ЛЮБОВ МОЯ, НЕ ПРЕСИЧАЙ ТАЗИ РЕКА / MY LOVE, DON’T CROSS THAT RIVER
Южна Корея, документален, 2014 г.
Режисьор – Мо-йонг Чин
Сценарий – Мо-йонг Чин
Оператор – Мо-йонг Чин
Музика – Мину Чън
Продуцент – Кюнсу Хан
Продукция – Argus Film
Можеш ли да обхванеш любовта? Същото е като живота – можеш да я изживееш. Публиката е част от голямото семейство на винаги младите със своята любов Байонман Чо на 98 год. и Чайюел Кан на 89 год. Но толкова без значение е времето, когато говорим за вечността на любовта. Тя е изградена с доверие, нежност, вълнение и всеотдайност. С намирането на разрешения на трудни ситуации, понякога след години. Ето например, Чайюел купува пижамки, за да ги изпрати по умиращия си съпруг на трите им починали рано деца – не е могла да го направи, докато те са били живи. Тя подготвя всичко за пътя към отвъдното на своя съпруг, без чиято песен нито тя, нито зрителите можем да си представим как ще използва външната тоалетна в страшното тъмно. „Любов моя, не пресичай тази река“ е за спокойствието – има го и предстои, но по средата има временна раздяла. Но и в раздялата пак ще са заедно – тя изгаря дрехите, които ще му служат в невидимия свят, като нарича кое в кой сезон и как да облича, защото той никога не се е справял достатъчно добре в това. Очаква там той да подготви нейното пристигане. След което отново да я хване за ръка и двамата да продължат да крачат напред. Както са се прегръщали в нежност и любов като млади, както цял живот са заспивали докоснати. Тази любов тялото и душата винаги ще помнят – във времето, в пространството, в световете.
Светослав Николов
ОНЕЗИ ОТДОЛУ / THE ONES BELOW
Великобритания
Режисьор – Дейвид Фар
Сценарий – Дейвид Фар
Оператор – Ед Ръдърфорд
Музика – Адем Илхан
В ролите – Клеманс Поези, Дейвид Мориси, Стивън Кембъл Мур, Лаура Бърн
Продуценти – Ники Парот, Дикси Линдер
Продукция – Cuba Pictures, Tigerlily Films, BBC Films, BFI
В постмодерното общество – самотни, водени от страховете си, а не от любовта, нараними. Съвременният град е боен тепих без правила в битките, които самоцелно водим, в които се съизмерваме. В самотата и отчуждението, изгубили човечността, се оставяме да бъдем водени от най-базовите инстинткти, ставаме уязвими. И тогава животът ни вместо източник на радост се превръща в борба за задоволяване на неовладяеми страсти. А на колко много сме способни в тези разрушителни битки показва филмът на британския режисьор Дейвид Фар „Онези отдолу“.
Двете семейни двойки във филма се борят, те се бият до кръв, за да запазят това, което мислят, че ги свързава, и да надделеят в конфликта помежду си. Изграден върху интригуващ сюжет с обрати и непредвидими ходове, филмът градира напрежението и действията на безчовечност, за да достигне до финал, който ни връща на възможно най-ниското ниво в развитието – там, където трябва да започнем да се изграждаме наново.
Всичко, което се заблуждаваме, че сме изключили от живота си – неумението, дори нежеланието в любовта, недоверието, неискреността, предателството, потисничеството, съперничеството... Постигнали върха в цивилизацията, сме направили пълния кръг, за да се завърнем по-назад от там, откъдето сме тръгнали. „Филмът е за самотата в големия град, в който живеят милиони, самотата, която изпитваме заради своята крехкост и наранимост.“ – каза в студиото на bTV Radio режисьорът Дейвид Фар. Свързан с театралното изкуство, включително с Кралската шекспирова трупа, той виртуозно постига интензивност във взаимоотношенията между героите, достигащи до поредния свой връх, тоест – до поредната нечовешка крайност. Опитвайки се да гарантират своето бъдеще...
„В съвременния град отсъстват проблемите на глада и болестите, които да ни заплашват и от които да се страхуваме. И когато нещо наруши усещането ни за сигурност, реагираме по-бурно, стигаме до по-големи крайности. Филмът задава големия въпрос за любовта – за това колко обичаме, за това коя любов е по-добра – ревностната и неистова или спокойната, която постоянно се доказва. Моето усещане е, че спокойната, постоянно доказвана любов е по-добрата, но в нея трябва да проявяваш смелост. И това е трудното.“ – каза още режисьорът Дейвид Фар, интервюто с когото можете да чуете чрез бутона „Аудио“.
Светослав Николов
БАРТЕР
Режисьор – Атанас Киряков
Сценарий – Юрий Дачев, Атанас Киряков
Оператор – Иван Тонев
Музика – Теодосий Спасов
В ролите – Филип Аврамов, Татяна Лолова, Михаил Мутафов, Антонио Николов, Койна Русева, Калин Вельов, Владимир Пенев, Васил Димитров, Мартина Вачкова.
Продуценти – БНТ, Иван Тонев
Какъв е шансът ни в среда, която не харесваме, когато на истината и справедливостта се противопоставят парите и агресията? Тези въпроси, които от години са част от нашето ежедневие и от пътя на общественото ни развитие, разглежда с много истинска история новият български игрален филм на Атанас Киряков „Бартер“. Хиндо, героят на Филип Аврамов, не живее на бартер с компромиса, каквито опасения може да имаме. Бартерът от заглавието е с Върховната Доброта, олицетворена от Бог – прави добро, и ще видиш добро. Това добро са вярата, честността, помощта, разбирането, споделянето, подкрепата, защитата, любовта. И няма нужда да ги търсим с очакването, че няма да ги намерим около себе си. Защото, за да ги открием, ще е достатъчно единствено да погледнем навътре към самите нас – и след това ще докоснем с тях света, ще го направим по-добър за себе си и за другите.
