Нямам идея по колко начина тече времето, как се измерва скоростта му, когато сме далеч от реалността на Земята, когато живеем в измерението на мечтите и най-важно – когато противно на всички закони на мечтателя, превръщаме мечтите в реалност. Имам чувството, че щом фестивалът приключи и се завърна в Париж, ще погледна по навик в една от витрините на италианската книжарница на улица „Кралят на Сицилия” и оттам, наред с преиздадените книги на Моравия и Пазолини, ще ме погледне в отражението една непозната и променена персона, която се връща от филмовата си одисея в София. Все пак, все още всичко предстои, и то във фестивално време...
Да описвам перипетиите, безсънните нощи, купищата кореспонденция, пътуванията, споровете, разочарованията и възторзите, съпровождащи генезиса на подготовката на всеки фестивал, би било все едно да представя сбъдването на една мечта като вид работа, а не ми се иска. Искам да споделя приятните емоционални открития от сърдечността и всеотдайността на колеги от кинематографията, от частните спонсори на фестивала, от новите приятели, с които се срещаме в София. Такава е и нагласата на Лена и Камий – двете френски млади дами, с които се решихме да създадем фестивала „Срещи на младото европейско кино” в София. По-късно към нас се присъедини и Лили.
Знаете ли за обичайния френски израз, когато стане дума за изкуство: „Кои са вашите вдъхновители?”
Може би наши вдъхновители са Жан–Люк Годар и сподвижниците му от Новата вълна, които залагаха апартаментите си, за да реализират своите филми. Така се роди голямото френско кино. Не с резонна държавна субсидия, не с годишен план за производство на филми – по онова време киното не се изучавало в академия, а в прашните библиотеки, на размирните парижки улици и чрез разгорещени спорове в парижките кафенета. Може би аз лично бях вдъхновена от прекрасното, философско кино на Пазолини, което опознах в Болонския университет, от безкомпромисната му гражданска позиция, от идеите му, които са така актуални днес – за дълбокия разрив между изкуството и масовия вкус, между индивидуалността и обществото, между икономическото развитие и духовната нищета...
Може би наши вдъхновители са онези личности, които тук и във Франция се впуснаха заедно с нас в авантюрата, наречена кинофестивал: убедени, вярващи, че правим заедно нещо добро и вълнуващо не само за киното, но и за културата на България, на Франция, на Европа. Тези усмихнати и ведри лица срещнахме в Дома на киното и в НАТФИЗ, във ФЕМИС – Висшето училище за кино в Париж, в Столичната община и в Национален фонд „Култура”, на кинофестивала в Брив, Франция, и във Френския институт в София...
Може би наш вдъхновител е идеята да ускорим и разширим културния обмен между европейските страни, благодарение на организираните от нас майсторски клас на тема „Продуциране и копродуциране в Европа”, уъркшопа „Как да презентираме кинопроект” и най-вече ателието „Първи опити в киното”, което ще позволи на 40 ученици да се запознаят със света на киното отвътре.
Може би черпим огромно вдъхновение от филмите: ще представим най-новите автори от Новата „Нова вълна”, вече показани на фестивала в Кан, няколко програми от среднометражни филми, селектирани за българската публика от артистичния директор на фестивала в Брив – Себастиан Баи, който ще бъде наш гост в София, и две програми от ФЕМИС, представящи най-новото поколение творци с международни продукции.
Съзнавам, че с течение на подготовката на фестивала, погълнати изцяло от него, днес мога да повторя онова, което е казал и Годар: „Не искам да говоря за друго, освен за кино. Защо да говорим за други неща? С киното говорим за всичко и постигаме всичко.”
Очакваме ви, за да погледаме и да поговорим за кино!
В програмата на първото издание на „Срещи на младото европейско кино” от 24 до 28 септември ще видим 18 филма в Дома на киното и Френския институт. В Дома на киното и НАТФИЗ от утре до 26 септември ще се проведе ателие за ученици „Първи опити в киното”. От 23 до 26 септември Френският институт ще е домакин на уъркшоп за това как да презентираме своя филмов проект. На 27 септември, отново във Френския институт, ще се състои майсторски клас за европейско филмово продуциране. Във фоайето на Дома на киното на 24 септември от 20 ч. ще бъде открита фотоизложбата „Без субтитри” – серия на фотографката Гергана Джевелиева. Документирайки сцени от ежедневието на хората по цял свят, тя е снимала пространства и хора, които чрез рамката на фотоапарата успява да постави в отделни сцени на своя собствен филм. Куратор на изложбата е Ивайло Стоянов. Подробности ще откриете на сайта на фестивала тук.
