Александър Куманов обединява две свои страсти – музиката и рисуването – в едно събитие – изложбата „Джазови нюанси“ в ателие „Цветна магия“, която бе открита с музика снощи.
„Вдъхновявам се от заглавията на джаз стандарти, които чисто визуално събуждат у мен образни идеи какво бих могъл да нарисувам.“ – разказа за идеята си музикантът и художник в интервю по Джаз ФМ в навечерието на откриването.
Щастливци вече притежават негови творби, той често споделя музикалните и визуалните си произведения във Фейсбук, но през последните месеци картините осезаемо липсват от социалните мрежи. „Нарочно не публикувам напоследък, за да е изненадващо, когато публиката дойде на изложбата. Нека тя да няма предварителни нагласи.“ – мотивира се Александър Куманов. И два дни по-късно ние сме в ателие „Цветна магия“ на ул. „Будапеща“ № 13, за да видим неговите работи и да чуем музиката му в съвместни изпълнения с Васил Хаджигрудев – контрабас, Стефан Горанов – барабани, и гост-солист Венци Благоев.
Преди с Александър Куманов да говорим за рисуването, в ефира се спираме върху музиката му с пиесата Terra Incognita 3. Тя е една от четирите, които той подрежда в различен ритъм и хармонични прогресии в предстоящ албум. Китаристът описва тези произведения като преклонение пред модерното музициране от времето на Джон Скофийлд и Майк Стърн, които се отнасят към модалното свирене с амбицията да представят максимално много в проста хармонична и ритмична структура. „До тези четири пиеси доведе стремежът ми да бъда вътре в модалното свирене по-разнообразен и хармонично, и ритмически.“ – обяснява той. Това обаче е само една от многото страни на музикалните му интереси. „Не бива да се фиксираме в един стил. Тогава ставаме разпознаваеми, но твърде предсказуеми.“ – преценява Александър Куманов. Той припомня, че е известен със свиренето на диксиленд, но през последните десет години в по-малки формации се изявява като джаз китарист и се увлича по по-модерното свирене, като понякога включва и допълнители ефекти. В същото време споделя, че най-много обича да свири джаз стандарти или свои пиеси на акустична китара.
Александър Куманов импровизира и в музиката, и в рисуването: „Трябва да ти дойде образ, идея, мотив, независимо дали музикален или пластично-визуален. Трябва да имаш предварителен образ, който да се стремиш да изразиш. Вече формата и съдържанието – дали музикална или с платна и акрилни бои – е въпрос на импровизация. А понякога просто решавам какви да са цветовите съчетания и какво да е излъчването.“ Той дава на зрителя свобода на интерпретацията и затова често не озаглавява своите творби: „За да не навеждам на определена мисъл за разгадаване.“
Филолог и дълги години преподавател по български език и литература, вече четвърт век Александър Куманов е професионален джаз музикант, а от известно време и рисува. „Още като ученик изпитвах раздвоение на интересите. Дядо ми е художник и като малък съм прекарал в ателието му безкрайни часове. Той изготвяше големите афиши на кината в Пловдив. Гледах го как прави проекции, перспективи, как рисува, как вкъщи рисува с въглен. Покрай него рисувах и аз. А след това другата ми баба, която е поетеса, започна да гали юношеското ми его, че съм добър по литература. Така завърших „Българска филология“ в Софийския университет и 17 – 18 год. преподавах литература и български език.“ – разказа за това разклонение от житейския си път Александър Куманов.
Но през цялото време свири. „Имах големия късмет още като ученик да съм в бигбенд „Тримонциум“ с диригент Стефан Пехливанов, където бяха първите ми стъпки в тази музика. Като всички млади музиканти свирехме рок до скъсване. Благодарен съм на Владо Радулов, че още като първокурсник ме взе в университетския рагтайм бенд. С Владо и Венци Благоев свиря диксиленд и до днес. Там обаче започнах да се занимавам по-сериозно с джаз. Започнах да слушам, да чета и да транскрибирам Джо Пас, Уес Монтгомъри. С времето настъпи един момент, в който учителството започна да не ме задоволява. За късмет, тогава дойдоха договори за Германия и отидохме там да свирим диксиленд с Венци Благоев, Невилян Гемижев, Петър Момчев, Сашо Борисов, Ники Енев. След това 5 години работих в Южна Корея, където се запознах с Невен Петрова и започнахме да работим като джаз дует. Тази школа е изключително полезна.“ – разказа за музикалното си израстване Александър Куманов. С граденето на този голям репертоар той започва да слуша най-различни стилове и днес му харесва да свири всичко – стил Джанго Райнхард, соло китара, електрическа китара, а когато „прегорят бушоните“ – и блус и рок. В предаването слушаме негово китарно соло от джемсешън в Delta Blues Bar с нашия колега Владислав Мирчев – бас, и Георги Гочев – барабани.
От няколко години Сашо Куманов се увлича от рисуването. В началото е изоставената от дъщеря му палитра. „Когато тя завърши и се изнесе от вкъщи, си остави у дома нещата от Академията. Имаше една голяма палитра с различни цветове, които се бяха натрупали в сложни пластически и релефни комбинации. Докато я гледах, си казах: „От това може да стане страшна картина!“ Купих си бои.“ – описва началото той. Когато й съобщава, че започва да рисува, тя е изненадана: „Ти се шегуваш!“ Първата му творба е букет цветя, „доста сюрреалистичен“, както го определя. „Изведнъж, не знам какво се случи, вече имах неистовата нужда всеки ден да рисувам. Разбрах колко не мога да рисувам и колко трябва да се уча.“ – поема по нов път в изразяването си Александър Куманов. С многобройни източници за самообразование и без учител, той сам изчиства грешките си, научава се да борави с боите от различна консистенция и прозход и да рисува. „Така се натрупаха много неща. Сега усещам как от време на време ми идва желание, отивам и си купувам платна и определена цветова палитра и рисувам.“ – разказа за импулса музикантът-художник.
За своите занимания с рисуване Александър Куманов се чувства окуражен от приятели и познати, които харесват творбите му. Повече от десет души вече притежават негови платна. Произведенията му често виждахме онлайн, а сега са подредени в изложба в ателие „Цветна магия“. „Дойде идеята, че това, което съм нарисувал, искам да го покажа на повече хора. Не от амбиции и комерсиални подбуди, а от желание за представяне.“ – казва за изложбата Александър Куманов и очертава паралел със свиренето. Две страсти, правещи него и нас щастливи.
Снимки: авторът