Предизвикателството да осъзнаем себе си, да дефинираме своята индивидуалност, да се видим в ролята на лидери в това, в което вярваме, да установим връзките с общността, за да го постигнем… „Бартер“ е филм за израстването – индивидуалното и на обществото, за да намерим пътя към това заедно да живеем още по-добре. „По много човешки начин този филм развива това взамиоотношение – на пръв поглед обикновен, така, както сме обикновени всички ние в живота, и така сложен, както всеки един от нас смята за сложно своето собствено битие.“ – коментира в интервю по bTV Radio продуцентът и оператор на филма Иван Тонев.
„Бартер“ не е идеалистичен в смисъла на неосъществимото благоденствие. Редица примери от напредъка ни като общество през годините са бели лястовици, вече превърнали се в ятото на промяната, която желаем. „Докъде сме стигнали е добре да го знаем във всеки един момент. Този филм ще ни мотивира в това, че всеки може да стигне до по-големи висини, отколокото началото на пътя предполага. Това е отворен процес, а пътят е безкраен.“ – каза още Иван Тонев, а интервюто ми с него можете да чуете чрез бутона „Аудио“.
„Бартер“ е игралното продължение на документалния филм на Атанас Киряков „Омагьосани от морето“, за да се повтори още веднъж чрез други средства, но със същата искреност, темата за устояването на натиска. Сюжетът е свързан с разрушаването на рибарско селище заради изграждането на луксозен хотел. Баналното ни ежедневие „Бартер“ прави необикновено вдъхновяващо. Сценарият стои настрани от шаблоните и стереотипизирането, режисурата и актьорската игра са абсолютно автентични, операторската работа ни прави част от действието и емоциите във филма. Така надеждата за героя от екрана става наша кауза – да не се отказваме да правим света по-добър, да се докажем чрез своите действия.
Светослав Николов
КЕЙМБРИДЖ
Режисьор – Елдора Трайкова
Сценарий – Асен Владимиров
Оператор – Емил Христов
Музика – Антонио Вивалди
Продуцент – Асен Владимиров
Продукция – Pro Film
Филмът „Кеймбридж“ е за просветени хора – които искат да постигнат своя потенциал, които искат да са по-добри от родителите си, а техните деца да станат по-добри от тях, които се грижат един за друг, които вярват и не спират да допринасят. Филмът „Кеймбридж“ е за ромите от северозападното село Долни Цибър и за всички по големия свят, които не искат да се чувстват изолирани в своя стремеж към по-добър живот, но живот истински, а не в лъжлив комфорт. Долни Цибър е като капсула на ценностите – на знанието, на самоусъвършенстването, на постигането на най-доброто. Но и на безработицата – защото около него е обръчът на нашата действителност – такава, каквата ние сме създали. Ромка от Долни Цибър е малко вероятно да работи като акушерка дори в малко българско градче, но в Осло това се случва – по Божията воля, както казва тя. И нещо, което тя не изрича, но всички знаем – благодарение на собствените знания и умения.
„Кеймбридж“ е за човешкото достойнство и за загубите, които обществото ни търпи, изолирайки цели групи от страх и предразсъдъци. Но в този смисъл филмът е и за неоткрит все още от нас потенциал и източник на вдъхновение. Защото как иначе да приемеш емоцията на бащата, разстроен от това, че близнаците му имат по една петица като годишна оценка. „Петичка – козичка“ – споделя той уговорката, която има с децата си – за всяка толкова ниска оценка те ще получат по една козичка, която с едната ръка да водят на паша по поляните край селото, докато с другата държат явно недостатъчно добре прочетените учебници. За четворка не става и дума. Публиката в залата се смее – това е образец за безпрекословност.
Възрастни хора – с бастуни, с детски колички, в които най-вероятно са правнуците, изкачват стълбите към училищния вход. Ясно е какво се случва, но въпреки това то изглежда невероятно – да, те влизат в класната стая, за да получат знание. Дори бабата, рамките на чиито очила са закрепени с тел, учи английски. Жадуваното трябва да се постигне. И никога не е късно.
Единственото разочарование на общността – извън границите на Долни Цибър ги очаква отхвърляне. Но, преодолявайки обръча на предразсъдъците, те са вече в чужбина – там, където, за да работиш се иска само желание и знания, но не и определен цвят на кожата или етническа принадлежност. Това не е „прекрасният нов свят“, а реализация на висока цена – раздяла, тъга и скъсани връзки в общността.
Светослав Николов
Освен със създателите на тези три филма, чрез бутона „Аудио“ можете да чуете още интервюта на Светослав Николов с участници във фестивала:
С Джеки, Джони и Чарли за филма „Добро утро, капитане“
С Дейвид Фар за филма „Онези отдолу“
С Антонии Дончев и Иван Тонев за „Жената на моя живот“
С Триша Зиф за документалните й филми от програмата на фестивала
С Весела Казакова за „Звярът е още жив“
С Кирил Станков за „24 часа“
С Вера Петрова и Патрик Смитьойс за „Истината за българската гора“ и „Моята лична болка“
Както и разговора ми с Мира Сталева от екипа на фестивала за програмата на „София филм фест“
Френският режисьор и музикант Зигфрид: „Свободата и чистата любов, която предаваш на публиката - това е изкуството.“ – творецът изнесе концерт с Ерик Трюфаз.
