Един от най-успешните артисти в историята на музиката - живата легенда Куинси Джоунс, този месец даде интервю за списание Rolling Stone. Предвид дългогодишния му опит единият от въпросите е свързан с влиянието на новите технологии върху музиката днес. Ето какво казва Куинси: "Да, технологиите променят не само музиката. Те променят света. Спомням си, когато Баришников дойде в Ню Йорк през 60-те години. Попитах го: "Михаил, какво ти даде смелост да напуснеш Русия?" Той отвърна: "Много просто, Куинси - телевизията. Видях Ролан Пети в Парижкия балет, гледах Американския балетен театър в Ню Йорк и си казах: "И аз мога да правя това." Когато погледна назад във времето, нещата, които виждам, че са се променили най-много са реактивните самолети и телевизията. След това вече имахме факс, сателити и имейли и това е краят, човече. Арабската пролет не би могла да се случи без имейл."
Куинси Джоунс започва кариерата си като тромпетист и аранжор, следват световни успехи като бендлидер, композитор на филмова музика и продуцент. За съжаление днес Куинси няма възможност да свири на любимия си инструмент. "Не бих могъл да свиря отново - ще умра. Дизи (Гилеспи) ми подари своя оригинален тромпет, но аз не мога да го докосна. Правиха ми операция, имах мозъчна аневризма. Имам пластина в мозъка. Със себе си нося документи, написани на 5 езика, в които се казва, че не мога да преминавам през магнитни устройства." - казва легендарният музикант.
През годините Куинси Джоунс е работил с имена като Рей Чарлз, Каунт Бейзи, Арита Франклин, Били Холидей, Франк Синатра, Пол Саймън, Майкъл Джексън и мн. др. Наученото от Рей Чарлз Куинси ще помни цял живот: "Срещнахме се, когато аз бях на 14 г., а той на 17 г. Рей учеше моя екип на брайловата система. По това време пееше като Нат Коул и Чарлс Браун и свиреше като Чарли Паркър. През 40-те години расизмът беше много разпространен, но всеки ден ние казвахме на света: "Нито капка от самоуважението ми не зависи от вашето мнение."
По времето, когато започва сътудничеството на Синатра с Куинси, Джоунс живее във Франция. "Един ден ми казаха: "Обаждат се от офиса на Грейс Кели - г-н Синатра иска да осигурите 55-членен оркестър за благотворително събитие в Монте Карло." Взехме влака и в края на шоуто Синатра каза: "Чудесна работа." Не се бяхме чували от 4 години, когато ми се обади с думите: "Хей, Q, Франсис се обажда. Аз съм на Хаваите и режисирам филма None But Brave. Чух записа, който направи миналата година с Бейзи." Този запис беше валс, аз го преработих в 4/4 с Бейзи, за да има повече суинг в него. Франк каза: "Това е начинът, по който и аз бих постъпил. Имаш ли нещо против да направиш албум с Бейзи и мен?" След това вече не можех да оставя Франк чак докато той напусна тази земя." - казва Куинси Джоунс.
В края на интервюто за сп. Rolling Stone големият музикант си спомня са съвместната работа с Майкъл Джексън: "Когато започнахме да работим по "Магьосникът от Оз", Майкъл беше на 19 г. Тогава ми каза: "Нуждая се от продуцент за мой албум." - с цел да разбере дали имам интерес да работя с него. Аз му отвърнах: "Майкъл, не искам да говоря за нищо друго освен за филма." Но аз се опитвах да намеря неща, които той не беше правил досега. Имах тази песен She's Out of My Life, която Томи Балър написа, когато жена му го напусна. Пазех я за Синатра, но си казах: " Искам да опитам с Майкъл, защото той никога не е имал истински житейски опит, истинска връзка с жена." Една година го видях на церемонията за раздаване на наградите "Оскар" - той беше взел участие във филма Ben - романтична любовна история с плъх. Така му дадох песента и докато я записвахме, той плачеше."
