Киното днес, както го видяхме на 19-я „София филм фест”

Киното днес, както го видяхме на 19-я „София филм фест”

ЗНАЕШ ЛИ, БЕДНИ МИ РИБАРЮ
България, 2014 г., 53 мин
Режисьор - Христо Димитров – ХИНДО
Сценарий - Георги Ингилизов
Оператор - Христо Димитров – ХИНДО
В ролите - Владо Скулиев, Димитър Янчев, Анчето Гугутката
Продуцент - Христо Димитров – ХИНДО, с участието на Община Бургас
„Ще бъде толкова добре за толкова много хора.“ Думите са на рибар от рибарското селище „Ченгене скеле“ край Бургас. Неговият дом е разрушен при една от новите акции срещу незаконните постройки в района. Той осъзнава, че институциите са създали проблема, но не се конфронтира с тях, не ги вини – посочва ги и действа. Той е говорител на близо 1000-та живеещи там, продължава да работи и е убеден, че проблемът ще се разреши. „Всичко ще стане. Но защо тук става винаги по най-трудния начин?“ – пита той. И води режисьора Христо Димитров – ХИНДО до също така незаконния параклис – хората знаят, че е безсмислено да го построят законно, затова дори не са искали разрешение – просто са го издигнали. Имало е двама клисари, днес е един – другият е починал, като мнозина други – от ежедневния стрес да останат без дом. Затова и на Великден старият рибар изпълнява ролята на свещеник, три пъти поздравявайки изкачилите хълма със запалени свещи християни – гледка, стоплила душата му, с думите „Христос воскресе!“ Вярва, че когато всичко се уреди, селото ще си има и поп. Героите на този филм, посочва авторът още в началните надписи, институциите са ги направили герои в живота. Проблемът е от самото създаване на рибарското селище – когато комунистическите власти са ги прогонили от пристанището за градеж на голям обект, незаконно са прокопали рибарските канали и са им наредили да се преместят там – сред змии, водни плъхове и костенурки. Година след година те градят нов живот – но, както разказва друг от героите – „Царят дава, пъдарят не дава“. И макар мястото на новото рибарско селище да е било отредено лично от Тодор Живков и да им е дадено официално разрешение да строят, три пъти още по онова време горските са палили бараката му в момента, в който я завърши. Демокрацията идва с предоставянето на рибарите на право на строеж. „Един кмет се събуди една сутрин и го отмени. Съвсем незаконно.“ – продължава разказът. И докато сегашният кмет обещава, дори към момента е останала „само една малка стъпка, последната“, а министърът на културата предлага мястото да бъде превърнато в резерват, тъй като там се упражнява традиционен занаят, единственото, което държи рибарите на земята в цялата им институционална безтегловност, е тяхната сила, жизненост и вяра. Затова те не оцеляват, те живеят. Вече повече от 40 години на място, на което „няма и един пирон, който да е законен“ в момент, когато институциите винаги са били против тях. Но както успяват да живеят в хармония с природата, така „опитомяват“ и властта в един танц с настъпване по пръстите – не само заради законността на постройките, в които живеят и които са им необходими за техния занаят, предаван през поколенията. Ако им е нужно в 3 часа да излязат в морето, за да започнат в 7 часа да ловят риба, а по обяд да се върнат на брега, през 70-те автобусът от Бургас тръгва в 5 сутринта, а кондукторките не им позволяват да се качат с тубите бензин за моторите на лодките. След дълго ходене после, старшина заверява техния граничен лист, но това не изключва възможността да попаднат под обстрел от, както посочват, „съвсем незаконно стрелбище“. На всички тези атаки те отговарят по единствения начин, който познават – да бъдат добри и да градят. Колко са силни в това свое действие показват и началните кадри на невижданите наводнения от миналия септември, когато всички са заедно във ваденето на лодките от морето и разчистването на района. Спокойни са от това, че справедливостта е на тяхна страна – с ирония разказват как гръцки продавач на мрежи им е пожелал дадените 3000 евро да ги изкарат още с първото излизане в морето или пък как в Португалия рибарско селище е устроено точно до военна база. Те спокойно гледат към бъдещето – като им разрушат дома, ще сложат на мястото един фургон или вагон и ще продължат. Ще продължат да живеят и да се справят.
Светослав Николов