The Girl From Ipanema - една от най-големите боса нова класики, създадена по музика на Антонио Карлос Жобим и текст на Винисиус Де Морайс, е вдъхновена от реална жена с реална история. Тя се казва Елоиза "Ело" Пинйейро и в момента е на 68-годишна възраст. Преди 5 десетилетия едно красиво момиче често облечено само с бански се отбива до бара на плажа Ипанема в Рио де Жанейро без дори да подозира, че е направило впечатление на музикантите, които посещават същото заведение. Елоиза се запознава с Винисиус Де Морайс през 1965 г. Той разкрива идентичността на момичето от Ипанема по време на пресконференция и това променя живота на Елоиза завинаги.
"Те ми поднесоха тази песен като подарък." - казва Пинйейро днес и продължава: "Аз просто трябва да им благодаря, защото животът ми е много по-светъл и позитивен." Елоиза е омъжена, има 4 деца - едно момче и три момичета. През 60-те години тя избира семейството пред славата, но по-късно се възползва и от популярността си. Два пъти е позирала за корицата на Playboy - през 1987 г. и още веднъж през 2003 г. заедно с дъщеря си Тисиане. Днес Елоиза "Ело" Пинйейро непрекъснато дава интервюта по целия свят, участва в две телевизионни шоу програми и планира да напише книга на английски език за своя живот. През 2001 г. печели дело, заведено срещу нея за това, че използва заглавието на песента The Girl From Ipanema за име на магазина си. Съдиите са категорични, че песента не би съществувавала без нея. Бутикът на Елоиза се намира близо до мястото, където е забелязана, на улицата, наречена на Де Морайс. Големият писател и музикант пише за своята муза: "Тя носеше със себе си, по пътя към морето, усещането за младостта, която отминава, за красотата, която не е наше притежание, а дар от живота..."
Великата песен The Girl From Ipanema се превръща в химн на младостта и красотата и става символ на нова ера в историята на Бразилия: по това време бразилците вече два пъти (през 1958 и 1962 г.) са печелили Световното първенство по футбол, а с тази песен превземат и световната музикална сцена. През 1965 г. песента е отличена с "Грами" в категорията "Звукозапис на годината".
