„Уолстрийт джърнъл“ нарича нейната музика „строга и елегантна“, а „Ню Йорк таймс“ я определя като „проницателна и чувствителна“. И наистина – изпълненията на Кейт Макгери са въздействащи, красиви и поднесени с много вкус. Американската вокалистка има номинация за награда „Грами“, а дискографията й наброява 6 заглавия. Макгери е отворен артист с широк мироглед, оформен от различни влияния – от опита с медитация в ашрам до изучаването на келтска, бразилска и индийска музика.
Кейт Макгери издава дебютния си албум Show Me през 2003 г., с който появата й не остава незабелязана. Следващият й проект Mercy Streets (2005 г.) е определен от All About Jazz „като един от най-важните вокални албуми на годината.“ След две години Downbeat пише същото за третия й албум The Target, а през 2008 г. на пазара се появява If Less Is More, Nothing Is Everything, който получава номинация за „Грами“. В този период Макгери и съпругът й – китаристът Кийт Ганц, правят истински фурор в сферата на музиката за деца, създавайки и записвайки 63 оригинални детски песни за Heinle Picture Dictionary for Children – най-известния образователен продукт в курсовете по английски като чужд език (ESL). Следващият албум на Кейт Макгери Girl Talk излиза през 2012 г. В него тя включва дует с Кърт Елинг, а мнозина от критиците поставят диска в своите класации с 20-те най-добри джаз заглавия на годината. Последният проект на вокалистката е в тандем със съпруга й Кийт Ганц. С Genevieve and Ferdinand те празнуват 10 г. откакто са заедно и това е първият им опит като дуо. За Genevieve and Ferdinand Мирослава Кацарова пише на нашия сайт: „Целият интимен и много стилен музикален рецитал само от глас и китара е подплатен не само от артистичните и творчески умения на двамата музиканти, но и от силни и добре овладени емоциии. Навярно целият трепет, доловим в изпълненията, започва от любовната връзка помежду им, но завършва с вълнението от музиката, случваща се тук и сега.“ Цялото ревю на Мира може да прочетете тук.
Преди няколко дни беше публикувано видео интервю с Кейт Макгери от Newport Jazz Festival. В него певицата разказва за своето голямо семейство, за влиянията, учителите и менторите си. Вокалистката може да опознаете в следващите редове, а днес в „Следобедни импровизации“ ще ви предложим нейни записи.
За своя първи инструмент
Моят първи инструмент беше гласът. Какво ще кажете за това? Да, пеех със семейството и с родителите ми - те винаги пееха. Просто обичахме да сме заедно и това беше част от ежедневието ни. Майка ми се събуждаше и свиреше, пеейки. Това беше начинът, по който преминаваше самият ден - с пеенето, с гласа.
За музиката, с която е отраснала
Докато растяхме, слушахме много и различна музика, Баща ми, например, беше голям почитател на The Mills Brothers. Майка ми е учила класическо пиано, тя свиреше Дебюси и такива неща. Ние сме десет деца, така че тя реално нямаше много време да свири. В един момент аз поисках пиано, а долу на улицата имаше едно, от което искаха да се отърват. Заедно с всичките ми братя и сестри ние избутахме пианото у нас. Вкъщи не можех да повярвам, че го направихме, защото беше един стар боклук. Но пианото беше в къщата ни и ние можехме да правим музика. После брат ми започна да свири също… и това промени някои неща.
За влиянието на ирландската музика
Друго голямо влияние в моето семейство имаше ирландската музика, защото ние сме голяма стара ирландска католическа фамилия и родителите ми обожават старите песни. Спомням си, че някой отвори ирландски пъб в Хаянис, който беше като истински пъб, защото там ходеха много ирландци и те доведоха някои страхотни иралндски музиканти. Беше през 70-те г., когато не се случваше често жените да ходят сами на бар, а майка ми ме взе, била съм на 8 г., и се промъкнахме в ирландския пъб. Случи се само няколко пъти, но така силно се е запечатало в паметта ми. Майка ми знаеше колко е важна за мен концертната музика. Всъщност това важи за цялото ми семейство, баща ми например ни събираше там, а ние просто сядахме, слушахме и пеехме заедно с артистите на сцената. В крайна сметка ставахме приятели с музикантите и те отсядаха вкъщи, развивахме специална връзка с тях и учехме песните по този начин. Мисля, че келтската музика има връзка с джаза чрез самия ритъм, келтската музика и джаза имат обща душа, тъй като ги обединяват истории за хора, които са страдали. Мисля, че имат много общо помежду си. Това беше моят страничен път да достигна до джаз музиката.
За нейните учители и ментори
Сещам се за г-н Бербериан от гимназията, който беше като пастирско куче – приветстваше всеки един от нас в хора. Той забеляза, че се интересувах от джаз и сформира джаз хор. Аз не знаех нищо за импровизацията или за музиката и той ми даде албума на Бил Евънс и Тони Бенет Together Again. Така че започнах с този проект и никога не му го върнах. Не мога да повярвам. Също така ми даде записи на Били Холидей, които по онова време не можех да разбера. Тя пееше God Bless The Child с хор, който ми звучеше старомодно и аз не можех да разбера защо не я оставят да пее. Но този мой учител беше изключително полезен за мен. В колежа имаше програма, която беше по идея на Макс Роуч. Там работих с Арчи Шеп, който е личност е невероятен характер. Той дойде на моя първи гиг и изпълни Danny Boy в много висока тоналност. Мога да кажа, че той повлия на начина, по който чувам музиката. Но моят главен учител там беше д-р Хорас Бойър, той беше специалист по госпъла, беше много влиятелен в тази сфера, просто беше прекрасен човек. От него научих за Кармен Макрей, Бети Картър, Джон Хендрикс. Той ги пускаше на нашите уроци и казваше: „Чухте ли какво направи тя току що с гласа си? И ти направи това, опитай!“ Нямаше неща от рода на: „Това тук е диез 9, бемол 7.“ Никога не говорехме за тези неща, просто слушахме и след това се опитвахме да направим това, което сме чули. И осъзнах, че точно този метод на учене наистина ми прилягаше.
