайностите Бог запазва анонимност. Keep On Keepin’ On („Продължавай да продължаваш”) в контекста на споменатото по-горе незадоволително състояние на нещата направи за мен повече, отколкото съм мечтал.
Сак, където и да си, знам, че надуваш тромпета и заедно с Рей Чарлз, Майлс, Синатра, Клифърд, Дюк, Дайна, Дизи, Ела и всички останали, сте си устроили грандиозен джем сешън. Липсваш ми, винаги ще те обичам и ще те помня цял живот.”
Снимка: Хърман Ленард. Източник: фейсбук профила на Куинси Джоунс
