Един българин, чийто талант го отвежда отвъд океана, където кариерата му достига висоти, преди няколко вечери най-смирено се върна в града, откъдето е започнал, за да ни поднесе света. Завършил е елитното учебно заведение Музикалния колеж „Бъркли“ в Бостън. По време на следването си е удостоен с Наградата за джаз изпълнение на годината. От дълго време вече живее в Ню Йорк, а своята музика представя в едни най-престижните зали и джаз клубове по света.
Асен Дойкин квартет ни посрещна в Bee Bop Café в Пловдив миналата седмица в четвъртък с Astoria Blues – „Блус за Астория“, кварталът на Ню Йорк, където живее самият пианист, а след това прозвуча произведението „Охлюв на склона“, вдъхновено от едноименната книга, която е научна фантастика, препоръчана от пианиста. А след неговия прочит на El Gaucho на Уейн Шортър окончателно се разбра, че тази вечер единственото общуване ще бъде в близкия и интимен досег на слушателя с музиката. Асен Дойкин благодари, че сме тук за това соаре и изказа радостта си, че може да свири отново на българска сцена 22 години по-късно със старите си български приятели – китаристa и негов съученик от Mузикалното училище Николай Карагеоргиев, басистa Димитър Карамфилов и барабанистa Димитър Семов. На този концерт освен любители на джаз музиката присъстваха и много музиканти - преподаватели и студенти от Mузикалната академия в Пловдив, както и ученици, които искат да поемат по пътя на джаза. В програмата следваха Aqua Queen, композиция на Асен Дойкин, The Model Days Of Mister Age, Some Other Times, Eastern Passage - в превод „Източен проход“, с български народни мотиви. Музиката беше и лирична, и авангардна, и абстрактна, но там на място не отчитахме всичко това, защото бяхме изцяло въвлечени в изпълненията. Като в онези моменти, когато затваряш очи и се оставяш на музиката да те води, потапяйки се в различни познати и непознати картини, а водещо е усещането. Вечерта завърши като на сцената остана само Асен Дойкин и изпълни по красив начин произведението на Дюк Елингтън Prelude To a Kiss. Тогава музикантът блесна и разкри едно различно ниво, необяснимо усещане, магия. Нямаше как да пропусна лично да стисна ръката на пианиста и да му благодаря за честта да го слушаме на живо.
Фотография: Tania Jeudy
